Решение № 15835 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15835 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110103785 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са активно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (РЕО 261/2004 г.).

Ищците Л. С. Д., М. Ц. В., И. А. Д. и П. Д. Д. твърдят, че са сключили договор за въздушен превоз с ответника за полет W64352 на 26.09.2025 г., за който са имали потвърдена резервация № RWUUGA. Поддържат, че полетът е бил изцяло отменен, за което не са били уведомени в законоустановения 14дневен срок. Сочат, че разстоянието по маршрута е под 1500 км (1140,342 км), поради което на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. всеки от тях има право на обезщетение в размер на 250 евро. Твърдят, че са предявили извънсъдебни претенции, които са останали без резултат, което е наложило иницииране на заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 3716/2025 по описа на РС – Велико Търново. По изложените твърдения и доводи ищците искат от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата от по 250 евро, представляваща обезщетение за отменен 1 полет W64352 от летище Милано-Бергамо, Италия до летище София, Република България, планиран за изпълнение по разписание на 26.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3716/2025 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

В хода на съдебното производство, с молба от 16.06.2026 г., ищците заявяват, че ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. е извършил доброволно и пълно плащане на всички претендирани от тях суми, а именно: главници за четиримата ищци в общ размер на 1000 евро (по 250 евро за всеки), законна лихва в размер на 60 евро и всички направени разноски както в заповедното производство по ч.гр.д. № 3716/2025 г. по описа на РС – Велико Търново, така и в настоящото исково производство. Ищците посочват, че спорното право е изцяло погасено и поради това същите не поддържат предявените установителни искове. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни поради извършено в хода на процеса плащане, и изрично декларират, че не претендират съдът да се произнася по въпроса за разноските по делото, тъй като същите са изцяло заплатени от ответника.

Ответното дружество „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. признава исковете и твърди, че на 01.06.2026 г. е заплатило обща сума в размер на 2627,08 евро, включваща главници за четиримата ищци (1000 евро), законна лихва (60 евро) и всички направени разноски в заповедното и исковото производство, с което е погасило изцяло задълженията си. С писмена молба от 09.07.2026 г. потвърждава изцяло признанието на исковете и факта на извършеното плащане. С оглед на цялостното доброволно изпълнение в хода на процеса, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло, включително и в частта за съдебните разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от РЕО 261/2004 г.:

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на всеки от ищците по исковете с горното правно основание е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, че възложеният полет, за който ищците са имали потвърдена резервация, е бил отменен, както 2 и размера на дължимото обезщетение, в зависимост от разстоянието на полета. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, ако твърди това, или че е уведомил ищците за отмяната на полета в сроковете, посочени в чл. 5, параграф 1.i - 1.iii от РЕО 261/2004, както следва: минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и е предложил на насрещната страна премаршрутиране, което позволява на страната да замине най-рано два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат нейния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и на страната е предложено премаршрутиране, което позволява на последната да замине най-рано един час преди началото на полета по разписание и да достигне своя краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. или че отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не е могъл да избегне, въпреки вземането на всички необходими мерки.

С оглед признанието на исковете, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорните права.

Между страните не е спорно извършеното от ответника плащане, с което са погасени претендираните от ищците вземания за обезщетение, законна лихва и разноски. Същото се установява и от представеното от ответната страна неспорено извлечение за банков превод от 27.05.2026 г. по сметка на процесуалния представител на ищците. Затова съдът намира, че в хода на процеса ответникът изцяло е изплатил сумите по делото, като извършеният банков превод покрива напълно претендираните суми за главница, лихва и разноски в двете производства. Доколкото плащането е извършено на 27.05.2026 г., т.е. след предявяването на исковата молба на 12.02.2026 г., то съгласно разпоредбата в чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид това новонастъпило и погасяващо вземането обстоятелство при решаването на спора.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се 3 произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при плащане на дълга в хода на делото, ищците имат право на разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковете с поведението си преди процеса. Както бе посочено по-горе, с преведената от ответника на 27.05.2026 г. сума са били погасени в пълен размер както главниците и лихвите, така и направените от ищците разноски в двете производства. В писмената молба от 16.06.2026 г. ищцовата страна изрично потвърждава получаването на тези суми по сметката на процесуалния си представител и декларира, че предвид пълното им заплащане, не претендира и не желае съдът да се произнася по въпроса за разноските по делото. С оглед липсата на претенция за присъждане на разноски и предвид извънсъдебното им цялостно уреждане, съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски. По отношение на направеното от ответника в молбата от 09.07.2026 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото ищцовата страна не претендира присъждане на допълнителни разноски в процеса, съдът намира, че липсва предмет за обсъждане и произнасяне по това възражение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. Д., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. (Wizz Air Hungary Ltd.), дружество регистрирано в **********вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, **********действащо на територията на Република България чрез клон „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“, ЕИК 200830927, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет W64352 на 26.09.2025 г. от Милано-Бергамо до София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3716/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. В., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. (Wizz Air Hungary Ltd.), дружество регистрирано в **********вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, 4

**********действащо на територията на Република България чрез клон „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“, ЕИК 200830927, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет W64352 на 26.09.2025 г. от Милано-Бергамо до София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3716/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Д., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. (Wizz Air Hungary Ltd.), дружество регистрирано в **********вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, **********действащо на територията на Република България чрез клон „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“, ЕИК 200830927, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет W64352 на 26.09.2025 г. от Милано-Бергамо до София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 3716/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Д., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. (Wizz Air Hungary Ltd.), дружество регистрирано в **********вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. „Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, **********действащо на територията на Република България чрез клон „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“, ЕИК 200830927, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет W64352 на 26.09.2025 г. от Милано-Бергамо до София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 5

3716/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.