Решение № 263 от 24.08.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … град Кърджали, 24.08.2022 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ......…..… в публично заседание ……..…… на седми юни …......................................................................................................................................... през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР

АТАНАСОВ при секретар …………………………… Павлина Петрова,

…….......………..….………. като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ........................................ административно дело №339 по описа за ........................ 2021 година ........................................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Партньори България” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***,, представлявано от управителя му А.И.С., против Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006758-091-001 от 30.08.2021 год., издаден от Т. В. П., на длъжност „***”, възложил ревизията и П. Г. Д., на длъжност „***” - ръководител на ревизията, към ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №575 от 04.11.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който ревизионен акт, на жалбоподателя са установени задължения за: корпоративен данък за 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева, корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева и за данък добавена стойност/ДДС/, за период м.ноември 2018 год., м.декември 2018 год. и месец февруари 2019 год., общо в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева или главници, общо в размер на *** лева и прилежащи лихви, общо в размер на *** лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита обжалвания ревизионен акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което следвало да се отмени. Излага съображения, като на първо място счита, че не са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионно производство срещу дружеството по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Сочи, че текстовете на правните норми говорят за липса или не представяне на счетоводна отчетност съгласно действащото законодателство и изводът, че са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, ревизиращият орган направил въз основа не на доказателствата, събрани по реда на ДОПК, а въз основа на неправилно интерпретиране на представените от дружеството в хода на ревизията документи, като с решението на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив също не били конкретизирани документите, които са били изискани в хода на ревизията и не са били представени от дружеството- жалбоподател, както и не било посочено, в какво се изразяват несъответствията между декларираните от лицето данни и установените в хода на ревизията. Твърди, че от приложенията към РД се установявал по категоричен начин факта, че дружеството е оказвало пълно съдействие на органите по приходите, както в хода на ревизията, така и в предхождащата я ПУФО, като е отговаряло на всички ИПДПОЗЛ, предоставяло е всички счетоводни и търговски документи, които са му били изискани от проверяващите и е попълвало всички справки и декларации за нуждите на ревизионното производство и констатацията в РД, че част от изисканите документи при ревизията не били представени била невярна и голословна, тъй като нито в РА, нито в РД, били изрично посочени документите, за които се твърди, че са били изискани и не са били представени от задълженото лице, а напротив, от приложенията към РД се установявало, че от страна на дружеството са били представени счетоводните регистри и документи за ревизираните периоди. В жалбата са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като в крайна сметка се сочи, че независимо от презумпцията за вярност на фактическите констатации, доказателствената тежест относно наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, които обуславят специалния ред за облагане по ал.2, е на органите по приходите и че основание за прилагане на оборимата презумпция за достоверност на РА, установена с чл.122, ал.2 от ДОПК, е успешно проведеното главно доказване от приходната администрацията на наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, като в този смисъл била и трайната практика на ВАС. Твърди, че в случая нищо не налагало прибягване до особения ред на облагане по чл.122 - 124 от ДОПК, т.к. счетоводството на „Партньори България” ООД било водено по начин, който дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по общия ред и именно този ред на практика бил използван от органите по приходите, независимо от записаното в РА и РД, че данъчната основа е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

На следващо място, в жалбата са развити доводи, че неправилно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е прието, че не са налице реално извършени облагаеми доставки на услуги от доставчика „***” ЕООД по 9 броя фактури с предмет на доставките - консултантски услуги, които били във връзка с дейността по производство на перголи. Сочи се, че още в хода на ревизията от страна на дружеството-жалбоподател били представени процесните фактури с приложени към тях договори и приемо-предавателни протоколи, индивидуализиращи всяка една от извършените доставки, към фактурите били приложени касови бонове, удостоверяващи извършеното разплащане на данъчната основа и дължимия данък по всяка една доставка и в конкретния случай, по отношение на „***” ЕООД е било установено, че този доставчик е бил регистриран по ЗДДС към момента на извършване на доставките и е отразил процесните фактури, които е издал на жалбоподателя в дневниците си за продажби и в СД по ЗДДС за процесните периоди. Твърди се, че от събраните в хода на ревизията доказателства се установявало, че извършените доставки от „***” ЕООД са свързани с извършваната от жалбоподателя дейност по производство на автоматизирани алуминиеви слънцезащитни конструкции тип Пергола и автоматизирани стъклени системи тип Гилотина и Слайд, което показвало, че „Партньори България” ООД е използвало услугите по процесните фактури за извършване на последващи облагаеми доставки, от които е отчело приходи, като е начислило и съответните преки и косвени данъци. Твърди се също, че в случая били налице всички елементи, обективирани в ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит на „Партньори България” ООД по процесните фактури, а именно - наличие на договорни отношения между доставчика и жалбоподателя, обективирани в двустранно подписани договори от страните, издадени редовни данъчни фактури, в които данъкът е посочен на отделен ред с приложени към тях протоколи, удостоверяващи извършването на услугите, плащане на цената, както и счетоводно отразяване на фактурата в счетоводството на жалбоподателя и в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика с начисляване на дължимите преки и косвени данъци и разчитането им с бюджета и нито ревизиращият екип, нито директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, взели предвид обстоятелството, че за всички фактури, издадени от „***” ЕООД са налице визираните в разпоредбата на чл.71 от ЗДДС условия, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит от „Партньори България” ООД и не били налице законови условия, ограничаващи или погасяващи това право. В жалбата са изложени подробни доводи и аргументи в тази насока, като се твърди, че отказването на данъчен кредит на дружеството е било обусловено само от некоректност на доставчика, който не е бил открит от органите на приходната администрация на адреса си за кореспонденция и не е представил доказателства за материално-техническата и кадровата си обезпеченост за извършване на услугите, обективирани в процесните фактури, въпреки добросъвестността на „Партньори България” ООД. Сочи се, че действително, въпросът за реалността на доставката е от първостепенно значение, но че реалността на една конкретна доставка се установява не като се изисква от получателя й да притежава документи, изходящи от неговия доставчик, за да доказва, че той е имал обезпечеността да я осъществи, а след анализ на резултатите от тази доставка при самия получател, както и че в случая, при издаване на ревизионния акт изобщо не бил изследван икономическия ефект от получените от жалбоподателя услуги по процесните фактури, в резултат на които той е отчел ръст на реализираните приходи от дейността по производство на автоматизирани алуминиеви слънцезащитни конструкции тип Пергола и автоматизирани стъклени системи и не е проследена последващата реализация по процесните доставки. Излага се и довод, че постоянната практика на СЕС била, че отказването на данъчен кредит на ревизираното лице може да бъде обусловено единствено и само при доказана недобросъвестност на получателя по доставката, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъчен кредит, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата с доставки, а в хода на ревизията, от страна на органите по приходите не е твърдяно или доказано, че доставчикът „***” ЕООД е участвал в данъчна измама посредством процесните сделки, нито че „Партньори България” ООД е разполагало с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателите на фактурите. Според жалбоподателя, като не са взели предвид горното и не са приложили разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, ревизиращите, както и директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, неправилно са отказали данъчен кредит на „Партньори България” ООД по сделките, сключени с доставчика му „***” ЕООД, в противоречие с материалния данъчен закон и със събраните в хода на административното производство доказателства.

На следващо място, в жалбата са развити доводи, че неправилно било прието, че са налице неотчетени от страна на „Партньори България” ООД приходи и неправилно бил увеличаван финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи по фактурите за доставки на услуги от „***” ЕООД, въпреки че в хода на ревизията били събрани достатъчно и убедителни доказателства, които опровергавали тези твърдения на приходната администрация. Сочи се, че разходите за доставки от „***” ЕООД не били признати със стойностите на данъчните основи по фактурите с мотива, че ,,същите се явяват разходи, които са документално необосновани по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО ...”, като жалбоподателят счита тези констатации за необосновани и неправилни, както и сочи, че ревизиращият екип се е обосновал с липсата на съдействие на доставчика „***” ЕООД и непредставяне от страна на последния на документа, като възразява срещу подхода на ревизиращия екип, при който бива ангажирана отговорността на „Партньори България” ООД за пропуски на неговия доставчик, а именно: дерегистрация на доставчика и неподадени от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год. и 2019 год., като сочи, че доставчикът е извършил установените от ревизиращия екип нарушения, след като „Партньори България” ООД е получило доставките.

Според жалбоподателя, неправилно било твърдението на ревизиращия екип, че липсата на съдействие от страна на доставчика е индикация, че доставчикът не е разполагал с необходимата материално- техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Излага и довод, че за да се приеме един разход за надлежно платен е достатъчно платецът да разполага с изрядни от формална страна първични счетоводни документи, като сочи, че спорните фактури, с които дружеството разполага от процесния доставчик, от формална страна отговарят на изискванията, визирани в Закона за счетоводството, като към фактурите са приложени фискални бонове, договори и приемо-предавателни протоколи, които документирали по безспорен начин направените разходи.