Определение № 40 от 21.02.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 34/2023
- Вид
- Определение № 40
- Подписан
- 21.02.2023
- В сила
- 21.02.2023
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 6 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40 гр. Варна, 17.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Г. Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600034 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е определение № 14 по ЧНД № 464/2022 г. на Окръжен съд гр. Шумен, постановено на 13.01.2023 г., с което съдът се произнесъл по жалба от адв.Г. Ш. от ВАК, повереник на И. И. И. и Ала Н. И., наследници на пострадалата М. И. И., и отменил постановление на Окръжна прокуратура Шумен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 147/2018г. по описа на РУ гр. Нови Пазар.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП Шумен, който намира, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се, че съдът е нарушил закона и излязъл извън правомощията си, като се е произнесъл относно събраните при разследването доказателства и нуждата от конкретни, допълнителни такива. На следващо място, неправилно приел безкритично за основателни доводите на поверениците, че липсва анализ на събраните гласни доказателства и по отношение на безспорно установяване на механизма на травматичните увреждания на пострадалата и свид. Н. И., за което според прокурора са налице заключения на комплексните петорни експертизи и не са кредитирани заключения на комплексните тройни. Прокурорът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и посочените от съда нови действия не биха допринесли за промяна на установената фактическа обстановка и обективна истина, а именно, че водач на автомобила по време на инкриминираното произшествие е била пострадалата и касае за нещастен случай, респ. основание производството да бъде прекратено по чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 2 от НПК.
Поради изложеното предлага отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на производството.
Пред въззивния съд е постъпило становище на повереника на родителите на пострадалата, адв. Г. Ш., който моли определението на съда да 1 бъде потвърдено.
След задълбочена проверка на материалите по делото, актовете на прокурора и съда, настоящият състав на въззивната инстанция, счете протестът за допустим, но по същество неоснователен. Съображенията в този смисъл:
I. На първо място е необходимо уточнение, че прокуратурата в пълнота упражнява правомощията си на ръководно-решаващ орган на ДП и единствен, който решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност, и за какво престъпление. Но преценката й подлежи на съдебен контрол за законосъобразност в пределите, очертани в чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК, обхващащи въпросите - извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото, осъществени ли са правомощията на прокурора по анализа и оценката на фактите.
Схващането за обоснованост на един акт винаги изисква изследване на факти. Фактите могат да бъдат достатъчни, но неправилно интерпретирани, или – недостатъчни, за да бъдат интерпретирани други, включени в предмета на доказване. Тук може да се констатира, както неправилна оценка, така и непълнота на разследването по прекратеното наказателно производство.
Постановлението ще бъде обосновано, когато проведено обективно, всестранно и пълно разследване, установените фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен от прокурора доказателствен материал, без да са допуснати аналитични грешки. Съдебната практика е категорична, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо събирането на всички възможни, допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, нито пък те да бъдат изцяло безпротиворечиви и еднопосочни. Обосноваността би била постигната, когато доказателствата по делото, позволяват на прокурора да формира стабилна фактическа съвкупност по предмета на доказване, като интерпретира съответно взаимовръзките между фактите.
Законосъобразността, от своя страна, може да се отнесе към подвеждането на факти спрямо квалификация, но и към спазване на процесуалните правила. Постановлението за прекратяване ще е законосъобразно, когато правните изводи на прокурора са съответни на установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка.
Прекратяването на наказателното производство изцяло ще бъде законосъобразно, само ако в хода на разследването не са били събрани доказателства за извършване на друго престъпление от общ характер.
При съдебния контрол върху ДП се осъществява пряко проверка върху доказателствената съвкупност и най-често, в случаите на отмяна на постановлението, задължителните указания са свързани с необходимостта от 2 допълнителни доказателства, чието събирането им е възможно и законосъобразно за постигане на окончателен извод. Обемът на задължителните указания, които съдът може да даде на прокурора, на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, обхваща прилагането на материалния и процесуалния закон. В този смисъл са налице приетите от съдебната практика разяснения, напр. в Решение № 557 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 527/2009 г., I н. о.; Решение № 238 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г., I н. о.: „Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на постановление за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловено от преценка на съда по отношение на въпросите - извършено ли е престъплението и кой е неговия автор, а преди това по правилността на оценката на доказателствата в тази насока, направена от прокурора“; Решение № 155 от 12.11.2018 г. по н. д. № 775/2018 г., ІІІ н. о. на ВКС: „В посоченото определение съдебният състав на въззивния съд е споделил изводите на градския съд за неправилно приложение на материалния закон, критикувайки изводите на прокурора относно недоказаността субективната страна на деянието, направил е и анализ на събраните по делото доказателства.“ ; Решение № 61 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 209/2020 г., I н. о. : „От съдържанието на цитираните определения, постановени по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК, е видно, че съдебните състави на въззивния съд са утвърдили дейността на първата инстанция, извършена в рамките на осъществения съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство. Споделена е критиката към изводите и доказателствения анализ на прокурора, както и наложилото се в тази връзка обсъждане на фактически и правни въпроси. В производството по реда на чл. 243 от НПК съдът, извършвайки проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, навлиза по съществото на делото, тъй като същността на процедурата изисква формиране на предварително заключение по обвинението.“.
