Решение № 4482 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4482 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114613 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от ****, чрез *** П. Ц., е предявил против Р. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 587,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че на *** г. между „Стик – Кредит“ АД и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който й е предоставена сумата 1 000 лв., подлежаща на погасяване съобразно погасителен план с краен падеж *** г. В исковата молба се сочат фиксиран лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 48,63 %.

Поддържа се, че договорът е сключен по електронен път като финансова услуга от разстояние по смисъла на ЗПФУР и че кредитодателят е изпълнил задълженията си по предоставяне на сумата и преддоговорната информация.

Твърди се още, че ответницата не е изпълнила изцяло задължението си, поради което е останала непогасена главница в размер на 587,15 лв. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. „Стик – Кредит“ АД прехвърлило процесното вземане на „АПС Бета България“ ЕООД, като същото било индивидуализирано в приложение към договора за 1 цесия. Ищецът се позовава на уведомление за цесия и претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

Към исковата молба са посочени и приети като писмени доказателства Договор за паричен заем № *** г., приложимите общи условия и погасителен план, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от*** г. с извадка от Приложение № 1, уведомление за цесия, разписка за усвоена сума, пълномощно и документ за внесена държавна такса.

Ответницата чрез назначения особен представител адв. Б. Л., оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК. На първо място сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като според съдържанието на договора е посочен фиксиран лихвен процент 36 %, без да са изложени условията за прилагането му и начинът, по който този процент се отразява върху задължението на потребителя. На следващо място въвежда възражение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като твърди, че в договора е посочен ГПР 49,31 %, но не е дадена достатъчна и разбираема информация за компонентите и предпоставките, въз основа на които е формиран конкретният размер. Според защитата общото възпроизвеждане на формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК в общите условия не позволява на потребителя да провери как е достигнато до конкретно посочения ГПР.

Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №*** г. се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, е издадена заповед за изпълнение за процесната главница.

След дадените на заявителя указания е предявен настоящият иск по чл. 422 ГПК. Искът е процесуално допустим, като предметът му е идентичен с вземането, за което е издадена заповедта.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземането по договора за потребителски кредит, реалното предоставяне на заемната сума, съдържанието на договорните условия, размера на непогасената чиста главница, валидното прехвърляне на конкретното вземане и принадлежността му към патримониума на ищеца.

Когато спорът произтича от потребителски договор, съдът следи служебно за спазване на императивните изисквания на ЗПК и за евентуалната неравноправност и нищожност на договорни клаузи.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и, когато е приложимо, индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяната му. По т. 10 на същата разпоредба задължително следва да бъдат посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 2 изчисляването на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

Тези изисквания не са само формални. Те имат за цел преди поемането на задължението потребителят да получи ясна, точна и проверима информация както за възнаграждението на кредитора, така и за действителната обща цена на кредита. ГПР е икономическият показател, чрез който потребителят може да сравни различните кредитни продукти, поради което посочването на процент, който не отразява действително всички известни на кредитора разходи или чийто начин на формиране не може да бъде проследен от договорната документация, не изпълнява защитната функция на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г., II т.о. на ВКС е прието, че установената недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, в частност на посочените ГЛП или ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на липса на този елемент и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Неточното посочване на тези компоненти има същата последица, както и непосочването им. Разрешението е съобразено и с Решението на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 относно изискването ГПР да включва всички разходи, попадащи в понятието „общи разходи по кредита“.

Същата линия е потвърдена и в Решение № 84/19.03.2026 г. по т.д. № 1533/2025 г., I т.о. на ВКС, в което е подчертано, че разходите, които са задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия, участват при формирането на ГПР, а неточното посочване на ГЛП или ГПР е релевантно за приложението на чл. 22 ЗПК.

В настоящия случай още съпоставянето на становищата по делото разкрива несъответствие относно основни параметри на договора. В исковата молба ищецът сочи фиксиран лихвен процент 40,05 % и ГПР 48,63 %, докато ответницата, позовавайки се на представения договор, сочи фиксиран лихвен процент 36 % и ГПР 49,31 %. При така очертания спор доказването на точните параметри на кредита и на начина на формиране на общото задължение е изцяло в тежест на ищеца.

От представената договорна документация не се установява по ясен и проверим начин кои конкретни величини са използвани при формирането на посочения ГПР и по какъв начин е приложен договорният лихвен процент към отделните погасителни периоди. Общото позоваване на законовата формула или възпроизвеждането й в общи условия не замества необходимата за конкретния кредит информация относно използваните допускания и включените разходи. При липсата на такава прозрачност потребителят не разполага с реална възможност да провери крайната цена на кредита.

Ето защо съдът приема за основателно възражението на ответницата за несъответствие с чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, което обуславя приложението на чл. 22 ЗПК. Последицата е недействителност на договора за потребителски кредит, като съгласно чл. 23 ЗПК потребителят не дължи договорна лихва и други разходи по кредита, а само чистата стойност на действително получения кредит.

3

Недействителността на договора обаче сама по себе си не освобождава потребителя от връщане на действително получената чиста стойност.

Поради това съдът следва да провери дали в настоящото производство е доказано, че именно сумата 587,15 лв. представлява непогасен остатък от чистата стойност на реално предоставените 1 000 лв. В тази насока доказателствената тежест е на ищеца.

Тази доказателствена тежест не е изпълнена. Представянето на договора, погасителния план и разписка за усвояване не установява само по себе си каква част от чистата главница е погасена и как е формиран претендираният остатък от 587,15 лв. Ищецът не е ангажирал извлечение за движенията по кредита, справка за извършените от ответницата плащания, тяхната дата и размер, нито разбивка за начина, по който всяко плащане е било отнесено към главница, лихва, такси или други договорни разходи. Това е особено съществено при установената недействителност, защото плащания, които първоначалният кредитор е отнасял към лихви и разходи, следва да бъдат отчетени при определянето на остатъка от чистата стойност по чл. 23 ЗПК.

Не може да бъде възприето като достатъчно доказателство единствено твърдението в исковата молба, че непогасената главница е 587,15 лв. При оспорване от ответната страна съдът не може да формира размера на вземането по предположение. Липсва и заключение на съдебно-счетоводна експертиза или друг обективен доказателствен източник, от който да се установят извършените плащания и остатъкът от чистата предоставена сума след приспадането им.

Следователно, дори да се приеме, че сумата от 1 000 лв. е била реално предоставена на ответницата и че процесното вземане е било валидно прехвърлено на ищеца с договора за цесия от **** г., не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че към релевантния момент съществува непогасено вземане именно в претендирания размер 587,15 лв. Не е допустимо съдът сам да реконструира размера на остатъчната чиста главница без доказателства за извършените плащания и тяхното отнасяне.

При този извод не е необходимо като самостоятелно решаващо основание да бъдат обсъждани подробно останалите спорни въпроси относно начина на сключване на договора от разстояние и противопоставимостта на цесията. Дори при най-благоприятното за ищеца разрешение по тях, искът остава недоказан по размер, а договорното основание е опорочено по чл. 22 ЗПК.

Акцесорната претенция за законна лихва върху сумата 587,15 лв., считано от *** г., следва съдбата на главното вземане и също подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските:

При отхвърляне на иска разноските на ищеца в заповедното и исковото производство остават в негова тежест. Ответницата се представлява от назначен особен представител, чието възнаграждение е внесено предварително и по делото е постановено издаване на РКО в размер на 205,52 евро. Не са установени други разноски, заплатени лично от ответницата, поради което отделно присъждане на сума в нейна полза не следва да се извършва.

4

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от ***, против Р. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 587,15 лв. (петстотин осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

5