Решение № 5431 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5431 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100108296 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД от Н. К. Д. срещу “Юробанк България” АД за сумата от 36161,23 евро, платена по нищожен договор за кредит над получената сума по договора, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането.

В исковата молба са изложени съображения, че Н. Д. сключил с “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25232 от 13.08.2007г. Основният предмет на договора е уреден със следните клаузи: Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 000 евро, по курс “купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита.

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна специално открита за целта банкова сметка в евро сумата от 52 000 евро във валута евро след “служебно превалутиране”.

Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не е 1 изготвен и подписан преди и при сключване на договора. Съгласно чл. 22, ал.

1 кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове. Съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената от банката и усвоена от ищеца сума е 52 000 евро. След сключване на договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, банката е преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е погасявано от ищеца в тази валута. От 2008 г. курсът швейцарски франк/евро нараства, банката прилага по-висок лихвен процент от уговорения и стойността на кредита и на плащаните от ищеца месечни погасителни вноски в евро се увеличава драстично. За да ограничи вредите от валутния риск, на 23.12.2014 г. ищецът погасява изцяло кредита по увеличения курс на швейцарския франк спрямо евро. С влязло в сила Решение № 260027 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 16127/2019 г. на СГС Юробанк е осъдено да заплати на Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума, равняваща се на 16 596.70 евро, неоснователно платена на 23.12.2014 г. по процесния договор за кредит. Твърди, че основанието на осъдителния иск е нищожността поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит, която лишава банката от правно основание да получи и да задържи процесната сума, поради което неравноправността на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит е установена със сила на пресъдено нещо. При тези обстоятелства ищецът платил на банката сума на обща стойност 102 351,94 евро, от които с 52 000 евро е погасил получената сума, банката му е върнала по предходното дело 16 596,70 евро и получената и задържана сума от ответника над чистата главница на кредита е 33 755,24 евро, която подлежи на връщане според ищеца.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в писмения отговор изразява становище за неоснователност на исковете. Възразява за изтекла погасителна давност за предявяване на осъдителната претенция по настоящото. Възразява ищецът да има качество на потребител , тъй като сумите по договора са използвани за покупка на ателие, което не служи за живеене, а за осъществяване на определена индивидуална творческа дейност, поради което ищецът не е имал качество на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП 2 и за него не са приложими разпоредбите за защита на потребителите. Прави възражение за прихващане с вземането на банката в размер на 33 754,24евро, представляваща дължимо за периода от 27.08.2007г. до 23.12.2014г. обезщетение за ползването на предоставената по договора сума в размер на 86 029,73швейцарски франка, което е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за посочения период.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно сключването на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25232 от 13.08.2007г. между ответника, като кредитор, ищеца и Р.Д.Т., съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 000 евро по курс “купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита.

Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. Според чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове.

Не е спорно, че на 23.12.2014г. ищецът платил на банката сума на обща стойност 102 351,94 евро, с която погасява изцяло кредита, като с 52 000 евро е погасил получената сума.

Не е спорно, че с влязло в сила Решение № 260027 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 16127/2019г. на СГС ответното дружество е осъдено да заплати на Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума, равняваща се на 16 596.70 евро, неоснователно платена на 23.12.2014 г. по процесния договор за кредит, както и че банката върнала посочената сума на ищеца.

Приета съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че получената сума по договора в евро е в размер на 52 000.00 EUR. Извършени за плащания, преизчислени в евро, в общ размер на 104 3

757.93 EUR. Разликата между получената сума и преизчислените плащания е в размер на 52 757.93 EUR надплащане. Върната сума от банката на ищеца е в размер на 16 596.70 EUR. Разликата между получената сума, преизчислените плащания и върнатата сума е в размер на 36 161.23 EUR платени вповече.

Според вещото лице от погасителните вноски в общ размер от 128 798,30шв.фр. 126 395,30шв.фр. са внесени от ищеца, а 2403шв.фр. от Р.Т..

Между страните е налице спор относно това дали сключеният договор за кредит е изцяло нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в него и дали погасената сума над получената от 52 000евро подлежи на връщане. В тази връзка следва да се вземе предвид влязлото в сила решение № 260027 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 16127/2019г. на СГС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на Н. Д. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума, равняваща се на 16 596.70 евро, неоснователно платена на 23.12.2014 г. по процесния договор за кредит. В същото е прието, че посочената сума подлежи на връщане, тъй като се касае за потребителски договор, по който ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На следващо място е прието, че са неравноправни клаузата на чл.6, ал.2 от договора в частта, в която предвижда служебно превалутиране на направените от кредитополучателите вноски по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към евро в деня на превалутирането, както и чл.22, ал.1 и ал.2 от договора, в които е посочено, че кредитополучателите са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс “купува“ или „продава“ за швейцарския франк към еврото, може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като потребителите приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и са съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяна на валутни курсове и нови лихви, приложими по превалутирания кредит, тъй като прехвърлят валутния риск върху потребителите, без преди това да им е предоставена достатъчно информация относно икономическите последици от така поетото задължение. С решението е прието, че клаузите, предоставящи възможност на банката да превалутира внесените суми по курса „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на заплащането на вноските, са неравноправни и нищожни, поради което не следва да бъдат прилагани, като е постановено платената въз основа на тези неравноправни клаузи сума да бъде върната на потребителя.

4

Съдът приема, че е налице сила на присъдено нещо по отношение на обстоятелствoто, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2 в посочените части са неравноправни и нищожни с оглед т.2 от ТР3/2016г. на ОСГТК на ВКС в която е прието, че „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“.

Налице е сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че при сключване на процесния договор ищецът е имал качество на потребител и право да ползва потребителска защита, поради което не следва да се обсъжда основателността на направеното от ответника възражение в този смисъл.

Относно последиците от посочената неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана в решение №194/11.07.2025г. по т.д.№617/2023г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, споделяна от настоящия съдебен състав, според която „При договор за кредит за покупка на жилище, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, и констатирана нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗЗП на клаузи от този договор, отнасящи се до валутния риск, съдът следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да замести неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба или с приложима в случай на съгласие на страните по договора за кредит законова разпоредба и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици“.

Предвид изложеното и с оглед установената със сила на присъдено нещо нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, по силата на които заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, като рискът от промените и повишаване обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането, са изцяло за сметка на кредитополучателя, следва да се приеме, че нищожността на посочените клаузи води до нищожност на целия договор за кредит, като кредитополучателят заявява желание да се ползва от обявяване на целия кредит за нищожен, а последиците от това са в негов 5 интерес, тъй като същият е извършил пълно погасяване на задълженията си по договора.

Вземайки предвид съдебната практика, обективирана в решение № 50011, постановеното на 26.11.2024 г. по т. дело № 1060/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съдът приема, че при установената недействителност на процесния договор за кредит всяка от страните дължи на другата полученото без основание, като кредитополучателят дължи връщане на предоставената в заем сума. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че с извършеното от ищеца плащане в размер на 104 757.93 EUR е погасена получената сума от 52 000евро, след което е останала сума в размер на 52 757.93 EUR, от които на 16 596.70 EUR са върнати на ищеца от банката, след което е останала сума в размер на 36 161.23 EUR, която е надплатена и подлежи на връщане.

По възражението за прихващане с вземането на банката в размер на 33 754,24евро, представляваща дължимо за периода от 27.08..2007г. до 23.12.2014г. обезщетение за ползването на сумата по договора, предоставена на ищеца в размер на 86 029,73швейцарски франка, което е равно на размера на възнаградителната лихва по договора за посочения период, съдът приема следното: