Решение № 467 от 27.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Карлово, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100635 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Х. Н. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Б., ул. „В.“ №* чрез адв. С.

Н. против „С. К.“ ООД, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш. *****, ет. *, представлявано от управителя Н. П.

П., чрез адв. Х. М..

Ищцата твърди, че на 28.10.2016 г. сключила със „С. К.“ ООД договор за паричен заем №93196, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 400,00 лева, платими на 21 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,04%, годишен процент на разходите – 42,132% и обща сума за плащане – 430.23 лева.

В чл.8 страните се договорили, че в случай на непредставяне на предвиденото в чл.и от договора обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 197,402 лева, която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Ищцата потвърждава, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, като излага подробни съображения за нищожността на клаузата на чл.8 от Договора.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността 1 на клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 от сключения между нея и ответното дружество Договор за паричен заем №93196 от 28.10.2016 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 от ЗПК.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. М. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата не разполага с правен интерес от предявяване на настоящия иск за нищожност на клауза от Договор № 93196 от 28.10.2016 г. г. На 31.05.2017 г. тя погасила всичките си задължения по договора. От момента на плащане на сумите до настоящия изтекли повече от 5 години. Предвид това потребителят нямал интерес от водене на производството, тъй като между страните вече не била налице облигационна връзка по силата, на която да са налице основания за разместване на блага. Дори и искът да бъде уважен, то претенция на ищцата за връщане на суми въз основа на договора би била неоснователна.

Ответникът твърди, че процесната клауза не противоречи на закона и добрите нрави и излага доводи. Моли съда прекрати делото, алтернативно – да отхвърли иска. Претендира разноски и счита, че такива не следва да се присъждат в полза на ищеца, поради злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК и поради липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 28.10.2016 г. между ищцата Х. Н. К., в качеството на кредитополучател и „С. К.“ ООД - гр. С., в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем № 93196 към искане №0109197, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 400,00 лева, срещу задължението на последния да го върне на 20 седмични вноски в размер на 20.49 лева и една в размер на 20.43 лева. Посочен е в договора фиксиран лихвен процент по заема 35,04%, годишен процент на разходите – 42,132% и обща сума за плащане – 430.23 лева. Дата на първото плащане е 03.11.2016 г., а на последното – 23.03.2017 г.

Съгласно чл.8 от Договора, ищцата дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че в срок от 3 дни от сключване на 2 настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. Неустойката е начислена в размер на 197.40 лева, като плащането й е разсрочено съгласно погасителния план – по 9.40 лева към всяка вноска.

Така уговорена, клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна, поради уговаряне на дължимостта й винаги, независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на заетата сума. Според разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Настоящият съдебен състав счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна, тъй като излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Този извод следва и от обстоятелството, че е налице голяма вероятност потребителяткредитополучател, който не разполага с парични средства и иска отпускане на кредит, изобщо да не е в състояние да осигури обезпечението не само в тридневния срок по чл.8, но и за целия срок на договора. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза.

Със задължителна практика в ТРОСТК № 1/09 г., с т. 3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът 3 може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението, т. е. следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.

Уговорената неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в договора размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поръчител, който да отговаря на точно определение условия, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата въвежда още един сигурен източник на доход на икономически посилната страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посочения общ размер на плащанията. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението. Клаузата противоречи както на закона, така и на добрите нрави и добрите търговски практики, като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. За да достигне до този извод съдът прави 4 преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от неизпълнението.

С оглед установената по делото недействителност на клаузата за неустойка на част от посочените от ищеца основания, съдът счита, че не следва да разглежда останалите посочени в исковата молба основания за нищожност.

Ищцата е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – заплатена държавна такса в производството, а на адв. С. Н. – 400 лева за осъществено процесуално представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът не споделя възражението на ответника за недължимост на адвокатското възнаграждение, поради липса на основания за прилагането на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие (в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л.9 по делото) е достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Съдът няма задължение по закон да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да уговаря с адвоката-пълномощник на същата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и представляван. Така напр. в определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., изрично е прието: „ Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл.

274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е 5 достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл“. Изразеното становище се споделя от настоящия съдебен състав.

Доводите на ответника за противното не се възприемат за основателни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата К., получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена.