Решение № 1565 от 05.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № ***0243110105009 по описа за 2024 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.405, ал.1 КЗ, вр.чл.386, ал.1, вр.чл.400, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД от ищеца Н. В. И., ЕГН ********** срещу ответника "А." АД за заплащане на сумата в размер на 7388.00 лева, която сума представлява неплатената част от дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лева, след приспадане на сумата 612 лева, която ищецът може да получи от предаването на автомобила за разкомплектоване с включена цена за извозване на автомобила от съотвентния търговец, които вреди са настъпили в резултат на застрахователно събитие по договор № *** от 13.06.2023г. за „Каско", клауза „Пълно" на лек автомобил марка ***, с per. № ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 ГПК.

Твърденията в молбата са, че на 13.06.2023 г. ищецът е сключил застраховка „Каско", клауза „Пълно" на собствения си автомобил марка ***, с peг. № *** с ответника ЗАД „А.", със срок на действие от 16.06.2023г. до 15.06.2024г.. Автомобилът беше застрахован за 8000.00 лева, като застрахователната премия, която трябваше да заплатя съгласно застрахователна полица № *** от 13.06.2023г. възлизаше на 642.60 лева. Премията беше разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени. На 17.10.2023 г. предоставил автомобила на Н. Н. И.. Същата на около 21.00 1 часа, в гр. С., управлява л.а. ***, с per. № *** по ул. *** с посока от ул. *** към ул. ***.

Пред нея се движел л.а. ***, с per. № ***, който внезапно спрял, тя веднага реагирала като натиснала спирачка и се опитала да го избегне, но не успяла и го блъснала. За настъпилото ПТП, двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП и посочили за виновен водач Н. И., управлявала л.а. ***, с per. № ***. На 20.10.2023 г. ищецът като собственик на автомобила е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на щетите по претенция № 10123030105152. В описа, като увредени детайли са посочени облицовка предна броня, преден капак, десен фар комплект, дюза десен фар, решетка радиатор комплект, капачка дясна дюза фар, десен калник, десени фарове мъгла комплект, бленда десен фар мъгла, дясна решетка предна броня, външна дясна бленда предна броня, външ. дясна бленда предна броня и капак преден кука теглич. Към момента ищецът не е получил обезщетение за претърпените вреди. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на катастрофирали автомобили, колко ще струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 7 000.00 лв. От тези твърдения ищецът черпи права и обосновава правен интерес от завеждане на иска.

Посочва банкова сметка по която може да се плати задължението ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на разноски. Твърди, че ползвателят е следвало да предостави автомобила за оглед, но до момента той не е изпълнил това свое задължение. Изплащането на обезщетение в размер, който надвишава действителната стойност на вредите ще доведе до неоснователно обогатяване, което е забранено от закона. Към датата на ПТП автомобила е на около 19 години от датата на първата регистрация и цените на резервните части трябва да се съобразят с това. Съгласно договора отстраняването на вредите е единствено по експертна оценка и при уважаване на иска сумата ще надхвърли значително предвидените в чл.390, ал.2 КЗ 70% от действителната стойност на МПС. Оспорва иска по размер, тъй като претендираното обезщетение надхвърля действителната стойност на автомобила.

Ищецът не представя доказателства за действително извършен ремонт. Прави възражение по чл.389, ал.2 КЗ в случай, че се установи, че действителната стойност на МПС е по-висока от уговорената по застрахователния договор, следва да се приложат правилата на подзастраховане съгласно т.48 от Общите условия, като размерът на застр.обезщетение бъде намален в пропорция, равна на съотношението между договорената застр.сума и определената действителна стойност. Тъй като не е изпаднал в забава оспорва и акцесорния иск по основание и размер. Релевира, че 2 дружеството не е изпаднало в забава, тъй като е направило всичко зависещо от него да определи размера на вредата, но умишлено е възпрепятствано от ползвателя на застрахователната услуга, който не е предоставил автомобила за оглед.

Ищецът оспорва отговор. Оспорва твърдението, че е налице подзастраховане.

Видно от застрахователната полица действителната стойност на автомобила е 8000 лв., както и застрахователната сума е в размер на 8000 лв., посочено е изрично от ответника в полицата. На следващо място оспорва твърдението, че е злоупотребил и не е предоставил автомобила за оглед. Всички увреждания са описани от застрахователя, а и същият е могъл да изплати в срок. Вещото лице е работило по този списък, така че ищецът не е създал пречка за изплащане на обезщетението.

В открито заседание ищецът поддържа молбата, а ответникът поддържа отговора чрез упълномощени процесуални представители.

Съдът, на осн.чл.146 ГПК е указал на страните доказателствената тежест, която те носят във връзка с фактите, на които основават становищата и възраженията си.

