Решение № 42 от 05.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

М. П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500149 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от „Гаранционен фонд“, гр.София чрез процесуалния му представител адв.Л.Велева, против решение

№260356/27.11.2020г., постановено по т.д.№1926/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на С. С. М. сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие загубата на брат й А.С. М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А. А., при управление на МПС - л.а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 2/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск от иск в общ размер на 60 000лв, 1 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат му А.С. М., поч. на 04.08.2015г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А. А., при управление на МПС - л.а. марка „Пежо 206” с ДК № В 7582 НС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм/; 3/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 4 000лв., представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ “Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на адв.П.Д. К. сумата от 4 236лв. с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв; 5/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на С. С. М. и М. С. М. сумата от 25лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, като решението е постановено при участието на АХМ. АК. АХМ. и АН. С. АС. в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Гаранционен фонд“, на основание чл.220, вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемите С. С. М. и М. С. М. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.П.К. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваните му от „Гаранционен фонд“ части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Частна жалба, подадена от адвокат П.Д. К., процесуален представител на С. С. М. и М. С. М., против определение №260113/27.01.2021г., постановено по т.д.№1926/19г. по описа на ВОС, т.о., с което е оставена без уважение подадената от адв.П.К. в качеството й на пълномощник на С.М. и М.М. молба за изменение на решение №260356/27.11.2020г., постановено по т.д.

№1926/19г. по описа на ВОС, в частта на присъдените разноски за адв.възнаграждение.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по 2 изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, касаеща присъденото на адв. П.К. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, бъде уважена като се измени решението в частта за разноските и се присъди допълнително възнаграждение в размер на 636лв., ведно с ДДС.

Въззиваемата страна по частната жалба „Гаранционен фонд“, гр.София, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците С. С. М. и М. С. М. излагат, че са съответно сестра и брат на А.С. М..На 04.08.2015г., около 5, 00ч. на път III-731, при 37+100 км. след с.Храброво, посока път III-208, при управлението на л.а.

„Пежо 206”, с рег.№В 7582 НС водачът Х. А. А. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, в резултат на което загубил контрол над управлявания от него автомобил и при наличието на десен завой напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта както на водача на л.а.

А., така и на возещия се на предната дясна седалка като пътник А.С.

М..Образуваното по случай ДП №281/15г. по описа на РУП Провадия, пр.пр.

№2888/15г. по описа на ОП-Варна, е прекратено поради смъртта на виновния водач Х.А..Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Пежо 206”, с рег.№В 7582 НС липсва валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Между ищците и починалия техен брат е съществувала особено силна връзка, характеризираща се с чувство на обич, взаимна силна привързаност и подкрепа. Ищците изключително тежко преживели смъртта на техния брат, който бил само на 17 години, ученик, предстояло му да завърши средно образование, да направи бал и тепърва да изживее най-хубавите моменти от живота си.Той бил в началото на жизнения си път, имал чудесни планове за бъдещето си, искал да учи висше образование, да се развива, да създаде семейство.Несвоевременната му, трагична и безвъзвратна загуба завинаги променила живота на ищците, мъката им е огромна, изживели силни психични болки и страдания.Ищците са материално легитимирани да получат 3 обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния брат.Пасивно легитимиран е ответникът „Гаранционен фонд”, гр.София предвид липсата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Претенциите на ищците за изплащане на обезщетение са заявени надлежно извънсъдебно пред „Гаранционен фонд“, но не са им изплатени обезщетения.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от по 30 000лв., предявени като частични искове, целите в размер от по 60 000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния брат А.С. М., ведно със законната лихва върху всяка от главниците по 30 000лв., считано от датата на деликта - 04.08.2015г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Гаранционен фонд”, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни.Не оспорва изпълнението на процедурата по чл.288, ал.9 от КЗ /отм./.Излага и, че е постановен отказ за изплащане на обезщетения.Оспорва изцяло твърдените в исковата молба механизъм, причини и обстоятелства при настъпване смъртта на родственика на ищците.Оспорва твърденията на ищците за съществували изключително близки и топли отношения с техния брат.Сочи, че липсват доказателства, удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между починалия и тях да се е породила особена близост и те да са понесли морални болки и страдания от загубата му с продължително проявление във времето, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за конкретната родствена връзка, които да дадат основание за търсеното обезщетение.Твърди, че отношенията са били нормалните такива между братя и сестри, с присъщите им обич и подкрепа.Оспорва размера на претенциите като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.Възразява, че, ако и да се дължи обезщетение, то същото следва да бъде до размера по чл.493а, ал.4 от КЗ, вр. §96, ал.1 от ЗИДКЗ, обн. ДВ., бр.101/18г., т.е. до 5 000лв.Твърди, че не дължи законна лихва от датата на деликта, т.к. не е 4 изпадал в забава от тогава.Произнесъл се е в рамките на срока по чл.288, ал.7 от КЗ/отм./ - 3 месеца от завеждане на извънсъдебната претенция на ищците, поради което не дължи лихва за забава до датата на подаване на исковата молба/подадена по пощата на 20.11.2019г./.

