Решение № 672 от 28.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102616 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. Л. Д. от гр. С. срещу Е. Н. Г. и Й. И. Г. от гр. Б. за признаване за установено, че ищцата е собственица на терен с площ около 40 кв. метра (уточнени в хода на делото като 44 кв.м.), представляващ реално опредЕ. част от собствения и имот с идентификатор ************, намиращ се в гр. Б., която поради неправилно заснемане е отразена в кадастралната карта като част от принадлежащия на ответниците имот ***********.

В исковата молба се описва начинът, по който ищцата е придобила имота - чрез дарение от майка си, която на свой ред го е получила като реален дял след делба на наследство от нейния баща и дядо на ищцата. Твърди се, че по силата на плана за дворищна регулация от 1979 г. части от нейния имот са придадени към съседни имоти и обратно, части от съседни имоти са придадени към нейния. Тази регулация била само частично приложена, като липсват данни за уредени регулационни сметки с УПИ XV-306 (имота на ответниците), за което представя удостоверение. С изтичането на срока по параграф 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприлоЖ.те дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично. През 2019 г. обаче ответникът Е. Г. по време на брака си с Й. Г. купил имот 306 от досегашните му собственици и започнал да разрушава преградния зид по границата на двата имота. По подадения от ищцата сигнал било отказано образуване на досъдебно птоизводство, тъй като се касае за гражданскоправен спор. Ищцата се снабдила със скица на собствения си имот и разбрала, че придаваемата част по неприложената регулация, с полщ 1 около 40 кв.м, е заснета като част от имот 306. Иска се установяване на собствеността на площта, обект на неправилното заснемане.

Постъпил е отговор от ответниците. В него те излагат доводи, че са добросъвестни купувачи на имот с идентификатор ***********, който по регулационния план на гр. Б. представлява УПИ с площ 800 кв.м и с тази площ е нанесен в КККР от 2011 г. Отчуждителното действие на плана за придадените по регулация части настъпва по силата на самия план и не е обусловено от обезщетяваните на собствениците на частите, придадени по регулация към други парцели. От влизането в сила на плана - 28.03.1979 г. - се счита, че придадената част е станала собственост на праводателите на ответниците (наследодателя на техните продавачи). По-нататък в отговора се сочи, че собственикът на имота, към който частта се придава, придобива придадената част със завземането и, независимо дали законно, чрез плащане на обезщетение, или не. Лицето, от което е отнета придаваемата част, в този случай не може да се легитимира като собственик и не може да проведе иска си успешно. Сочи се, че собствеността преминава по силата на самата регулация, а тя придобива значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, а това става или със заплащане на придадените части, или със завладяването им и с владение върху тях в продълЖ.е на 10 години и придобиване по давност, или чрез издаване на констативен нотариален акт (чл. 134, ал. 2 о ЗТСУ (отм.). В конкретния случай регулацията се счита за приложена чрез придобиване по давност чрез владение от дядото на продавачите и неговите наследници и чрез издаване на констативен нотариален акт от 2016 г. Владението е продължило достатъчен срок и не е отблъснато от ищцата. Двамата продавачи са признати за собственици по давност и наследство на 257/800 идеални части от имота, които отговарят на общо 257 кв.м, придадени към имота по регулация, в които влизат и процесните 40 кв.м.

Дори регулацията да не е била приложена, неприлагането и няма отраЖ.е върху собствеността. Параграф 8, ал. 1 от ЗУТ намира прилоЖ.е само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен и е неприложима в конкретния случай. Сочи се още, че ищцата е декларирала своя имот като 507 кв.м, т.е. тя владее толкова. Не е обжалвала заповедта на изп. директор на ИГКК, с която имотът и е заснет като имот с площ 507 кв.м. За владения имотна място от ответниците е извършено по тяхно възлагане трасиране,означаване и координиране, и се е окзало, че владяното на място с площ 800 кв.м съвпада с нанесеното в кадастъра. Заявява се още, че от петитума на исковата молба не става ясно дали е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, или иск по чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и се иска оставяне на исковата молба без двиЖ.е за уточняване, с оглед защитата на ответниците. Ако е предявен иск по чл. 124 от ГПК, той е недопустим, защото преди това следва да е проведен специалният иск по чл. 54, а. 2 от ЗКИР, а ако е предявен искът по ЗКИР, той е неоснователен.

В хода на делото и в устните състезания страните, представлявани от упълномощени адвокати, поддържат изразените си становища, като и двете страни не са съгласни с дадената от съда правна квалификация на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - и двете страни считат, че искът следва да се квалифицира само по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

2

Всъщност в практиката сии ВКС и по-ниските съдилища приемат, че "Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения – по чл.124, ал.1 ГПК" (решение № 70 от 20.06.2016 г. по к.гр.д.

