Решение № 1064 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000503182 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивни жалби на „Айсиен Консулт“ ООД и „ВМВ Тим“ ЕООД срещу решение № 3573/ 01.07.2023г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 13600/21г., с което срещу тях е важен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че атакуваното от тях решение е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното, по иск, за който ищците нямат правен интерес, и по нередовна искова молба.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на материалния закон като не го е приложил правилно по отношение на очертаване на правнорелевантните факти и правопораждащия фактически състав на заявените искови претенции. Не е съобразил направените от въззивниците възражения. Съдът е извършил неправилна квалификация на заявените от ищците и от тях права, включително неправилно е приложил чл.20 от ЗЗД. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е извършил неправилна преценка на предмета на делото и предмета на доказване. Приложил е неправилно несъществуваща презумпция по отношение на знанието у органите на ЮЛ за 1 увреждане въз основа на свързани лица. В тази връзка е приел за установени факти, които изрично не са заявени в исковата молба. Решението не е мотивирано по отношение на всички предпоставки на предявения иск. То е основано на доказателства за обстоятелства, които ищците не са навели в исковата молба или в първото по делото заседание. За да приеме, че ищците имат качеството на кредитор, съдът е установил всички елементи от правопораждащия фактически състав на чл.19, ал.3 от ЗЗД, каквито те не са твърдели. Съдът недопустимо е приел, че има знание и увреждане , без да е надлежно и конкретно въведено от ищците като обстоятелство. Допуснал е съществено процесуално нарушение като е приел, че валидността на твърдяното правоотношение, с което ищците обосновават качеството си на кредитор, не е в предмета на доказване и недопустимо не е разгледал възражението им за неговата нищожност. Неправилно е прието, че има идентичност между описания в исковата молба имот. Позовал се е на заключението на техническата експертиза, което е необосновано, съдържа вътрешно противоречиви изводи, непълна е. Неправилно е прието наличието на знание в дружествата единствено поради факта, че единият от управителите на едното дружество е в роднински връзки с управителя на другото дружество. Съдът не е съобразил и недопустимо не е тълкувал приложените по делото писмени доказателства- комисионен договор от 16.01.2017г. и протокол за правни и фактически действия от 08.01.2020г.

„Айсиен Консулт“ ООД е дългогодишен съконтрагент с „ВМВ Тим“ ЕООД.

Последното като комисионер е финансирало не само изграждането на сградата, в която се намира процесния имот. Същото дружество е било кредитор на „Айсиен Консулт“ ООД още преди сключването на предварителния договор. Атакуваната сделка е продължение и в изпълнение на задължения по комисионния договор. Липсват доказателства, че сключването й е увреждащо за ищците.

Затова молят въззивния съд да обезсили решението на СГС като недопустимо, а ако е допустимо да го отмени и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание чрез процесуалния им представител Т. Т. и Ч. Т. оспорват въззивните жалби и направеното от въззивниците уточнение на възражението за нищожност.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищците Т. твърдят, че са сключили граждански брак на 28.10.1989г. и поради липсата на брачен договор са в режим на имуществена общност. При уважаване на иска и за двамата ще възникнат вещни права, затова имат правен интерес от завеждането му. Те имат качеството на кредитор по отношение на „Айсиен Консулт“ ООД по сключен предварителен договор. Това е станало на 02.03.2018г. от Т. Т. в качеството й на купувач и възложител за продажба и строителство на апартамент № 19, находящ са на шести жилищен етаж с площ от 61, 98 кв.м., от които застроена площ от 53, 98 кв.м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор, спална и тераса в едно с мазе № 18 със застроена площ от 2, 02 кв.м., находящо се в сутерена на сградата и 2, 56% ид.ч. от общите части на сградата и 2 02% ид.ч. от правото на собственост върху УПИ, в сграда, изградена в имот с пл. № 1426, за който е отреден УПИ ХI, кв.206а, по плана на гр. София, м. „ Подуяне- Редута“, с административен адрес ул. „***“ № 31 и с площ от 652, 50 кв.м. Продажната цена, уговорена в т.1.2 от предварителния договор е 62 000 евро, от която 44 000 евро е заплатена при подписването му. Към настоящият момент Т. Т. не е получила Уведомление за издаване на разрешение за строеж, чиито краен срок е 30.03.2019г. нито покана за сключване на окончателен договор. На 09.01.2020г е получила писмо на електронната си поща от адв. Т. М. като представител на „Айсиен Консулт“ ООД за обсъждане на бъдещи съвместни действия за побързо приключване на СМР и въвеждане на сградата в експлоатация. На 15.10.2020г. „Айсиен Консулт“ ООД е продало на втория ответник „ВМВ Тим“ ЕООД с нот. акт № 14 имотът, предмет на предварителния договор за цена от 100000лв., част от която в размер на 30 000лв. е платена на

14.10.2020г., а остатъкът от 70 000лв. е платима в 15 дневен срок от получаване на Уведомление за подписване на Акт № 16. Ищците оспорват плащането на 30000лв. Считат, че така сключената валидна прехвърлителна сделка ги уврежда, тъй като „Айсиен Консулт“ ООД е в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор и да им прехвърли правото на собственост върху построения обект.