В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответника привличането като трети лица помагачи на негова страна на наследниците на Х. А. А., а именно АХМ. АК. АХМ. и АН. С. АС..С определение №260431/21.08.2020г. са конституирани от първоинстанционния съд като трети лица помагачи на страната на ответника АХМ. АК. АХМ. и АН. С.

АС..Последните, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по исковете.

В срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищците от първоинстанционния съд с протоколно определение от 10.11.2020г. е допуснато изменение в размера на исковете, предявени от всеки от ищците, а именно от 30 000лв. на 50 000лв. за всеки, предявени като частични искове, целите от по 60 000лв.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която исковете с пр.осн. чл.86 от ЗЗД в частите им за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 04.08.2015г. до 25.11.2019г., вкл., са отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно и се установява от представените по делото удостоверение за родствени връзки и препис извлечение от акт за смърт, че въззивниците са съответно сестра и брат на А.С. М., поч. на 04.08.2015г.Не се спори и относно обстоятелството, че смъртта на последния е настъпила при ПТП на 04.08.2015г. с л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7582 НС.

От заключението на САвтЕ от 30.10.2020г. на в.л.М.Т., кредитирано от 5 съда като обективно и компетентно дадено, и обясненията на в.л., дадени в о.с.з. на 10.11.2020г., се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 04.08.2015г. около 04, 00ч. Х. А. А. е потеглил заедно с А.С. М. с л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7582 НС от с.Блъсково, като автомобилът е управляван от Х. А. А..При излизане на автомобила от с.Храброво в посока гр.Провадия и навлизането му в поредни завои л.а. се е движил със скорост по-висока от 90 км/ч., при което след излизане от плавен ляв завой и преди навлизането на л.а. в последващия плавен десен завой водачът е изгубил контрол върху управлението и съответно поведението на автомобила при навлизането му в завоя.Вследствие тази загуба, л.а. е навлязъл предварително в завоя и след поредица леки контакти с възникнали препятствия/дясна мантинела, храсти/ окончателно е изгубил управляемост и се е ударил в намиращото се в дясно/на края на мантинелата/ дърво.При удара, който е станал при скорост на л.а. около 90 км/ч., купето на л.а. силно се е деформирало и от него са се отделили много детайли.При анализ на следите, оставени от автомобила по пътното платно, върху мантинелата, банкета, прилежащите храсти и дървета, се установява, че при ранното си навлизане в завоя предната му част се е качила частично на мантинелата, но не се е плъзгала до края/до удара в дървото/ по нея, а след първия контакт вероятно е имало завъртане на автомобила около вертикалната му ос и след това същият като е продължил движението си напред е преминал през мантинелата и след известен наклон на дясно спрямо надлъжната му ос се е ударил с десния си борд в дървото.Ударът е бил в областта на дясна врата, горната й колона и прилежащата част на тавана.От този удар е отслабена основната конструктивна якост на купето, то силно се е деформирало, поради деформацията са се отворили преден и заден капак, отделило се е предното челно стъкло и частично се е отворила горната част на лявата врата.Отделила се е и групата „двигател/скоростна кутия“.Следствие от удара купето се е завъртяло около дървото и се е установило на няколко метра от другата му страна.Причината за възникване на ПТП е загубата на контрол върху управлението на автомобила, а тя се дължи на няколко фактора: по-високата от нормално възприетата скорост за преминаване през този завой в конкретната пътна обстановка /тъмна част от денонощието, през която възприятията относно отстояния и възникнали препятствия са нарушени, особено на неосветен пътен участък/, закъснели или неадекватни реакции на 6 водача на л.а. следствие умора или употреба на алкохол и др.Действията на водача на л.а. при управлението на автомобила са довели до загуба на контрол/лошо управление в конкретната ситуация/, а това е довело до настъпване на ПТП.Не са налице технически причини за ПТП от гледна точка изправността на автомобила.