Ищецът следва да установи в производството настъпилите вреди на собствения му лек автомобил *** с рег.№ *** и стойността на разходите, необходими за тяхното отстраняване, наличието на застрахователен договор с ответника "А." АД за застраховка на същия автомобил „Каско“, клауза „Пълно“ със срок на действие 16.6.2023 г. - 15.6.2024 г., че вредите са настъпили в срока на договора.

Страните имат спор за размера на дължимото от ответника обезщетение по застрахователния договор за застр.събитие, настъпило на 14.5.2021 г.

Страните имат спор по отношение размера на разходите, които са необходими за отстраняване на щетите на лек автомобил „***“, с рег.№ *** от същото застрахователно събитие.

Предявеният иск е за вземане за застрахователно обезщетение по Кодекса на застраховането като събитието е настъпило в град Варна – в последната хипотеза на специалния закон. Ищецът се е позовал изрично на специалната местна подсъдност, което изключва общата такава по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК. С определението по чл.140 ГПК съдът е приел, че предявен иск от потребител, който има постоянен и настоящ адрес в град Варна и на осн.чл.113 ГПК иска е подсъден на РС Варна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети относими и допустими писмени доказателства, а именно: свидетелство за регистрация част I с № ***/16.06.2022 г., застрахователна полица № *** от 13.06.2023 г., опис на щетите № 10123030105152, Общи условия на ЗАД „А.“ 3

АД по застраховка „Каско на МПС“, заявление за изплащане обезщетение за вреди на МПС по застраховка с полица № ***, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, писмо с изх. № 10124-123-34 от 29.02.2024 г.

От същите се установява, че лек автомобил *** с рег.№ *** е собственост на ищеца по делото Н. В. И. съгласно свидетелство за регистрация част I. Същият лек автомобил е застрахован при ответното застрахователно дружество по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“ № *** от 13.6.2023 г. със срок на действие начало 16.06.2023 г. 00.00 ч., край 15.06.2024 г. 23.59 ч.

В представения констативен протокол за транспортно произшествие, който е съставен между участниците в същото е посочено, че водач на превозно средство А е Н. И. на която е бил предоставен за управление автомобила на ищеца *** с рег.№ *** и водач на превозно средство Б лек автомобил *** *** е Ф. Х.., водач на посочено, като първото МПС блъска второто МПС отзад, вследствие на което са получени щети по предна броня и фар на *** с рег.№ ***.

Във връзка със заявление за изплащане на обезщетение от 20.10.2023 г. за застрахователно събитие, настъпило на 17.10.2023 г. застрахователят е съставил опис на щетите по претенция № 10123030105152. В същия опис са посочени увредените части, както и е посочено, че решетка радиатор к-т за подмяна отпада – уредена в оглед – т.12.4 от ОУ, а капачка д.дюза фар за подмяна, боядисване отпада - не е монтирана след предходен ремонт. Двата детайла са отказани с посочените мотиви.

От заключението на проведената САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че възможният механизъм за увреждането може да бъде вследствие на съприкосновение в посока отпред назад спрямо оста на автомобила. При съпоставяне механизма на произшествието, скицата в двустранния КП за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил *** с рег.№ *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, след извършени справки в няколко сервиза на територията на гр.Варна, работещи на различни цени, половината от които притежават европейски сертификат за качество е в размер на 6445.36 лева. В същата е включена и стойността на отказаните детайли по т.6 – 687.37 лева и по т.7 – 49.87 лева. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени за части и труд при използване на цени на поне три алтернативни доставчици и сервизи е 4025.99 лева. В същата е включена и стойността на отказаните детайли по т.6 – 688.97 лева и по т.7 – 32.20 лева. Вещото лице дава заключение, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, която е 8200 лева и са 78.60 % от нея.

Стойността на запазените части е 4872.39 лева. Стойността на 4 детайлите, които е възможно да не са увредени след приспадане на разходите е 1835.15 лева. Фирма Е. и. предлага цевна 672 лева ако автомобила се предаде в базата им в гр.Варна. Възможно е същият да бъде изкупен за скраб на цена 392.70 лева.

Страните имат спор за размера на обезщетението, което ответното дружество дължи на ищеца и за размер на разходите, които са необходими за отстраняване на щетите.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-дълъг от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.

Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл.

380, ал. 3 – чл.409 КЗ.

Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна и съгласно същата при настъпило застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по договора. Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за застрахователното събитие в указаните сроковете и са представени поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика на имуществени вреди в определените от договора лимити. Съдът намира, че възражението на ответника за размера на дължимото обезщетение не го освобождава от договорното му задължение при настъпване на застрахователно събитие да плати обезщетение на увреденото лице, дори и в по-малък от действителния размер на увредените части и разходи за материали и труд.