№ 6305/2015 г. на II ГО на ВКС). Цитираното в молбата на ответниците от 29.02.2024 г. решение № 401/17.05.2010 г. по гр.д. 510/2009 г. на I ГО на ВКС, което говори отделно за иск за собственост за част от парцел и като предпоставка за неговата допустимост - за иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, очевидно под "иск за собственост" има предвид ревандикационен иск, видно от следващия цитиран в молбата абзац от решението. В т. 4 от ТР 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС се разглежда същият въпрос, като се приема, че провеждането на иска по ЗКИР не е предпоставка за допустимост на "иск за собственост", като и тук, видно от текста, под иск за собственост се има предвид иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а не положителен установителен иск.

Още преди изменението от м. юли 2016 г., заличаващо думите "към момента на одобряване на кадастралната карта" в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в дефиницията на непълнота или грешка, практиката приема, че "определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент /напр. в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ.../" (ТР 8/2014 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС; цитираното по-горе решение № 70 от 20.06.2016 г. по к.гр.д.

№ 6305/2015 г. на II ГО на ВКС).

Това становище се приема и от Пазарджишкия окръжен съд: "Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот (имот на ответника) - арг. т. 4 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2014 по описа на ОСГК, ВКС. Този иск по своята същност представлява установителен иска за собственост на спорната част от поземления имот към настоящия момент" (решение № 395/06.10.2016 г. по гр. дело № 522/2016 г.). От доклада на исковата молба по гр. дело 1190/2017 г. на Панагюрския районен съд в решението по делото, потвърдено с решение № 344/11.10.2019 г. по в.гр.д. 574/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, също се вижда, че предявеният иск е "за приемане на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот с пл. № 1067 в размер на тази част 23 кв.м. посочена на скица находяща се на л.58 от делото, която част е неправилно заснета в действащия план на с.П.", т.е. става дума за 3 обичаен положителен установителен иск за собственост с твърдения за неправилно заснемане, който е квалифициран и от двете инстанции по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

С определение № 3078/18.10.2023 г. по к.гр.д. 135/2023 г. на II ГО на ВКС е допуснато до касационно обжалване решение на Смолянския окръжен съд поради съмнение в допустимостта му - диспозитивът на това решение "свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в плана е отразена част от земната повърхност", какъвто установителен иск за факт не е изрично предвиден в закон, докато в ТР 8/2014 г. "е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост, като съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК". По това дело няма още решение на ВКС, в което той окончателно да изрази становището си по въпроса, но определението е в съответствие с казаното по-горе за характера на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - с него не се установява нито фактът на погрешно заснемане, нито собствеността в минал момент, в общия случай.

Поради изложеното съдът не вижда причина да счете, че дадената с определението по чл.

140 от ГПК правна квалификация на настоящия иск също по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е погрешна или да преразгледа становището си, че всеки положителен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот, основан на твърдения за погрешно заснемане на тази част в кадастралната карта, се квалифицира така.

Двете страни представят писмени защити. Извън възраЖ.ята по квалификацията в тях те излагат следните доводи:

Ищцовата страна сочи, че според установеното по делото липсват данни за уредени регулационни сметки на УПИ Х-304 на ищцата с УПИ ХV-306 и УПИ IХ-292 в кв. 105 на ответниците за придаваемите части от първия УПИ към втория, а има данни само за частично приложена регулация към УПИ ХIV-305 (на трети лица), и с изтичането на срока по §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприлоЖ. дворищнорегулационни планове се прекратява съгласно §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като според ТР 3/28.10.2011 г. по т.д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС това става автоматично, без да е необходима нова процедура по изменение на плана. Излага доводи и по възраЖ.ята на насрещната страна за придобивна давност, като от липсата на следи от изградена ограда по границата по регулационния план (неприложената регулация) и предприетите едва наскоро от ответниците действия по трасиране на границата от геодезист и разрушаване на съществувалата до този момент ограда по старата граница (до регулацията от 1979 г.).

Анализира и показанията на свидетелите, като и въз основа на тях счита за недоказано твърдението за владение от праводателите на ответниците - показанията на доведената от тях свидетелка за това, че "дядо А. си взе" придаваемата част, се компрометират от други големи неточности в нейните показания, а К. Т. изобщо не помни да е имало промени на границите, както ги помни от едно време, но установява едно съществено обстоятелство 4 "дядо А. е по на ниско, а С. е по-нависоко" - ако придаваемата част е била завзета, дядо А. би бил нависоко, а С. - в по-ниската част, предвид, че вещото лице е констатирало наличие на слог - денивелация, по границата по кадастралната карта.