Решение № 68 от 06.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Враца, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500504 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 260494/09.09.2022 г. на "Амиго Финанс" ЕООД (предишно наименование "Мого България" ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрисконсулт К. И.

К., против Решение № 260011/21.07.2022 г. по гр.д.№ 124/2020 г. по описа на Районен съд-Оряхово, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от дружеството-въззивник искове за признаване за установено, че П. С. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, му дължи следните суми: 1/ сума в размер на 30.76 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главницата по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0006328 от 23.01.2019 г.; 2/ сума в размер на 445,37 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по същия договор; 3/ сума в размер на 00,20 лв. – неустойка за забава на плащане на лизинговите вноски; 4/ сума в размер на 256,57 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, представляваща разликата между пълния претендиран размер от 590,40 лв. и уважения такъв от 333,83 лв.

В жалбата се посочва, че районният съд е мотивирал изводите си за неоснователност на исковите претенции със служебна констатация, че клаузата от процесния договор, с която е уговорена възнаградителна лихва, противоречи на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като за процесния период лихвата надхвърляла 50% от главницата, както и със служебно погасяване на вземанията за главница, неустойка за забава и 1 неустойка за предсрочно прекратяване с внесените суми за възнаградителна лихва. Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Изтъква, че уговорената между страните възнаградителна лихва е фиксирана за целия период в размер на 41.16 %, при годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.33%. Посочва, че методът, по който са формирани лизинговите вноски е анюитетен, т.е. лихвата е изчислена за периода и дистрибутирана в рамките на погасителния план в съотношение главница/лихва във всяка отделна вноска. Счита, че рамките на общия срок на договора длъжникът е допуснал неизпълнение в периода от 15.04.2019 г. – 28.05.2019 г., през който са падежирали третата, четвъртата и част от петата вноска по погасителния план към договора, в които сборът на главницата е 30.76 лв., а сборът на лихвата – 445,37 лв., но това не означава, че за период от 15.04.2019 г. до 28.05.2019 г. върху посочената главница от 30,76 лв. е начислена лихва от 445,37 лв., както неправилно е приел районният съд. При тези съображения намира, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК и са дължими всички претендирани суми за главница, лихва и неустойки в размерите, установени с приетата по делото експертиза.

В жалбата се посочва, че размерът на уговорената възнаградителна лихва, респ.ГПР, не са били предмет на спора в първоинстанционното производство, поради което в тази насока не са поставяни въпроси на експертизата. Ето защо се иска пред въззивната инстанция да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговори на конкретно поставени въпроси.

Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъдат уважени предявените искове в пълния им доказан размер, да бъде изменено първоинстанционното решение в частта относно разноските, съобразно уважената от въззивния съд част от исковите претенции и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия П. С. А..

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението в атакуваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран със заявление на "Мого България" ООД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П. С. А. за следните парични вземания: 1/ 30.76 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главницата по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006328 от 23.01.2019 г.; 2/ 445,37 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по същия договор; 3/ 00,20 лв. – неустойка за забава на плащане на лизинговите вноски; 4/ 590,40 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 5/ 119,53 лв. – заплатен данък по чл.52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. Претендира се и 2 присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006328 от 23.01.2019 г., сключен между "Мого България" ООД, в качеството на лизингодател, и П. С. А., в качеството на лизингополучател, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя лек автомобил Ауди, модел А3, идентификационен номер на рама WAUZZZ8Р35А090746, а от своя страна лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите суми по договора и да използва вещта в съответствие с ОУ към договори за финансов лизинг. Посочва се, че "Мого България" ООД в изпълнение на задълженията си по договора е придобило автомобила и го е предоставило на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол, но в срока на договора последният е преустановил плащането на дължимите лизингови вноски, с което е изпаднал в забава. Сочи се също, че след безуспешни опити за извънсъдебно уреждане на спора, на основание чл.13.5 вр. чл.13.6 от ОУ лизингодателят е прекратил договора чрез уведомление, връчено на лизингополучателя. След прекратяване на договора са извършени действия по възстановяване владението на лизинговия актив, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Въпреки връченото му уведомление, П. С. А. отказва да заплати задълженията си в размер на посочените в заявлението суми, което поражда правен интерес от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 625/2019 г. по описа на Районен съд-Оряхово и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 418/06.11.2019 г., с която заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 27.01.2020 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви искове за установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е уведомен на 12.02.2020 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 12.03.2020г. е предявил иск през ОРС, за което е уведомил заповедния съд.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено по отношение на П. С. А., че дължи на "Мого България" ООД сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 418/06.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 625/2019 г. по описа на ОРС.

В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск или прекратяване на съдебното производство по същия, ищецът предявява и искове за осъждането на ответника да заплати същите суми.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С Решение № 260011/21.07.2022 г. по гр.д.№ 124/2020 г. по описа на РС-Оряхово е признато за установено по отношение на П. С. А., че дължи на "Амиго Финанс" ЕООД /с предишно наименование "Мого България" ООД/ сума в размер на 333,83 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006328 от 23.01.2019 г., за която сума е 3 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 418/06.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 625/2019 г. по описа на РС-Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същия съдебен акт са отхвърлени предявените искове за признаване за установена дължимостта на следните вземания: за сумата 30.76 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главницата по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006328 от 23.01.2019 г.; за сумата 445,37 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по същия договор; за сумата 00,20 лв. – неустойка за забава на плащане на лизинговите вноски; за сумата 256,57 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, представляваща разликата между пълния претендиран размер от 590,40 лв. и уважения такъв от 333,83 лв.; за сумата 119,53 лв. – заплатен данък по чл.52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. С решението е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК П. С. А. да заплати на "Амиго Финанс" ЕООД деловодни разноски за заповедното производство в общ размер от 21.00 лв. и деловодни разноски за исковото производство в общ размер от 91.00 лв.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е уважен предявения иск за сумата 333,83 лв. – неустойка за прекратяване на договора за финансов лизинг, както и в частта, в която е отхвърлен иска за сумата 119,53 лв. – заплатен данък по чл.52 и сл.

ЗМДТ за 2019 г. Предметът на спора пред въззивната инстанция се свежда до установяване съществуването на вземания на „Амиго Финанс“ ЕООД против П. С. А. за главница в размер от 30.76 лв., възнаградителна лихва в размер от 445,37 лв., неустойка за забава на плащане на лизинговите вноски в размер на 00,20 лв.; неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя над размер от 333,83 лв. до размер от 590,40 лв.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Пред въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.01.2019 г. между "Мого България" ЕООД, като лизингодател, и П. С. А., като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0006328 от 23.01.2019 г., по силата на който лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя лек автомобил Ауди, модел А3, идентификационен номер на рама WAUZZZ8Р35А090746, а от своя страна лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите суми по договора и да използва вещта в съответствие с ОУ към договори за финансов лизинг. Стойността на лизинга е 8 000,00 лв., от които първоначална вноска – 2 600,00 лв. и главница в размер на 5 400,00 лв., която е и общият размер на кредита. Срокът на договора е 84 месеца.

Договорен е фиксиран лихвен процент от 41.16% за целия срок на договора.

Посочени са ГПР от 49.33%, общ разход по кредита в размер на 11 087,98 лв.

4 и общата дължима сума в размер на 16 487,98 лв. Към договора е приложен погасителен план за лизинговите вноски, в който са посочени помесечно дължимата за погасяване част от главницата, дължимата лихва върху главницата, общата сума за погасяване и датата на падежа.