Решение № 493 от 21.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20225001000508 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Обжалвано е решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. № 105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора в частта ,в която „Д. З.” АД, с ЕИК********, е осъден да заплати на С. Е. А., Д. М. А., и Е. М. А., наследници на М. Й. А., ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 27.06.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното и изплащане.

Жалбоподателят „Д. З. „ АД излага съображения за неправилност на решението в частта ,касаеща размера на присъденото обезщетение като възразява против присъждането на обезщетение надвишаващо изплатеното извънсъдебно такова от 10 000 лв. Заявява искане решението ,в неговата обжалвана част бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на М. Й. А. ,починал в хода на делото и заместен от неговите наследници по закон да бъде отхвърлен като претендира разноски .

Въззиваемите С. Е. А. , Д. М. А. и Е. М. А. не са подали отговор на въззивната жалба.

Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

1

Т.д. 105 / 21 г. по описа на ОС- Стара Загора е образувано по искова молба на М. Й. А. , с която същият е предявил иск против „Д. З. „АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на ПТП,от което същият е пострадал в размер на 50 000 лв.,частично предявен от общо сумата от 70 000 лв. ,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от датата на увреждането 27.06.2020 г.

Ищецът основава претенцията си на следните обстоятелства : твърди, че на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. ИДА, управлявайки лек автомобил “Ф.”, модел “Г.”, с рег.№******, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост му причинил неимуществени вреди .По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство №28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г. по описа на РП - гр.К., като наказателното производство по НОХД №54/2021г. по описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение по чл.78а от НК.Посочва, че според т.15 от ТР№6/2012г. по т.д.№6 от 2012г. на ОСГТК решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, а на основание чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поддържа ,че в резултат на ПТП М. Й. А. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от получените травматични увреждания. На пострадалия е причинено дисторзио и разтягане на външна колатерална връзка на дясна колянна става и кръвонасядане и оток на дясна колянна става като крайникът е обездвижен с ортеза за 30 дни и е изписано медикаментозно лечение.Тъй като през 2017г. лявата подбедрица на ищеца била ампутирана,единствения му крак е бил десния ,който го е използвал за опорен при придвижване с четириопорен бастун. Твърди се, че след ПТП ищецът е напълно обездвижен и се е нуждаел от денонощни грижи, за да изпълнява дори елементарните си човешки нужди. Превърнал се в абсолютна тежест за близките си, бил психически сломен , станал неспокоен, нервен, сприхав.

Карал се е на всички и въпреки че е имал нужда от помощ, ги е гонел и е искал да остава сам.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с per. № ****** имал валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество.С молба вх.№31ОВ021109 от 16.07.2020г. до “Д. З.” АД ищецът поискал справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания,във връзка с което искане ответникът изплати обезщетение в размер от 10 000лв.

Счита, че тази сума е крайно недостатъчна, за да репарира всички претърпени от ищеца неимуществени вреди и не съответства на тежестта и характера на настъпилите неблагоприятни последици,поради което е заявил иска си за 2 присъждане ,освен заплатените му 10 000 лв. ,още 50 000 лв. частично предявен иск от обща сумата от 70 000 лв.

С отговора на исковата молба ответникът ,,Д. З.‘‘ АД оспорва иска .Заявява, че действително е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „Д. З.“ АД и собственика на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.” с per. № ********, валидна към 27.06.2020 година - датата на настъпване на процесното пътно транспортното произшествие.Не оспорва извършеното от ответното дружество плащане на сума в размер на 10 000.00 лева по банкова сметка на ищеца.Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претендираните болки и страдания, техния обем, интензитет и продължителност и настъпилото на 27.06.2020 г. ПТП като твърди, че претендираните вреди са резултат от предходни, съпътстващи заболявалия и увреждания на пострадалото лице.Евентуално твърди, че дори да се установят вреди, резултат от процесното събитие, то платеното от застрахователя изцяло репарира търпените болки и страдания от ищеца.

В условията на евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Същият имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП като ищецът без да се огледа, предприел пресичане на платното, като не се е съобразил с разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост на движение, и е попаднал в опасната зона за спиране.

