Определение № 1749 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1749 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300501662 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. П., чрез адв. Н. А., против определение № 260070 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д. № 13890/2020 г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, исковата молба на Д. Г. П., ЕГН ********** с адрес с. *********, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на имот с идентификатор *** по КК на село ****** и е прекратено производството по гр.д. №13890/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.

Недоволен от постановеното определение жалбоподателят твърди, че е неправилно, че противоречи на закона и съдебната практика и е необосновано. Оспорва извода на районния съд, че няма правен интерес от провеждане на производство по предявения отрицателен установителен иск, а от предявяване на положителен такъв. Счита, че не може да предяви установителен иск за собственост, тъй като има само признато, но невъзстановено по съответния ред право на собственост, като не е налице възстановяване на процесната земя от съответната поземлена комисия, като не е индивидуализиран имота и не е издадена скица, не е завършен фактическия състав на възстановяване на собствеността, вместо което имотът е актуван като общински. След като е установено обстоятелството, че подлежащата на възстановяване земя е именно процесния имот ПИ с ИД № 1

***, в изпратените писма от страна на ответната община заявява, че е съставен акт за общинска собственост, което е пречка за възстановяването му. Счита, че именно предявяване на отрицателен установителен иск е процесуалната форма на защита, мотивирайки се с ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че приемайки недопустимост на предявения иск за него се прегражда възможността да търси възстановяване на едно признато му право, за което съставения акт за частна общинска собственост е пречка да му бъде възстановен имота, в който се е намирало жилището на неговия наследодател.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна, чрез юрисконсулт Я. И., в който частната жалба се счита за допустима, но неоснователна, а обжалваното определение за валидно, правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.

Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт на съда и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна.

Районен съд Пловдив е бил сезиран с искова молба, подадена от Д. Г.

П., с която предявява отрицателен установителен иск срещу Община Родопи – Пловдив, като моли да бъде установено, че Община Родопи не е собственик на ПИ с ИД № *** по КК на с. ****, обл. Пловдив, върху който имот му е признато правото на възстановяване в стари реални граници на ищеца, но имотът не му е възстановен, тъй като за него е съставен акт за общинска собственост и процедурата по възстановяване не е завършила.

Ответникът Община Родопи – Пловдив, в отговор на исковата молба, твърди, че имотът съставлява земеделска земя, изключен е от регулацията на село ****** и е бил възстановен на Община Родопи с решение № 302/06.11.2003 г., като въз основа на него е издаден актът на частна общинска собственост, а на ищецът е било възстановено правото на собственост върху 2 признатия със съдебно решение земеделски имот от един декар, за което представя писмени доказателства, фактическият състав на възстановяване на имота на ищеца в стари реални граници е завършен с идентифициране на имота, а към настоящия момент са изтекли всички срокове за оспорването му.

Районният съд, с оглед събраните доказателства, че част от имота, притежаван от наследодателя на ищеца, е бил обособен под номер 50.376 и възстановен на Д. П. с решение на поземлена комисия от 21.11.2008г., а останалата част от него не е идентична с целия спорен имот 50.377, е счел, че тъй като, когато част от недвижим имот относно който ищецът претендира, че е собственик, не е заснета в съответния план, или пък е присъединена с плана към съседен имот е налице спор, който следва да бъде разрешен с положителен установителен иск, по който ищецът да установи правото си на собственост по отношение на тази част, както докаже наличието на неправилно заснемане или незаснемане на имота, е приел предявеният отрицателен установителен иск лишен от правен интерес.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца със съдебно решение от 27.09.2007 г. на ПРС е било признато правото на възстановяване на притежаван от наследодателя на ищеца - Г. П., недвижим имот, земеделска земя, върху която е била построена паянтова жилищна постройка. В изпълнение на съдебното решение ОСЗГ общ. Родопи издава Решение № 6020С/21.11.2008 г., с което възстановява правото на собственост на наследниците на Г. А. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от един декар в с. ********, като липсва индивидуализация на имота с граници. Такава е направена с последващо решение, издадено след получено становище от Община Родопи от 26.01.2009 г.( л. 36 от делото), с което общината не възразява да бъде възстановена източната част от имот № 050199 по КВС на с. ****, за който е съставен акт за общинска собственост от 2003 г., с площ от един декар, съгласно посоченото решение на ОСЗГ Родопи, а именно Решение № 06020С/26.02.2009 г., което допълва и изменя цитираното решение от 2008 г.

