Решение № 226 от 01.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Сливен, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500514 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №171/03.11.2021г. по гр.д.

№553/2021г. на Новозагорски районен съд, с което са постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН по молба на ЯНК. Д. П. срещу ИВ. СТ. П. за извършено спрямо молителката домашно насилие на 24.05.2021г., както следва: задължаване на ИВ. СТ.

П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ЯНК. Д. П.; забрана да приближава Я.П., нейното жилище и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100м., за срок от 12 месеца. С Решението е наложена глоба на И.П. в размер на 400лв. и същият е осъден да заплати държавна такса по сметка на НЗРС в размер на 25 лева.

С Определение №530/16.11.2021г. по гр.д. №553/2021г., неразделна част от Решение №171/03.11.2021г. по гр.д.№553/2021г. на Новозагорски районен съд, на основание чл.248, ал.1 от ГПК е допълнено Решение №171/03.11.2021г. по гр.д.

№553/2021г. на НЗРС, като ИВ. СТ. П. е осъден да заплати на ЯНК. Д. П. разноски в размер на 500лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство ИВ.

СТ. П. изцяло.

Във въззивната жалба въззивникът ИВ. СТ. П. посочва, че обжалваното решение 1 е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че извода на районния съд за доказан конкретен акт на домашно насилие, осъществен от него е неправилен, като мотивите на съда били противоречиви. Посочва, че са налице множество противоречия, както в изявленията на молителката, така и в показанията на разпитаните свидетели, които противоречия районният съд не обсъдил. Липсвали мотиви относно кредитиране на свидетелските показания, въпреки противоречията.

Прави подробен анализ на твърденията на молителката и на показанията на всички, разпитани пред първоинстанционния съд свидетели. Изтъква противоречия в същите.

Посочва, че видно от представения по делото от молителката амбулаторен лист №1179/25.05.2021г., тя има придружаващо заболяване „психосоматично разстройство“, което често се свързвало с нарушаване на социалното, междуличностното и семейното поведение. За това заболяване молителката приемала антидепресанти, като според от научните изследвания, един от нежеланите ефекти от приема е поява на синини без видима причина. Освен това, поради това си страдание, молителката го подлагала на психически тормоз, ежедневно била недоволна и нещастна, устройвала често скандали.

Жертва на домашно насилие всъщност бил той, но никога не се замислял да подаде молба за защита. Заявява, че не е извършвал посочения акт на насилие. На следващо място посочва, че районният съд изключил неправилно от обсъждане представените от него документи – характеристична справка, епикриза от СБАЛ по кардиология – гр.

Ямбол от 29.05.2021г. и Решение на ТЕЛК от 26.03.2020г. По отношение на наложената мярка „забрана за доближаване на местата за социални контакти и отдих на молителката“, посочва, че същите не са индивидуализирани по делото, не могат да бъдат определяеми, тъй като са строго специфични за всеки отделен човек. Общото налагане на тази мярка без индивидуализация я прави реално неизпълнима и недопустимо ограничава правата му. По отношение на срока, за който са наложени мерките 12 месеца, счита същия за необосновано завишен. Съдът следвало да съобрази отношенията на страните, възрастта, здравословното им състояние и да определи срок в размер на минималния. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и издадената заповед за защита, като неправилни и незаконосъобразни и да постанови ново за липса на домашно насилие. Алтернативно, в случай, че съдът приеме осъществен акт на насилие, моли да отмени наложената мярка „забрана за доближаване на местата за социални контакти и отдих на молителката“, както и в частта относно определения срок на мерките на закрила над минималния срок. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от молителката в първоинстанционното производство ЯНК. Д. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, Я . П . чрез пълномощника адв. С. оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата намира обжалваното решение за правилно, 2 законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че съдът е анализирал подробно всички събрани по делото доказателства, от които се установило по безспорен начин извършеното спрямо нея от въззивника домашно насилие. Твърденията в жалбата били голословни и непотвърдени с доказателства по делото. Срокът на постановените мерки бил съобразен с поведението на жалбоподателя. Искането за конкретизация на местата за социални контакти и отдих намира за неизпълнимо, достатъчно било посочването им общо и той следвало да се съобразява с това. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивния съд разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът ИВ. СТ. П. , редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М.Н., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че не е доказано осъществяване на акт на домашно насилие и моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита. Евентуално моли въззивният съд да редуцира наложените мерки за защита и срока, като го намира за прекомерен. Счита, че изминалият 6 месечен период е указал необходимото предупредително и възпиращо въздействие и моли съда да намали срока на 6 месеца.

