Решение № 539 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 550/2023
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Мирела Огнянова Кацарска
Други актове по делото
- Определение № 1081 от 17.03.2023 · Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова
- Протокол № 583 от 10.04.2023 · Деспина Георгиева Георгиева, Красимир Тодоров Василев, Ивелина Владова
- Протокол № 641 от 13.04.2023 · Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Мирела Огнянова Кацарска
- Разпореждане № 2363 от 16.05.2023 · Иванка Димитрова Дрингова
- Разпореждане № 2970 от 19.06.2023 · Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 222, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл.123, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 154, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр. Варна, 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Георгиева
Членове:
Мирела Огн. Кацарска
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500550 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4251/19.01.2023г. от Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ гр.Варна, ЕИК: 00000934421664 с адрес гр..Варна, бул."М.Л." №11, представлявано от Д.К.-Д.а, чрез гл. юрисконсулт С. Ц., срещу решение № 4167 от 30.12.2022г., постановено по гр. д. № 5758/2022г. по описа на ВРС, Х L-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ц.К.“ ***, на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 5185,16 лева, представляващи неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след прослужени 10 години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 279,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2019г. - 08.05.2022г.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, несъобразено с приобщения по делото доказателствен материал. Изразено е несъгласие с правния извод на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 от КТ. Според въззивника правото по чл. 222, ал. 3, изр. първо предл. второ от КТ възниква когато работникът или служителят е работил при същия 1 работодател и е придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат.
Въззивникът твърди, че в хода на производството не е оспорил, че се дължи обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, а е посочил, че спорът е концентриран само досежно размера му. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в случая е налице универсално правоприемство между „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД - Варна /предходният работодател на ищеца/ и Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ при Община Варна /работодателят, при когото е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ/. Намира за установено по делото, че ТПО на въззиваемия със „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД - Варна е прекратено, считано от 01.02.2013г. и на същата дата е възникнало ново трудово правоотношение с ОП „Комплекс за детско хранене“ при Община Варна. Твърди, че ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е съобразено, че по силата на приетото Решение № 5779/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г., ОбС - Варна, е прекратил чрез ликвидация „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД – Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Твърди, че ищецът не е имал един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е налице и универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината, която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от търговското дружество.
Наведени са и оплаквания, че неправилно е уважен и акцесорния иск по чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане, като не е съобразено, че дори и да се приеме, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ от КТ в размер на още четири брутни трудови възнаграждения, то това задължение е без срок, липсва покана от вэззиваемия, поради което и въззивникът не е поставен в забава за плащането му за период, предхождащ подаването на исковата молба. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба и намира, че не са основания за отмяна на обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от В. Д. М. срещу ОП „Комплекс за детско хранене“ - гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5185,16 лева, представляваща неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след прослужени 10 години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 2 на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1279,11 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.12.2019г. до 08.05.2022г.
Ищецът твърди, че от 01.08.1989г. до 01.02.2013г. и от 01.02.2013г. до 03.10.2019г. е работил на една и съща длъжност и на едно и също работно място, съответно в „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД, чийто капитал бил изцяло собственост на Община Варна, и в Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“. На заседание, проведено на 26-27.07.2012г. е взето с решение на Общински съвет-Варна за прекратяване чрез ликвидация общинското дружество, както и решение за създаване на ОП „Комплекс за детско хранене“. През 2019г. трудовото му правоотношение с ответното общинско предприятие е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта работодателят е посочил, че следва да се изплати на ищеца обезщетение в размер на 2592,58 лв. /две трудови възнаграждения/, на осн. чл.222, ал.3 от КТ. Ищецът счита, че случаят попада в хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 от КТ, при което се запазва трудовото правоотношение, с промяна на работодателят, поради което трудовият му стаж не е прекъсван. Последният е повече от десет години, поради което му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, а не само две такива.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва фактите по делото, вкл. наличието на трудово правоотношение между ищеца и „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД и Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“. Счита, че не е налице правоприемство между двамата работодатели на ищеца и последният не е имал трудово правоотношение с един и същ работодател. Навежда доводи, че при създаването на търговско дружество с общинско имущество се създава отделен правен субект, докато общинското предприятие е специализирано звено, организационно и структурно обособено в специализираната общинска администрация, което не разполага със самостоятелна правосубектност. По отношение на претенцията за заплащане на лихва изразява становище, че поради липсата на законоустановен срок за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, същата следва да бъде поставена в зависимост от наличието на покана.