На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият неоснователно не е използвал за движението си тротоара или банкета на пътния участък, в който е настъпило произшествието.

Оспорва претендирания размер на обезщетението като завишен.

На база горните твърдения заявява искане искът на А. да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът с обжалваното решение е приел за безспорно установено, че на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. е реализирано ПТП между лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с рег.№******, управлявано от ИДА и М. Й. А. ,в която връзка е образувано досъдебно производство №28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г. по описа на РП - гр.К..

Наказателното производство по НОХД №54/2021г. по описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение № 260063/18.02.2021 г. , с което ИДА е признат за виновен в това, че на 27.06.2020 г. в гр. К. при управление на л.а. Ф.”, модел “Г.” с рег.№****** в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Й. А., изразяваща се трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, с което е извършил 3 престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл 2-ро, вр. с чл. 342 НК като на основание чл. 78а, ал.1 НК ИДА е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 78а, ал. 4 НК, вр.чл. 343г НК.

За безспорно е приел и обстоятелството водачът на лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с peг. № ****** има валидна към датата на произшествието застраховка ГОА в “Д. З.” АД, както и че ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя ,по която ответникът изплатил обезщетение в размер от 10 000лв.

С определение от 05.10.2021 г. по делото е заличен като страна по делото първоначалния ищец М. Й. А., ЕГН ********** поради настъпила смърт на 05.09.2021 г. и са конституирани като ищци по т.д. 105/2021 г. неговите законни наследници: С. Е. А., ЕГН ********** -съпруга, Д. М. А., ЕГН ********** - дъщеря и Е. М. А., ЕГН ********** – син.

От събраните по делото доказателства съдът е приел ,че в резултат на ПТП А. е претърпял следните травматични увреждания, а именно: навяхване на дясната колянна става, съчетано с разтягане на външната колатерална връзка, кръвонасядане и оток на дясната колянна става. Приел е за установено от това да са произлезли болки и страдания за пострадалия и като е съобразил тежестта на уврежданията ,вида и интензитета на търпените болки и страдания ,възстановителния период , продължил 4 месеца, тъй като е бил с ампутиран ляв крак преди ПТП,обстоятелството ,че се е нуждаел от чужда помощ за всяко нещо съдът е счел , че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева.

На следващо място е намерил възражението за съпричиняване за неоснователно ,тъй като от доказателствата по делото не може да се направи извод,че водачът на инвалидната количка е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване на удара като вина за това има единствено водачът на лекия автомобил.

При така приетото съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел иска за основателен и доказан като възприетия дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди е редуциран със заплатеното обезщетение в размер на 10 000 лв. и искът е уважен за сумата от 40 000 лв.

,а за разликата до 50 000 лв. е отхвърлен с решение № 260060 / 20.05.2022 г.

,постановено по реда на чл.247 от ГПК.

Решението е обжалвано от ответника „Д. З. „АД в частта ,в която искът на А. е уважен като оплакванията са насочени към неправилност на решението касателно определеното обезщетение за неимуществени вреди като е поддържал ,че неговият размер е завишен,несъобразен с критерия за справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,нито със стандарта на живот в страната.

Безспорно е по делото ,че на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. е 4 реализирано ПТП между лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с рег.№******, управлявано от ИДА и М. Й. А. ,в която връзка е образувано досъдебно производство №28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.

№2504/2020г. по описа на РП - гр.К.. Наказателното производство по НОХД №54/2021г. по описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение № 260063/18.02.2021 г. , с което ИДА е признат за виновен в това, че на 27.06.2020 г. в гр. К. при управление на л.а. Ф.”, модел “Г.” с рег.№****** в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Й. А., изразяваща се трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл 2-ро, вр. с чл. 342 НК като на основание чл. 78а, ал.1 НК ИДА е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 78а, ал. 4 НК, вр.чл. 343г НК.

Решението на съда по чл.78 а от НК , с което съдът освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнена по значение на влязла в сила присъда ,която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда ,който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на деец.Безспорно е и това , че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ при ответника ,поради което правопораждащите юридически факти относно дължимостта на обезщетение за вредите ,настъпили от процесното ПТП ,виновно причинено от застраховано при ответника лице ,за пострадалия са безспорни.