Моли да бъде взето предвид здравословното състояние на въззивника, характеристичната справка и факта, че получава минимална пенсия, с която не може да се издържа на квартира.

Въззиваемата ЯНК. Д. П., редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. С., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора съображения. Счита, че определения срок е съобразен с поведението, възрастта на ответника и на пострадалата. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното 3 решение е частично неправилно и незаконосъобразно по отношение на наложените мерки за защита и определения срок.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд относно осъществяването на акт на домашно насилие от страна на ответника по молбата спрямо молителката, които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания относно неосъществяването на акт на домашно насилие са неоснователни.

Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН – спрямо съпруг.

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдения от молителката факт на осъществено на 24.05.2021г. около 08,30 часа домашно насилие по отношение на нея от страна на нейния съпруг, явяващ се акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо насилие – нанесени удари в областта на главата – двете половини на долната челюст, на тялото – гръден кош и гръб; на горните крайници и седалищната област.

От приетите и кредитирани от районния и от въззивния съд писмени доказателства се установява по безспорен начин наличието на категорични следи от нанесени удари в посочените области на главата, тялото и горните крайници, както и данни за причинено сътресение на мозъка, протичащо с изразени вегетативни прояви, така, както е твърдяла молителката /в молбата и така, както са описани в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН/. Въпросните увреждания се установяват от амбулаторен лист от проведения на 25.05.2021г. преглед от д-р Ж. Петрова, амбулаторни листи от прегледи от лекар невролог и неврохируг, съответно от 25.05.2021г. и 07.06.2021г., както и от епикриза от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр.

Стара Загора. Съдебномедицинското удостоверение от 01.06.2021г. потвърждава продължаващите към него момент болки в областта на двете половини на лицето и в областта на травмите по гърба, гръдния кош, горните крайници и седалищната област.

Съдебният лекар е констатирал кръвонасядания в посочените области на тялото.

4

Твърденията на въззивника, че появата на синините се дължи на продължителна употреба на антидепресанти са напълно голословни, непотвърдени от доказателствата по делото. Напротив от съдебномедицинското удостоверение се установява точният им произход – вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и нахождението им точно на местата, където молителката сочи нанасяне на удари от страна на ответника на процесната дата. Именно в резултат на ударите, нанесени от ответника са се появили кръвонасявданията, които са болезнени и продължавали да са такива към момента на освидетелстването. Доказателства в подкрепа на твърдението на ответника няма ангажирани.

Съдът не констатира противоречия между описаните в медицинската документация травматични увреждания и посоченото от самата молителка /в молбата и декларацията/, потвърдени от показанията на свид. Ж. П. – както в качеството на съсед, чул скандала и виковете на молителката, така и в качеството й на личен лекар на молителката, извършил първия преглед на следващия ден и удостоверил надлежно констатираното при прегледа. Косвено, уврежданията се потвърждават и от свид. З.М., която видяла молителката в деня след уврежданията, като молителката е отишла за известен период от време да живее в дома й. Тези показания не се опровергават от показанията на служителите на РУ – Нова Загора, изпратени за проверка на сигнала за семеен скандал, тъй като те видели молителката за кратко и констатирали, че е разстроена. На тях молителката също е обяснила, че мъжът й я ударил. Разминаване в изявленията на молителката няма. Видими следи от удари тези свидетели на видели, което е разбираемо с оглед местата по тялото, на които са нанесени ударите, но възприели състоянието на молителката – била силно разстроена.

Показанията на свид.Н. и свид. А. са неотносими към инцидента, те нямат нито преки, нито косвени впечатления от конкретния инцидент, не са присъствали на същия, нито са научили от някой са случилото се. Техните показания са общи с характера на характеристична справка за ответника и не следва да се ценят при преценката на осъществяването на процесния акт на домашно насилие. Също неотносими към конкретния акт са и ангажираните от ответника писмени доказателства, които са ирелевантини относно главния факт на доказване в процеса. Доказателства, които опровергават твърдяното от молителката и установено от останалия събран по делото доказателствен материал, няма ангажирани, нито такива, които да разколебават извода за осъществен акт на домашно насилие.