Определение № 371 от 10.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Кюстендил, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5709/19.05.2025 г., подадена от Д. В. И., ЕГН:

**********, с адрес: *** и съдебен адрес: гр. ***, действаща чрез адв. Н.Н., срещу определение № 573/13.05.2025 г., постановено по гр. д. № 671/2025 г., по описа на РС – Дупница, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от жалбоподателката искова молба и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката твърди, че едва наскоро е научила за съществуването на договор за потребителски заем № CASH10042962/22.10.2012 г., за вземанията по който в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение от 15.05.2014 г. и изпълнителен лист от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 842/2014 г. по описа на РС Дупница. Застъпва, че заповедният съд не я е уведомил за искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, което води до порочност на последната. Жалбоподателката поддържа, че договорът за заем не е подписан от нея, поради което узнаването за съществуването на задълженията по него представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Приема за неприложим в случая срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, изтичането на който според мотивите на районния съд е довело до недопустимост на исковата претенция. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба 1 доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. И. е предявила против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *** иск за установяване на недължимост на вземания по договор за потребителски заем № CASH10042962/22.10.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение от 15.05.2014 г. и изпълнителен лист от 17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 842/2014 г. по описа на РС – Дупница.

Изложени са твърдения, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 474/2014 г. по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС - Кюстендил по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, към която са приложени горепосочените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Ищцата поддържа, че не е знаела за съществуването на договора за потребителски кредит и оспорва положеният под него подпис да е изпълнен от нея. Пояснява, че през 2012 г., когато договорът е бил сключен, не е пребивавала на територията на Република България, а в Република Гърция като нелегален работник, поради което фактически не е било възможно да подпише договора. Застъпва, че в масивите на РС – Дупница не се намират документи, от които да се направи ясен извод, че е била уведомена за образуваното заповедно производство или за кредиторовата претенция.

С разпореждане № 920/17.04.2025 г. районният съд е разяснил на ищцата, че с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК се преклудира възможността длъжникът да се позовава на факти и обстоятелства, които е могъл да посочи в срока за възражение (например при оспорване на сключването на договор за кредит). Посочил е, че в случай че е била лишена от възможност да оспори вземането, ищцата разполага с реда за защита по чл. 423 ГПК - посредством възражение до окръжния съд, подадено по съответното заповедно производство, а не посредством предявяване на самостоятелен иск.

Допълнил е, че при изтекъл срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК или по чл. 423 ГПК е приложима искова защита само при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. По иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава само на новонастъпили факти (т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение), а оспорването на вземанията по реда на чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства и доказателства.

Предвид дадените разяснения съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи поддържа ли предявения иск за установяване несъществуване на процесните вземания, респективно да изложи твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могла да се снабди в същия срок (при иск по чл. 424 ГПК) или твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) - при иск по чл. 439 ГПК.

С молба-уточнение с вх. № 4653/24.04.2025 г. ищцата е изложила становище, че 2 срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл и е конкретизирала, че исковата претенция е заявена във връзка с откриването на ново обстоятелство, а именно сключването на договор за кредит, който е подписан в период, в който ищцата не се е намирала на територията на Република България. Пояснява, че за съществуването на договора е узнала след като е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение от ЧСИ *** Районният съд, като е приел, че дадените указания не са изпълнени в цялост, с разпореждане № 953/24.04.2025 отново е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изложи обстоятелства относно узнаването на сключения от нейно име договор за кредит и по-точно кога и по какъв начин е научила за него. С молба-уточнение с вх. № 4820/28.04.2025 г. ищцата е пояснила, че е узнала за договора през 2024 г. когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение от ЧСИ *** С разпореждане № 975/28.04.2025 г. районният съд, като е приел, че указанията отново не са изпълнени в цялост, е указал на ищцата да посочи конкретната дата на узнаване на сключения от нейно име договор за кредит. В постъпилата молба-уточнение с вх. № 5152/07.05.2025 г. ищцата заявява, че няма спомен за точния ден, на който е посетила кантората на ЧСИ *** но може да посочи месеца, когато това е станало.

С разпореждане № 1040/07.05.2025 г. районният съд е указал на ищцата да посочи месецът на узнаване на договора и с уточняваща молба с вх. № 5324/12.05.2025 г. тя е конкретизирала, че е посетила кантората на съдебния изпълнител и е узнала за договора през месец октомври 2024 г.

С обжалваното в настоящото производство определение № 573/13.05.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, приемайки че заявената с нея претенция е недопустима. Аргументирал се е, че с оглед твърденията на ищцата, предявеният иск е с правна квалификация по чл. 424, ал. 1 ГПК и се основава на твърдяно новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението – подписването от името на ищцата на договор за потребителски заем № CASH10042962/22.10.2012 г.

Изложил е мотиви, че дори и да се приеме, че ищцата не е могла да узнае за договора до изтичане на срока за подаване на възражението, в случая не са налице предпоставките за допустимост на иска по чл. 424, ал. 1 ГПК, тъй като оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, изрично посочен в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно - в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство.

Посочил е, че ищцата е узнала за съществуването на договора през месец октомври 2024 г., а искът е предявен на 14.04.2025 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 424, ал. 2 ГПК.

Изтъкнал е, че посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на страната да предяви отрицателния установителен иск по чл. 424, ал. 1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

3

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното разпореждане решаващи изводи за недопустимост на исковата претенция, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед изложените от ищцата твърдения и формулираното искане, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 424 ГПК. Този иск е допустим, когато бъде предявен в 3-месечен срок от узнаване на новооткритото обстоятелство, от значение за вземането предмет на заповедта за изпълнение, като законът не допуска изключения от посоченото правило. Срокът е преклузивен и спазването му следва да бъде преценявано всякога когато съдът е сезиран с иск по чл. 424 ГПК. В този смисъл тезата на жалбоподателката, че в случая срока по чл. 424, ал. 2 ГПК е неприложим не намира опора в закона и не може да бъде споделена.

От обуславящо значение за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК е и това дали се излагат твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. Такива са тези, имащи значение за съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и съществували или осъществили се по време на заповедното производство или преди това, но узнати от длъжника след изтичането на срока за подаване на възражение. Когато вземането по издадената заповед за изпълнение е с източник писмен договор и длъжникът твърди, че неговият подпис е неавтентичен, т.е. договорът е неистински, а вземането по заповедта не е възникнало, предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Във всеки такъв случай обстоятелствата от значение за съществуването на вземането са възникнали преди да изтече срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл, дори и срокът по чл. 424, ал. 2 ГПК да беше спазен, предявеният отрицателен установителен иск отново би бил недопустим, тъй като изложените от ищцата твърдения относно неавтентичността на договора не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Предвид твърденията на жалбоподателката, че заповедният съд не я е уведомил за искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, настоящият състав намира за уместно да разясни, че когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането поради ненадлежно връчване на заповедта или поради факта, че последната не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, длъжникът (в случая жалбоподателката) може да подаде възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК. В този смисъл са и разясненията дадени от първоинстанционния съд с разпореждане № 920/17.04.2025 г.

Въпросът за надлежното връчване на заповедта за изпълнение обаче е извън предметния обхват на заявения отрицателен установителен иск, поради което оплакванията в този смисъл не следва да бъдат изследвани в рамките на настоящото производство.

Единствено за пълнота настоящият съд ще отбележи също, че видно от данните в публично достъпния Търговски регистър „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било 4 заличено, поради което същото не притежава процесуална правоспособност и не представлява надлежен ответник, а предявеният срещу него иск отново се явява недопустим.