С обжалваното решение исковете по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са изцяло уважени.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 3 разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: ищецът е работил като шофьор в „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД през периода от 01.08.1989г. до 01.02.2013г.; от 01.02.2013г. е работил на длъжност „шофьор“ в ОП „Комплекс за детско хранене“; със заповед № 34/04.10.2019г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 04.10.2019г., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2592,58 лв.
От протокол № 10/26,27.07.2012г. от заседание на Общински съвет Варна е видно, че е взето решение № 577-9 за прекратяване чрез ликвидация на „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД- Варна, а с решение № 578-9 от същото заседание е решено създаването на Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ – Варна, с предмет на дейност: Приготвяне на храна за деца от 10-месечна до 3-годишна възраст съобразно изискванията за рационално и диетично хранене в кърмаческа и ранна детска възраст за деца от неорганизирания контингент /непосещаващи детски ясли и яслени групи в ОДЗ/, осигурява транспорт и разнос на храната от майките[1]кухни до разливочните пунктове и от кухните на детските ясли до яслените групи в ОДЗ, оказване на методическо ръководство на детските ясли и яслени групи, осигуряване на квалифициран персонал; приет е правилник на Общинското предприятие; определен е и бюджета му.
От протокол № 10/04.08.2016г. от заседание на Общински Съвет - Варна е видно, че с решение № 450-4 са приети окончателният ликвидационен баланс към 18.07.2016г. на „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД-Варна, пояснителен доклад към баланса и отчет от ликвидатора на едноличното общинско акционерно дружество.
От доклада относно окончателната ликвидация от 15.07.2016г., изготвен от ликвидатора М.М. е видно, че при възникване на ОП „КДХ“, новото предприятие е нямало договори за обществена поръчка и не е можело да започне да работи и да храни децата на гр. Варна, поради което се наложило „ССД“ ЕАД- Варна /в ликвидация/ да работи до 31.01.2013г. „ССД“ ЕАД е работило като нормално дружество, а от 01.02.2013г. е освободен целия персонал, който е бил назначен в ОП „КДХ“ - Варна, с което не е прекъснала дейността относно храненето на децата. Към 20.08.2013г. ликвидаторът установил дължими и неплатени суми от ОП „КДХ“ – Варна към „ССД“ ЕАД-Варна на стойност 57491,39 лева за получени хранителни продукти, за получено работно облекло, за получени ГСМ, за получен амбалаж, материали, авточасти, резервни части, строителни материали, консумативи.
Констатирани са и неизплатени наеми о т ОП „КДХ“ – Варна към „ССД“ 4
ЕАД-Варна за ползване на ДМА /сградов фонд/. С решение на ОбС-Варна от 04.02.2015г. задълженията на ОП „КДХ“ – Варна към „ССД“ ЕАД-Варна са опростени.
Към месец юли 2016г. е изготвен окончателен ликвидационен баланс, който да бъде предложен на вниманието на ОбС-Варна за вземане на решение за приключване на ликвидацията. С приемо-предавателен протокол от 07.07.2016г. са предадени от ликвидатора на „ССД“ ЕАД /в ликвидация/ на Община Варна недвижими имоти, сред които помещения на детските кухни в гр. Варна, бул. „Ц.О.“ № 64 и ул. „Я.С.“ *** и помещението на бул. „М.Л.“ *** /където е регистриран и адресът на управление на ОП „КДХ“/, както и движими вещи. С приемо-предавателен протокол от 01.05.2016г. ликвидаторът е предал досиетата на напусналите „ССД“ ЕАД служители в периода от 2007г. до 2013г., ведно с опис.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на иска по чл.222, ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия и същият да не е получавал обезщетение на същото основание. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от прослуженото време при работодателя, като обичайното е БТВ за срок от два месеца, а ако е работил повече от десет години - БТВ за срок от шест месеца.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/920c229e-4c66-4716-a854-1455b2ce6cff