Решение № 109 от 11.10.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. К., 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20201850200391 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на БЛ. З. ОС., ЕГН ********** от гр. С., против Наказателно постановление № 7058 от 23.11.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че липсва пълно описание на нарушението, конкретно, че не е видно как точно е установено, че са съответното ППС няма издадено разрешение или че не е платена такса, като твърди, че непредставянето на разрешение не води до извод че не е издадено такива или че не е платена такса. Твърди че не е ясно какви са характеристиките на пътя – дали е част от републиканската пътна мрежа или от общинската такава. Твърди, че липсва фактическо описание, че движението на тежко ППС е дейност по специално ползване на пътищата, каквото е съдържанието на разпоредбата на чл.

26, ал. 1, т. 1 от ЗП. В същата насока изтъква, че липсва описание на част от фактическия състав и във връзка с определението за „специално ползване на пътищата, съдържащо се в § 1, т. 8 от ДР на ЗП, като счита, че според това определение е необходимо да са налице 1 кумулативно две характеристики на ППС – „извънгабаритно“ и „тежко“. Твърди, че липсва че липсва установяване по критерий на разпоредби на Наредба № 11 относно дали автомобила е с пневматично или еквивалентно окачване или без такова.

Счита, че не е в отговорност на водача задължението за снабдяване с разрешение, като твърди, че това е задължение за лицата извършващи превозите, а според чл. 15, ал. 3 от Наредбата това са собствениците на ППС. Позовава се на легалната дефиниция на понятието „превозвач“, като твърди, че като водач няма право и задължение за снабдяване с разрешително. В същата насока – несъставомерност от субективна страна изтъква, че както според разпоредбите на наредбата – чл. 11 и чл. 15, ал. 3, така и според чл. 26 от ЗП не е изрично посочено че задълженията са вменени в отговорност на водача на ППС, като счита, че това е отговорност на собствениците или превозвачите, в зависимост от това от чие име се извършва превоза.

Счита, че като водач може да носи отговорност само за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, като е недопустимо дублиране на отговорност и за нарушение на ЗП. Изразява становище, че е водач на извънгабаритно МПС, а не „превозвач“, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за извършване на посочената разпоредба от ЗДвП с основание за санкциониране чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. В същата насока се позовава на представени от негова страна писмени доказателства за трудово правоотношение, твърдейки, че е наето лице.

Твърди непълнота на АУАН и НП, и що се отнася до въпроса дали е следвало да представи разрешително или квитанция за платена такса, като твърди, че са различни основанията за издаването на двата вида документи, поради което счита, че е нарушено правото му на защита.

Твърди нарушение на изискването на чл. 36 от наредбата изискващ контролът над извънгабаритни и/или тежки ППС да се осъществява от А“ПИ“ със съдействие на служба за контрол при МВР, което не е било налице при спирането му за проверка на 23.10.2020 г.

Изразява недоволство, че протоколът от измерването е бил изготвен на чужд език.

Твърди наличие на нарушение, изразяващо се в непълно посочване на санкциониращата разпоредба, като твърди, че чл. 53, ал. 1 от ЗП съдържа множество хипотези, в каквато насока няма конкретизация от страна на АНО.

Иска отмяна на НП, като алтернативно иска налагане на наказание в минимално предвидените размери като счита наложеното му за несправедливо и несъответстващо на тежестта на нарушението, като изтъква и задължението за вземане предвид и имотното му състояние.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното с.з., като не се явява и негов представител.

2

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С. не изплаща представител в с.з. С писмено становище, подадено по настоящото дело се иска оставяне на жалбата без уважение, като в първото становище се коментира друго НП и АУАН, но за идентично нарушение, извършено от лице, различно от жалбоподателя, докато във второ становище, се излагат напълно идентично като съдържание становище по настоящия случай.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като видно обжалваното НП е издадено на 23.11.2020 г., връчено е на жалбоподателя на 25.11.2020 г.