По този начин е препятствана възможността предварителният договор да бъде обявен за 3 окончателен и за ищците съществува правен интерес от предявяване на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Успешното му провеждане ще им даде възможност да предявят иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Т.и твърдят, че на 16.03.2018г. В. В. е вписан в Търговския регистър като съдружник и управител на „Айсиен консулт“ ООД и е обвързан от всички действия и сделки на дружеството, извършени преди това. С атакуваната покупко- продажба дружеството се е поставило умишлено в невъзможност да изпълни задължението си да им прехвърли правото на собственост. От справка в имотен регистър на АВ може да се установи, че между ответниците е имало съмнителни търговски отношения от началото на 2020г. Те са сключили два договора за продажба на самостоятелни обекти в сградата на ул. „***“ № 31. Управителят В. В. и управителят на „ВМВ Тим“ ЕООД Р. М. В. са брат и сестра и по смисъла на пар.1, ал.1, т.1 във вр. с пар.1, т.2 от ДР на ТЗ са свързани лица, както и дружествата. Сделката, която уврежда ищците, е сключена между свързани лица със знание и намерение за увреждане на кредитора по предварителния договор за задължението за прехвърляне на правото на собственост върху ап.19. Затова ищците, считат, че са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което молят съда да признае за относително недействителен договор за покупко- продажба на ап.19 и прилежащото му мазе, сключен между „Айсиен Консулт“ ООД и „ВМВ Тим“ ЕООД, намиращ се в „Жилищната сграда с подземни гаражи“, изградена в груб строеж в УПИ XL1426 с площ от 652, 50 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. „***“ № 31 и с идентификатор ***.

В депозирани писмени отговори ответниците оспорват иска. Считат, че той е допустим, но неоснователен. Навеждат възражение за липса на идентичност между имота, описан в предварителния договор от 02.03.2018г. и този по договора за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 14, изразяващо се в имотите, в които е построена сградата, където той се намира, няма съвпадение на границите на обектите, предмет на двата договора. Има разлика в номерацията на избените помещения. Описанието на процесния имот е различно и според нотариалния акт за учредяване на правото на строеж от 24.08.2017г. Сочат, че предварителния договор няма достоверна дата и е антидатиран. В отговорите се посочва, че към датата на сключване на предварителния договор „Айсиен Консулт“ ООД е било дружество с едноличен собственик на капитала и управител В. К.. Още на 16.01.2017г.

4 двете дружества са сключили договор за съвместна дейност, при която то е задлъжняло на „ВМВ Тим“ ЕООД. При приемането на В. В. като съдружник и вписването като управител В. К. не му е дал информация за сключените предварителни договори и едва с подадената от Т. Т. жалба в СРП е разбрал за нейната претенция за сключен предварителен договор, както и че тя е осъществила плащане по сметка на „Айсиен Консулт“ ООД, за което е издадено кредитно известие и фактура. В. В. не е имал знание за съществуващо задължение на дружеството към Т. Т.. От изложеното се оборва презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че 30000лв. реално са платени от „ВМВ Тим“ ЕООД. Въвеждат се твърдения за нищожност на предварителния договор поради противоречие със закона- чл.19, ал.2 от ЗЗД.

Тази разпоредба изрично посочва, че в предварителния договор трябва да включени съществените уговорки на окончателния договор и неспазването на това изискване води до нищожността му. Нищожност поради заобикаляне на закона- липса на действително намерение за продажба. Купувачът е подписал предварителния договор без да се е запознал с документите, от които продавачът черпи права- нотариален акт за учредяване на право на строеж, скица на имота, разрешение за строеж, одобрен архитектурен проект и разпределение на етажа и разположение на самостоятелния обект. В отговорите на исковата молба и в молба- уточнение от 05.03.2024г., депозирана пред САС от „ВМВ Тим“ ЕООД, се твърди нищожност на предварителния договор поради прикриване на действителната страна по договора, като вместо В. К. като страна е представен другият ответник, както и че той е сключен с предмет прехвърляне на правото на собственост върху имоти, какъвто договор не е бил сключван с длъжника на дружеството. В този молба уточнение се навежда възражение за нищожност на предварителния договор на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като с него се цели единствено увреждане на интересите на „ВМВ Тим“ ЕООД.

Предварителният договор е сключен за уреждане на лични финансови отношения между В. К. и ищците. Считат, че предварителния договор е нищожен поради невъзможен предмет с оглед на индивидуализацията на имота в него.

Между Т. Т. и „Айсиен Консулт“ ЕООД е сключен предварителен договор на 02.03.2018г. за продажбата на подробно описан в него недвижим имот.

5

Не се оспорва, че ищците са съпрузи и са сключили граждански брак на 28.10.1989г.

Безспорно е обстоятелството, че с договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № 14/15.10.2020г. „Айсиен Консулт“ ООД е продало на „ВМВ ТИМ“ ЕООД ап.19 и прилежащото мазе № 13, намиращи се в жилищната сграда, построена в УПИ ХL-1426, кв.206а с площ от 652, 50 кв.м. и с административен адрес: гр. София, ул. „***“ № 31.

Към исковата молба са представени доказателства за правосубектност на дружествата- ответници.

Към отговора на исковата молба, подаден от „Айсиен Консулт“ ООД, е представен, нот. акт № 14/15.10.2020г., нот. акт № 41/24.08.2017г. за учредяване на право на строеж върху УПИ ХL -1426, кв.206а, протокол от 08.01.2020г. от заседание на ОСС на „Айсиен Консулт“ ООД, Договор за възлагане на правни и фактически действия/Комисионен договор/ от 16.01.2017г., сключен между „Айсиен Консулт“ ЕООД с управител В. К. и „ВМВ ТИМ“ ЕООД с управител Р. М. В., както и протокол към този договор.

Към отговора на исковата молба, подаден от „ВМВ Тим“ ЕООД са представени същите писмени доказателства, с изключение на нот. акт № 41/24.08.2017г.