Определение № 113 от 03.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500025 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Н., срещу разпореждане № 1826/23.11.2025г. на Районен съд- Дряново, постановено по ч.гр.д.№ 831/ 2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. А. К..

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Излагат се доводи, че на потребителя е била дадена възможност при сключване на договора за кредит да избере как да бъде обезпечено задължението му. Същият е изразил съгласие трето лице да се задължи като поръчител и да отговоря солидарно с длъжника за всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна клауза. Жалбоподателят счита, че изложените в заявлението обстоятелства за договорните правоотношения по договора за кредит и договора за поръчителство и плащането на дълга от поръчителя, с което е встъпил в правата на кредитора на основание чл.143 ал.1 ЗЗД, не обосновават съществуването на неравноправни клаузи, нито пречка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Оспорва се приетото от заповедния съд, че поръчителството следва да се включи в ГПР.

Твърди се, че изискванията за съдържанието на договора са спазени и не е налице неспазване на закона, като липсват основанията за недействителност на процесния договор.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане на РС- Дряново и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане по ч.гр.д.№ 831/ 2025г., по описа на РС- Дряново, е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД против Н. А. К. за 1 издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените в диспозитива на разпореждането суми. Прието е, че по договора за поръчителство се дължи възнаграждение в размер около пет пъти по- високо от размера на възнаградителната лихва по договора за кредит.

Възнаграждение в такъв размер противоречи на добрите нрави и договорът за поръчителство е нищожен съгласно чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Съответно претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна. Освен това, сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл. 146 ал. 1 т. 19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което също на осн. чл.

26 от ЗЗД договорът е нищожен.

Наведените във въззивната жалба твърдения, че следва да се присъдят сумите, които жалбоподателят претендира като дължими с подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 831/2025г. по описа на РС- Дряново, са неоснователни.

Съгласно изложените обстоятелства в т.3.2 и т.5 от заявлението по чл.410 ГПК, заявителят се позовава на възникнало договорно правоотношение на 27.06.2024г. между „Изи Асет Мениджмънт"АД и длъжника Н. А. К. по договор за потребителски кредит № ********* и между „Файненшъл България" ЕООД и Н. А. К. по договор за предоставяне на гаранция, както и сключен между „Файненшъл България„ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД договор за цесия.

Претендират се вземания, заплатени от гаранта на кредитора „Изи Асет Мениджмънт"АД, които са цедирани на заявителя, както са индивидуализирани в т.3.1 от заявлението: сумата от 524,26 лв.- главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (20.11.2025г.) до окончателното изплащане, сумата от 26,94 лв.- договорна лихва за периода от 05.07.2024г. до 22.11.2024г, сумата от 86,05 лв.- мораторна лихва за периода от 06.07.2024г. до 20.11.2025г.

Към заявлението са приложени сключени на 27.06.2024г. между „Изи Асет Мениджмънт"АД и Н. А. К. договор за паричен заем № *********, между „Файненшъл България" ЕООД и Н. А. К. договор за предоставяне на гаранция № **********.

В случая се касае за свързани помежду си, сключени на една и съща дата сделки, изводимо от чл. 4 от договора за паричен заем, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция от 27.06.2024 г. следва да се разглежда наред с договора за заем, който обезпечава.

По своята същност и двата договора: за паричен заем и за предоставяне на гаранция, представляват потребителски договори, тъй като 2 кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗПкандидатствал е като физическо лице, от уговорените клаузи не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Предвид на това за процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП. Преценката за действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция като обезпечение на задълженията по договора за паричен заем, който обезпечава, следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК .

В случая разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция в размера, уговорен в чл.3, дължими от длъжника, са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване, съгласно чл. 4 от договора за кредит.

Уговореното като дължимо възнаграждение на гаранта, размерът на което е повече от половината главница по договора за кредит, води до допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника и представлява скрито оскъпяване на кредита. Същото следва да се включи при формиране на ГПР, с оглед даване възможност на потребителя да вземе информирано решение какви са реалните общи разходи по кредита, като в случая от клаузите на процесния договор за паричен заем не се установява възнаграждението на гаранта да е включено в размера на ГПР.

Сключването на договор за гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Клаузата на чл. 4 от договора за заем е уговорена във вреда на потребителя и е нищожна. Тъй като договорът за паричен заем от 27.06.2024г., сключен между потребителя и „Изи Асет Мениджмънт"АД и договорът за гаранция от същата дата, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, са във връзка помежду си, то нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за заем рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция и обуславят нищожността на последния.

С оглед на това от него за "Файненшъл България" ЕООД не са възникнали имуществени права /вземания/ по чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, които да бъдат прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, каквито се претендират със заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 831/2025г. на РСДряново.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид на което въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1826 от 23.11.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 831/2025г., по описа на Районен съд- Дряново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4