Решение № 106 от 26.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.

Постъпило е искане от адвокат Н. Б., като защитник на осъдения Н. Г. Т., с което се иска възобновяване на производството по ВНОХД № 350/2023 г. на Окръжен съд Габрово. Наведено е оплакване, че постановеното решение, с което е потвърдена присъда по НОХД № 79/2023 г. на РС Дряново, е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните при постановяването му, както и поради явната несправедливост на наложеното наказание.

В искането е посочено наличието на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство. Според защитата, както първостепенният, така и въззивният съд са постановили съдебните си актове в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина. Погрешни са и логическите съждения на съда, които са извлечени от погрешно приетата фактическа обстановка и са довели до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

На следващо място се прави оплакване, че не е даден отговор на едно от основните възражения на защитата, че с действията си на 06.05.2023 г. проверяващият екип на РУ Дряново е нарушил императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според същата, при установено с тест наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване.

1

На следващо място се посочва, че бланкетно са изброени доказателствата, без да е направен анализ на всяко едно от тях, както и не е аргументирано защо се приемат и защо се отхвърлят възраженията на защитата. Налице е била и грешка в техническото средство за изследване, която е била пренебрегната и от двата съдебни състава. Според защитата, липсва задълбочен анализ относно начина, по който е взета пробата на Т., като в тази насока се сочи, че максималният срок на обтриване на устната кухина следва да е 4 минути, а не 10 минути, както е било в конкретния случай и всякакви действия след този времеви период не следва да се вземат предвид.

Пренебрегнато е било и обстоятелството дали кутията на задната седалка на полицейския автомобил, върху която е било поставено техническото средство, представлява равна и хоризонтална основа, което е предпоставка за точното изследване. Изтъква се, че след като са издали талон за медицинско изследване, полицейските служители е следвало да съпроводят Т. до медицинско заведение за даване на кръвна проба съобразно чл. 7 от Наредбата. Обстоятелството, че той е приел показанията на техническото средство не било тъждествено на признаването им, тъй като не бил налице писмен отказ от страна на Т. да даде кръв и урина за изследване, което следвало да се удостовери с изричен протокол на основание чл. 12, ал. 4 от Наредбата.

На следващо място се прави оплакване за явно несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, което е силно завишено като размер.

Наред с това е била наложена и кумулативна санкция глоба в размер от 500 лв. Така наложените наказания се явяват явно несправедливи като размер. Направено е искане да се възобнови наказателното производство, като делото се върне за ново разглеждане на долустоящата инстанция с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, за правилно приложение на закона и постановяване на справедлива присъда.

В съдебно заседание адвокат Н. Б., в качеството си на защитник на осъденото лице Н. Г. Т., поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Моли да бъде възобновено наказателното производство, като осъденото лице Н. Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от ВТАП посочва, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, а постановените съдебно актове са обосновани и законосъобразни. Заема становище, че обективните признаци на престъпния състав са установени по несъмнен начин. След тестването за наличие на наркотични вещества, в талона за медицинско изследване осъденият Т. е приел показанията на техническото средство. Това обстоятелство е било удостоверено с положен подпис от него, което е в съответствие с чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г.

Съобразно съдебната практика, при наличието на съгласие от дееца относно показанията на техническото средство, не е налице необходимост и не води до задължение за транспортиране на лицето до медицинско заведение, съгласно чл. 7, ал.

2 от Наредбата. Прокурорът счита, че тестването на лицето за повече от четири минути, не е изискване на нормативен акт, а произтича от инструкцията за ползване на техническото средство. В случая не е налице забавен анализ, след като пробата незабавно след това е използвана в съответното техническо средство. Прокурорът заема становище подаденото искане да бъде оставено без уважение.

В правото си на последна дума осъденото лице Н. Г. Т. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

2

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, както и поради явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 14/21.11.2023 г. по НОХД № 79/2023 г. на Районен съд Дряново подсъдимият Н. Г. Т. е признат за виновен в това, че на 06.05.2023 г. в гр. Дряново управлявал МПС - лек автомобил „Волво В40 ТД“, с peг. № ВТ 9813 ВН след употреба на наркотични вещества ,,канабис -25“ и „метамфетамин“, установени по надлежния ред с техническо средство „Drager DrugTest 5000, с фабр. № ARLK-0021, с проба № 354, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл.

36, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 500 лв., която да се заплати в полза на държавата.

На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Н. Г. Т. е лишен от право на управление на моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Н. Т. е бил лишен по административен ред от това право, считано от 06.05.2023 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия Н. Г. Т. наказание по НОХД № 550/2021 г. на Районен съд Казанлък, с влязла в сила присъда на 16.07.2021 г., от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„в“ от ЗИНЗС.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.

С Решение № 23/17.05.2024 г. по ВНОХД № 350/2023 г. на Окръжен съд Габрово е потвърдена постановената присъда по НОХД № 79/2023 г. на Районен съд Дряново.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 17.05.2024 г., както и потвърдената с въззивното решение присъда на първостепенния съд.

Пo наведените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени в настоящото производство по възобновяване само, ако фактите по делото са 3 установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали и не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Лишено от основание е оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В отговор на наведеното оплакване при извършената проверка се констатира, че Окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на проведеното въззивно производство. Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК, е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, която включва и такава на спазване процесуалните правила при събирането и проверката на доказателствения материал. При обсъждане оплакването на искателя, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на постановения съдебен акт от въззивната инстанция. Окръжният съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му относно това, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят.

В решението си Окръжният съд е отделил необходимото внимание на всички обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна съставомерност на деянието, давайки им отговор, който напълно покрива стандартите на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Изводите на въззивния съд изцяло се възприемат и от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря.

В искането за възобновяване са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на правилата при изследването на дееца с техническо средство и във връзка с обстоятелството, че последният не е транспортиран до медицинско заведение за даване на проба за изследване наличието на наркотични вещества. Същите оплаквания са били направени от защитата на осъдения и пред въззивния съд, който ги е отхвърлил като неоснователни, като е изложил подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав.

Основното оплакване на защитата е за това, че е нарушена императивната разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По делото е категорично установено, че на инкриминираната дата осъденият Н. Т. е бил спрян за проверка от полицейски автопатрул. Първият е бил тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, като са били извършени две проби, при които е бил отчетен положителен резултат. Осъденият Т. не е бил съпроводен от полицейските органи до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксилогично лабораторно изследване, което защитата счита за допуснато нарушение на предвидената процедура.