Решение № 6954 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6954 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110162315 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. П. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44951/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2798.88 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр. София, ул. „Л. гр.“ № ..., вх.1, абонатен номер ...., за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г., както и сумата 25.09 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.06.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2024г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 502.68 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022г. – 11.07.2024г., както и сумата 6.16 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021г. – 11.07.2024г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „Л. гр.“ №..., вх.1, абонатен номер ...., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ищеца, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44951/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответникът Д. П. Г. подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имота, за който се претендира стойността на услугите. Оспорва наличието на облигационни правоотношения, спазването на ОУ, доставянето на услугите, редовността на отчитането, както и размера на вземанията.

Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че е проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ул. „Л. гр.“ № ..., вх.1, на което е взето решение за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Страните не спорят, че в изпълнение на взетото решение е сключен между ЕС и „Топлофикация София“ ЕАД договор. Обстоятелството, че дялово разпределение е извършвано от ищеца се установява и 2 от заключението на СТЕ. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение.

Извежда се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том VII, дело 1171/1971г., че П. Д. Г. е придобил апартамент № ... от жилищна сграда на ул. „Л. гр.“ № ..., ет. 1, която жилищна сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел ..., нов ..., квартал ..., местност И. по плана на гр. София.

Съгласно удостоверение за идентичност – настоящ адрес гр. София, ул. „Л. гр.“ № ...се отнася за поземлен имот с идентификатор...., стар номер УПИ ...., кв. ... по плана на м. И. част 1 и част 2, заедно с отразената в него жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ......

Видно от представените данъчни декларации /л.20-29 и л. 116-121/ П. Д. Г. е декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ, че е собственик на ½ ид.ч., заедно с А. К. Г. – собственик на останалата ½ ид.ч., от апартамент, находящ се в гр. София, ул. Л. гр. № .... Същото обстоятелство е декларирано от неговия син – ответника Д. П. Г., с подадената от него декларация.

Установява се от приложеното удостоверение за наследници л. 15, че П. Д. Г. е починал на 16.09.1989г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга – А. К. Г., и син – Д. П. Г..

Представена е молба от Д. П. Г., адресирана до ищеца, от 03.05.1994г. с искане да му бъде открита партида за имот, находящ се в гр. София, ап. ..., като е посочено, че семейството му се състои от двама членове и има изградена инсталация за отопление и топла вода.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за топлинна енергия, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление е разпределяна на база отопляем обем, който за процесния имот е 128 куб.м. и отопляемия обем на сградата – 983 куб.м. за 2022г., а за 2023 – 745 куб.м. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния 3 имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 128 куб.м., и този на ЕС – 1345 куб. м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена служебно за 1 бр. лица по 140 литра дневно за 2022г., като данните са коригирани въ връзка с показанията на общия водомер, като количеството ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2762.57 лева, от които 2323.13 лева за отопление и за сградна инсталация и 439.44 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 2798.94 лева – главница ТЕ за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, 4 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.