Решение № 865 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503018 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2996 от 05.05.2020г., постановено по гр. д. № 8688/2018 г.

СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Н. Г. Б. сумата от 15 000 лв., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 18.02.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДК № ********, ведно със законната лихва от 18.02.2016г. до изплащането, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. С решението СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Н. Г. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 173, 08 лв. – разноски и на адв. М.Д. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 755, 77 лв. С решението СГС, І ГО, 1 състав е осъдил Н. Г. Б. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 820,77 лв. – деловодни разноски. С решението СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 600 лв.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 8 000 лв. до присъдените 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, с релевирани възражения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. В жалбата се прави 1 оплакване, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не съответства на претърпените вреди, противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен вид вреди. Сочи се, че при определянето на справедливия размер съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 8 000 лв. до присъдените 15 000 лв. При условията на евентуалност се отправя искане съдът да намали размера на присъденото обезщетение, като вземе предвид направеното възражение за съпричиняване на вредите. Предявява се претенция за присъждане на съдебните разноски и в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна - Н. Г. Б., чрез процесуалния си представител, е подал отговор, в който се заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззиваемият, представляван от пълномощника си, моли съдът да остави без уважение въззивната жалба на ответното дружество и да потвърди първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 1 състав е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на противоправния резултат, 2 съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Уважил е частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Въззивният състав споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на претенцията, като, на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2016г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната част за разликата над 15 000 лв. до предявените 26 000 лв.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава единствено върху размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От изслушаната и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на реализираното произшествие Н. Г. Б. е получил контузия и охлузвания на дясната челна област на главата, мозъчно сътресение, контузия на дясната половина на тялото: трахантерния масив, дясното коляно и дясната подбедрица, контузия на корема, без открито нараняване. Съгласно заключението, полученото мозъчно сътресение е било от лека степен, без продължителна загуба на съзнание (временно отсъствие от обстановката). При приемането му в болницата пострадалият е бил контактен, адекватен, без данни за неврологична симптоматика. Вещото лице сочи, че тази травма на ищеца представлява „разстройство на здравето неопасно за живота“. Докторът излага, че получените мекотъканни увреждания (контузии, охлузвания на главата и тялото) са причинили на ищеца „временно разстройство на 3 здравето, неопасно за живота“. При ищеца не са били установени други увреждания освен описаните по-горе. Не са били установени неврологични прояви от претърпяното мозъчно сътресение. Не са били констатирани придружаващи заболявания или минали травми и заболявания на опорно – двигателния апарат. По спешност охлузванията са били обработени хирургически и превързани. Пострадалият е бил поставен на постелен режим с включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. Извършено е било няколкодневно наблюдение за евентуално възникване на късни усложнения от получените травми, но такива в крайна сметка не са били установени. Пострадалият е бил изписан от болницата на 22.02.2016г., като му е бил предписан режим и прием на обезболяващи средства, назначени били контролни прегледи на 02.03.2016г. и на 11.03.2016г. Вещото лице описва, че болките и мекотъканните увреждания са отзвучали за срок до 2-3 седмици; проявите от претърпяното мозъчно сътресение са отзвучали окончателно за срок до 30 дена след инцидента. Съгласно мнението на експерта, общият лечебен и възстановителен период при пострадалия е приключил за срок около 30 дена. Вещото лице излага, че през първите 2-3 седмици след злополуката ищецът е изпитвал по-интензивни болки и страдания; извън този период болките и страданията са били спорадични, явяващи се най-вече при мозъчна преумора или при въздействие на силна светлина, както и при студено и влажно време в областите на контузиите.

Това е наложило при наличие на болки по тялото и главоболие ищецът да ползва обезболяващи и седативни средства. Докторът е категоричен, че ищецът вече е напълно възстановен и не търпи болки от процесните телесни повреди. Лечебният и възстановителен период при пострадалия е приключил в обичайния срок.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

От събраните по делото показания на свидетеля Б. (майка на ищеца), се установява, че последната, след като разбрала за инцидента, отишла в болницата, където бил настанен синът й. Оттам й казали, че синът й и другият пострадал при ПТП били в безсъзнание и не можела да ги види. На следващия ден, въпреки че медицинските лица продължавали да настояват, че свидетелката не може да види сина си, тъй като бил в тежко състояние, последната успяла да влезе при него. Той бил легнал, имал охлузвания по главата, спял, но се събудил и се опитал да се изправи, но неуспешно. След два дни пуснали свидетелката да види сина си, който продължавал да бъде в лошо състояние, не можел да пази равновесие, не можел да става сам, водили го тоалетна, имал силно главоболие, от което се оплаквал постоянно, споделил, че му се повръщало и му причернявало пред очите. Цялата дясна част от тялото му била покрита в синини и охлузвания. След пет дневен престой в болницата, синът й се прибрал вкъщи. За пострадалия се грижили 4 свидетелката и майка й. Не можел да се обслужва сам и да се грижи сам за себе си. Бил дълго време на легло. Водили го тоалетна и се хранел в леглото.

Постоянно му се виело свят, повдигало му се, не можел да се храни нормално, като приемал единствено кашички. Пречил му всеки шум и светлина, поради което стоял вкъщи на пуснати щори и се оплаквал от силна болка в главата.

Водили пострадалият на лекар, където били установени проблеми с вестибуларния апарат, поради което му изписали медикаменти, които имали известен ефект, но не помогнали изцяло. Свидетелката твърди, че синът й не успял да се възстанови напълно и трябвало да ходят по лекари няколко месеца преди даването на показанията. Травмите от катастрофата били от дясната страна, а търпял болки в лявата страна на главата, която била изтръпнала. Изпитвал болки и в ухото и скулите, а на моменти замятал с левия крак. Получавал „мигане с окото“ на моменти и треперене. Споделя, че след инцидента синът й се променил, станал нервен, лесно избухвал, всичко го дразнило, а преди бил спокоен, вечно усмихнат и много слънчев.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като в една част противоречат на останалия доказателствен материал и по-специално на заключението на медицинската експертиза и документите, които са били предмет на обсъждане от вещото лице. Така например: свидетелката заявява, че към момента синът й има здравословни проблеми и не е възстановен, докато докторът е категоричен, че изпитваните болки и страдания от пострадалия са приключили до края на възстановителния период – 30 дни, като липсват данни за усложнения и не се очаква ищецът да търпи такива занапред вследствие на процесните увреждания. Освен това по делото са представени доказателства, че ищецът е загубил временно съзнание непосредствено след инцидента, но при приемането си в болничното заведение е бил адекватен и не е изпадал отново в безсъзнание, докато свидетелката установява един по-дълъг период, в който твърди, че синът й бил в много тежко състояние и тя не била допускана до него. Съдът не кредитира показанията на свидетелката и в частта, в която излага обстоятелства, за които в исковата молба липсват твърдения /оставането му без работа и преустановяването на музикалната му кариера/. В останалата част съдът намира, че следва да даде вяра на показанията й, тъй като не противоречат на събраните доказателства.