Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 189 от 27.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 37/2025
Вид
Определение № 189
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Ловеч, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500037 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 3380/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 2153/2024 г. на РС Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против В. С. В. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до позовавания и цитати от съдебни актове по дела на национални съдилища, в които се излагат съображения за формалния характер на заповедното производство, изключващ събирането на доказателства, вкл. относно прехвърляне на вземането. Поддържа се, че плащанията от страна на длъжника са предмет на правопогасяващи възражения и че същите са в тежест на доказване от страна на длъжника., с оглед на което те не следвало да се твърдят в заповедното производство. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 02.01.2025 г., а частната жалба е подадена на 13.01.2025 г., видно от разпечатката от системата за сигурно електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е 1 поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 453,94 лв. – главница, 12,11 лв. – договорна лихва и 274,66 лв. – обезщетение за забава.

С разпореждане от 03.12.2024 г. районният съд указал на заявителя да изложи допълнителни фактически твърдения, с които да уточни как е формирано вземането за главница, какви суми се включват в главницата (включени ли са и сумите по застраховките), извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер, на кои вноски и кои вземания, кога длъжникът е уведомен, че вземанията, произтичащи от договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е неговият кредитор (цесионер).

В указания срок от заявителя е постъпила молба, в която е изложено становище, че в заявлението се съдържат достатъчно твърдения относно основанието размера и страните на вземанията, като се подържа, се дадените от районния съд указания надхвърлят правомощията на съда в заповедното производство.

За да отхвърли изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания. Районният съд е констатирал, че в подадената по делото уточняваща молба от заявителя не се излагат твърдения за изясняване на обстоятелствата, за които са дадени указания.

Интерпретацията на районния съд на подадената уточняваща молба е точна, а изграденият въз основа на нея извод за неотстраняване нередовността на заявлението – правилен. Въпреки указанията, дадени му с разпореждане от 30.12.2024 г., заявителят не е изложил допълнителни твърдения относно указаните му обстоятелства, в частност основанието на вземането за главницата и нейната структура, респ. предложено от длъжника плащане по всяко от вземанията по договора, с оглед на което заявлението е останало нередовно по част от претенциите.

Указанията на районния съд са в насока, именно преодоляване на неяснотата по тези обстоятелства. Изискването за излагане на такива твърдения произтича от това, че същите се отнасят до основанието и размера на всяко от вземанията по заявлението. Заявителят следва да изложи твърдения и за предлаганите от длъжника плащания, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата. С оглед на това дадените указания се отнасят до правно релевантни факти, подлежащи на посочване от заявителя. Излагането на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер, се изисква с оглед осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението. Без излагане на такива от съда в заповедното производство не би могло да се извърши служебно прихващане на между плащанията по неравноправните клаузи и останалата дължима сума по договора, за каквото се настоява в частната жалба. В този смисъл указанията към заявителя са в съответствие с чл. 410, ал. 2 ГПК и не е допуснато разширително тълкуване на същата разпоредба от заповедния съд, който е останал в рамките на своята компетентност, давайки конкретните указания. При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените в него суми (чл. 411, 2 ал. 2, т. 1 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3380/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 2153/2024 г. на РС Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против В. С. В. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3