/видно от приложената обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на АНО на 02.12.2020 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0007724, съставен на 23.10.2020 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 10.05 часа на път ІІ-81, км. 5+800, на 100 м. след кръгово кръстовище в посока гр. К. гр. С. управлява съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси (1-ва и 2-ра) марка/модел Волво ФМ, рег. № СВ **** ММ и полуремарке с три оси (3-та, 4-та и 5-та), рег. № С **** ЕС. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извън габаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл. 3, т. 2 от наредбата Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите на наредбата, както следва: Измереното натоварване на задвижващата ос (2-ра) единична ос на ППС е 12.450 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ на наредбата. При измерено разстояние между оси – 1.32 см. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та и 5-та) е 27.100 това, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“ от наредбата

В акта е посочено, че измерването на автомобилът с товара е извършено с техническо средство ролетка № 1304/18 и ел. везна модел PW-10 № К 0200007. Посочено е също така, че ППС превозва пшеница.

Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от лична карта, талон на ППС – част II, пътен лист, трудов договор и кантарна бележка № 1054748/22.10.2020 г.

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредба № 11.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание 3 цитирания АУАН.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 2 000 лева.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни доказателства, доколкото липсва каквото и да е оспорване на фактите, така както са отразени в обжалваното НП и приложения АУАН, а така също и предвид обстоятелството, че за отделните факти са налице и писмени доказателства – приложените копия от протокол за измерване, пътен лист, свидетелство за управление, регистрационен талон, трудов договор и др.

С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени следните факти: На 23.10.2020 г. жалбоподателя, е управлявал състав от ППС – влекач марка/модел Волво ФМ, рег. № СВ **** ММ и полуремарке, рег. № С **** ЕС. Влекачът е собственост на лизингова компания – „Райфайзен лизинг България“ ООД, докато полуремаркето е собственост на Белбултранс“ ООД - работодател на жалбоподателя, заемащ длъжност „шофьор товарен автомобил“. С превозното средство е превозвана пшеница, натоварена на 22.10.2020 г. от „Петромел-1“ ООД с. К., като разписаният курс на жалбоподателя е от с. Б. до с. К. и от това населено място до гр. С.. При измерване с кантар във фирма „Поромел-1“ ООД на 22.10.2020 г. е отчетено тегло на автомобила в натоварено състояние 47780 кг, тегло само на автомобила 13460 кг. и товар пшеница от 34320 кг.

Жалбоподателя е управлявал посоченото ППС по ВП 81, като в района на км. 5+800 е бил спрян за проверка от Б.К.П. и Е.Л.С., и двамата заемащи длъжност „експерт“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при А“ПИ“ С..

При проверката, посредством технически средства ролетка № 1304/18 и електронна везна PW-10 № К 0200007 е било измерено теглото на управлявания от жалбоподателя състав от ППС /ролетката е използвана за измерване на разстояние между осите на отделните превозни средства в състава – влекач двуосен, и полуремарке – триосно/, като натоварването на задвижващата втора ос на МПС-то – влекач е било 12.450 тона. Измерено е натоварване по трите оси на ППС – полуремарке, което възлизало общо на 27.100 това. За измерването е съставен протокол № 0000043/2020 г. с отбелязана дата, съдържащ всички данни, установени от измерването с техническото средство – електронна везна, като протокола е подписан от жалбоподателя и актосъставителя – лицето Б.П..

На жалбоподателя е бил съставен цитирания АУАН, който е подписан от съставителя - служителя на АНО Б.П., както и от вторият служител на АНО Е.С., както и от жалбоподателя без да отрази конкретни възражения, като препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис в частта от АУАН, представляваща разписка за това.

При извършване на проверката е осъществена и процедурата по чл. 37, ал. 3 от 4

Наредба № 11, което е отбелязано в АУАН.

При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без противоречия от приложените писмени доказателства – АУАН, НП, протокол за измерване, копия от СУМПС и свидетелства за регистрация на частите от състава ППС, кантарна бележка, трудов договор и доп. споразумение и пътен лист съдът намира, че основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на специалните изисквания на Закона за пътищата.

От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 23.10.2020 г. състав от МПС и ППС, като общото тегло на превозното средство надхвърля максимално разрешеното с разпоредбите на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по начин, представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗП.

Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата, което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя.“