Така процедурата по възстановяване на земеделската земя е приключила в полза на наследниците на Г. А. П., като им е възстановен един декар земеделска земя др.селищна тер., четвърта категория, местност ***** , за който е обособен имот № 050376 по картата на землището на с. ******.

3

От приетите по делото СТЕ се установява, че паянтовата постройка, която е дала основание на наследниците на Г. А. П. да претендират възстановяване на земята в стари реални граници, се намира изцяло в процесния УПИ ***, за който общината се легитимира за собственик с представеното решение на ОСЗГ Родопи и акт за общинска собственост, а на наследниците на Г. П. е възстановен ***. Двата имота са съседни и образувани от разделянето на един общ имот № 050199, възстановен на Община Родопи, от който са обособени имот № 050377 и имот № 050376, възстановен на наследниците на Г. П.. Разпитания по делото свидетел, доведен от ищеца, установява, че в кирпичената къщичка е живяла неговата бабата.

При така събраните доказателства не се доказва наличие на правен интерес за ищеца от провеждане на установителен иск, с който да отрече правото на собственост на Община Родопи върху процесния имот. Съгласно приетото в т.1 на ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът трябва да докаже фактите, от които извежда правния си интерес /че е собственик или защитава право на собственост, която очаква да придобие/, а ответникът трябва да докаже фактите, от които произтичат правата, които противопоставя на ищеца. При недоказване на правния интерес на ищеца, производството подлежи на прекратяване.

В конкретния случай правния си интерес ищецът обосновава с възможността да придобие права на собственост върху спорния имот, като се довърши процедурата по земеделска реституция, с оглед признатото му от съда право на възстановяване на имот в стари реални граници. Действително, съгласно задължителните разяснения, дадени в цитираното вече ТР 8/2013г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право възниква не само когато ищецът заявява самостоятелно вещно право върху вещта, но и когато ищецът има възможност да придобие правото на собственост върху имота по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. С оглед на това тълкуване, както е посочено и в жалбата, действително е налице практика на 4

ВКС, в която се приема, че когато има признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, но реституционното производство не е приключило, за бившия собственик е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да отрече претендираните от ответника вещни права върху същия имот. В конкретния случай обаче тези твърдения, за незавършена процедура по реституция на признатото му от съда право, не се доказват от ищеца. От представеното от ответната община Решение № 06020С/26.02.2009 г. на ОСЗГ Родопи, което допълва и изменя представеното от ищеца с исковата молба Решение № 6020С/21.11.2008 г. на ОСЗГ Родопи, се установява, че с оглед на признатото със съдебно решение право на възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. А.

П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от един декар в с. ********, на същите е възстановен имот с решение на органа на земеделска реституция. Поради това отричането на правото на собственост на общината не бил довело до възможността ищецът да придобие права на собственост върху спорния имот, като се довърши процедурата по земеделска реституция, доколкото същата е довършена, а решението, с което са признати права за възстановяване на земеделска земя е изпълнено, като е възстановен съседен на спорния имот, напълно индивидуализиран.

Правният интерес от предявяването на установителен иск е условие за допустимостта процеса, за това той трябва да е налице не само при предявяване на иска, а и по време на висящността на делото. За правния интерес съдът следи служебно и не е обвързан от обосновката в исковата молба. Ако в хода на производството се установят различни от въведените в исковата молба факти, установяващи наличие на правен интерес, то тогава производството не подлежи на прекратяване, но в случая съдът не може да се произнася по правилността на решението на органа на земеделска реституция, поради което това обстоятелство не може да обоснове правен интерес от търсената защита. От събраните по делото доказателства се опровергава твърдението, че е налице незавършена процедура по земеделска реституция, поради което и не е доказано наличието на правен интерес от установяване, че ответникът не е собственик на процесния имот, поради което производството подлежи на прекратяване.

Поради изложените доводи настоящият състав намира обжалваното 5 определение за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед отхвърляне на жалбата в производството се дължат разноски на въззиваемата община, доколкото същата се защитава от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лв. което жалбоподателят да бъде осъден да заплати.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260070 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д. № 13890/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.

ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН ********** с адрес с. ******, ******** да заплати на Община „Родопи“, област Пловдив, ЕИК 000472200, адрес *********, представлявана от П.М. – кмет, сумата в размер от 200 лв. (двеста лева) съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, на осн. чл.