В посочените съдебни актове на върховната инстанция ясно е разяснено, че именно поради степента на навлизане по същество в обвинението и анализа на доказателствата, съдиите, упражнили съдебен контрол по чл. 243 ал. 6-8 от НПК, следва да се отвеждат от ново участие в последващо разглеждане на същото наказателно производство. Видно е обаче, че границите на съдебния контрол обхващат всички материали по делото и направените по тях изводи от прокурора, като съдът е свободен да формулира свои, както за съществуващото, така и за дължимото ниво за разкриване на обективната истина, респективно за доказателствата, които биха позволили изпълнението на принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Поради което и указанията на съда по реда на чл. 243 ал. 6 т. 3 и ал. 8 от НПК могат да засягат доказателствата по наказателното производство, респ. непълнотата или непълноценността им за изграждане на изводите по правилното приложение на материалния закон.
На тази основа, съставът счете възраженията по протеста, че в определението ШОС е излязъл от рамките на компетентността си и си вменил правомощия да ръководи разследването в досъдебната фаза, като неоснователни.
3
I I . Съществен в хода на едно разследване не е броят на огледите и назначените експертизи, а приносът им към изясняване на предмета на доказване и разкриване на обективната истина. Към момента разследването не е ефективно и качествено, независимо от количеството проведени действия.
1). Въз основа на аналитичната проверка по приетите от прокурора за установени по делото фактически положения, произнасяйки определението по ЧНД № 464/22г., ШОС счел, че разследването не е събрало достатъчно относими към разкриване на обективната истина доказателства, не е проведено, всестранно, обективно и пълно, и не са изяснени по категоричен и детайлен начин значими факти. В разглежданото определение първоинстанционният съд е коментирал конкретни неизяснени положения и дал указания за назначаване на:
Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства;
ДНК експертиза;
Комплексна съдебно- медицинска, биомеханична и автотехническа експертиза с участието на съдебен лекар, биомеханик /физик/и автоексперт.
По всяка от необходимите експертизи съдът формулирал и конкретни задачи.
При обсъждане становището на прокурора по протеста, изложените от първоинстанционния съд съображения, и с оглед материалите по делото, въззивният състав формира извод за законосъобразност и относимост на указанията, дадени на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК към органите на разследването. Надценяването на гласните източници, при изясняване на фактическата обстановка в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е довело до противоречиви по отношение на останалите доказателства, непълни, основани на предположения, констатации. Сигурността в протеста, че с изпълнението на указанията на съда няма се достигне до други изводи по фактите, е преждевременна и неубедителна.
Тезата, че съдът неправилно, безкритично и еднопосочно приема всичко, което пострадалите поискат, е несъстоятелна, предвид конкретните съображения в мотивите на определението. Прецизността налага да се отчете още и, че орган на разследването – разследващ полицай, е заявявал необходимост от назначаване на ДНК експертиза на ВД, иззети при огледа, която ще сравни дали по волана и шофьорската седалка/шофьорския праг има такива следи, които да установят кой с точност е карал МПС-то; както и от биомеханична експертиза, в писмата си с искане за продължаване на срока на разследването – от 30.03.2018г., 05.07.2018г., 03.09.2018г., 09.11.2018г. и т.н.
Тези аргументи са били възприети, без да са били изключени, от наблюдаващия прокурор и административният ръководител, постановил продължаване на процесуалния срок.
При установеното към момента неизследване на значими веществени обекти; противоречиви източници за разположението на пътниците в 4 автомобила преди произшествието; непълни/неубедителни изводи на назначените комплексни експертизи - необходимостта от провеждане на допълнително разследване и изпълнение на дадените от съда указания е обоснована.
2). Заключението на комплексната арбитражна експертиза не може да бъде счетено за достатъчно поради следните решаващи аргументи:
В т. 8, л. 92, абз. 2, вещите лица коментират проведения на 12.03.2018г. оглед, при който са описани деформации по л.а., но сочат, че при преобръщане на автомобила върху колелата му, след огледа, на мястото на произшествието може да са получени някои увреждания, например протривания по лявата или дясната страна на купето му. „Няма данни чрез които да се конкретизират такива увреждания тъй като всички деформации са описани при огледа на л.а. БВМ в Нови пазар.“. Този изначален проблем е могъл и следва да бъде преодолян в хода на указаната от ШОС комплексна експертиза.
Първият оглед на местопроизшествието не е отразил находките, коментирани в показанията пред съдия на свид. Е.Д. (останали извън вниманието на вещите лица), т. 1, л. 44 – предпоследно изречение в края на страницата, за стъкло от автомобила, намиращо се на „страничния бордюр, на отсрещния бордюр…“, дава информация и за друго стъкло и разположението му. Фотоалбумът към този огледен протокол позволява по-пълна представа за завареното положение, за разлика от съдържанието на самия протокол, и може да подпомогне изследваните обстоятелства. С тази цел, снимките, направени при огледа, следва да бъдат приложени в тяхната пълнота, да бъде подобрено тяхното изображение, да бъдат увеличени значимите детайли, сред които и вещите пръснати в и около автомобила. С участието на знания и от областта на фотограметрията може да се определи разположението на предните седалки една спрямо друга (сн. 13, л. 92), на ръчната спирачка, скоростния лост, позицията на „възглавницата“ на шофьорската седалка.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9213916e-642d-4007-9f66-b09f8904576e