Решение № 448 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Ю.Б.“ АД срещу решение № 20012944/14.02.2022г., постановено по гр.д. № 62297/2018г. по описа на СРС, 169-и състав, с което съдът е уважил предявените от ищеца А. Л. П. срещу банката искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 и чл. 143 ЗЗП, като прогласил за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 1, в частта кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове, на чл. 6, ал. 2, в частта на изр. 1 – швейцарски франкове и на изр. 2 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г., осъдил „Ю.Б.“ АД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца П. сумата 23 902.04 лева, представляваща курсови разлики, платени въз основа на неравноправни клаузи, за периода от 10.08.2013г. до 09.08.2018г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното плащане, и признал за установено по предявения от ищеца отрицателен установителен иск, че същата не дължи на банката сумата 12 219.17 лева, представляваща курсови разлики, получени въз основа на неравноправни клаузи за период от 10.05.2008г. до 09.08.2013г., поради извършено с исковата молба прихващане със сумата 70 000 евро, представляваща главницата по договора за кредит и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалваното решение в 1 частта, в която СРС уважил осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 23 902.04 лева, представляваща курсови разлики, платени въз основа на неравноправни клаузи, за периода от 10.08.2013г. до 09.08.2018г. и уважил предявения отрицателен установителен иск за сумата 12 219.17 лева, представляваща курсови разлики, получени въз основа на неравноправни клаузи за период от 10.05.2008г. до 09.08.2013г., поради извършено с исковата молба прихващане със сумата 70 000 евро, тъй като договорките между страните по договора били в швейцарски франкове и съдът не бил оправомощен да присъжда левова равностойност. Позовава се на ТР № 4/29.04.2015г. по тълк.д. № 4/2014г. ОСГТК на ВКС. Моли за обезсилване на решението в същата част. На следващо място твърди неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Договорът между страните не бил при общи условия (ОУ), клаузите били индивидуално уговорени, предвид на което хипотезите по чл. 143 ЗЗП не били налице и СРС неправилно отказал да приложи изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1, вр. чл. 143, т. 10 и по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. СРС не обсъдил възраженията на ответника, че оспорените от ищеца клаузи били съставени по ясен и недвусмислен начин, че чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал.

2, изр. 1 били част от същественото съдържание на договора и не подлежали на преценка за неравноправност, че ищецът П. нямала задължение да превалутира, а в случаите, в които купувала швейцарски франкове от банката това ставало съгласно чл.

6, ал. 2 от договора, а не по произволен и неясен курс, че покупката на валута не била съществен елемент от договора за кредит, че договорът бил дългосрочен и банката не можела да предвиди движението на валутния курс, както и не изложил мотиви въз основа на какви обстоятелства достигнал до изводите си за неравноправност. По отношение на оспорените клаузи не било налице основанието по чл. 144, ал. 1, вр. чл.

143, т. 10 ЗЗП и по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. СРС не направил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата – не обсъдил двете допълнителни споразумения и връзката им с индивидуалното договаряне на валутата по кредита, заключенията на финансово-икономическата експертиза, показанията на св. В.Т., и др. По тези и др. подробни съображения намира, че СРС необосновано и незаконосъобразно приел, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и поради това – нищожни, което довело и до неправилност на решението и в частта, в която СРС уважил осъдителните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми, представляващи курсови разлики в общ размер 23 902.04 лева, вкл. без да изложи мотиви по възражението на банката, че страните не уговорили плащания в лева.

Неправилно във връзка с предявения отрицателен установителен иск СРС приложил института на прихващането – прихващане в хода на делото, извършено с първоначално заявен ОУИ, без банката да е предявила свои вземания, било недопустимо, насрещните вземания не били изискуеми и ликвидни, за да бъде приложен чл. 103, ал. 1 ЗЗД – 2 същите били спорни и предмет на делото, с прихващането ищецът целяла заобикаляне на правилата на погасителната давност. С оглед изложените доводи заявява искане за обезсилване, а евентуално – за отмяна на решението и вместо това - постановяване на друго, с което исковете на ищеца бъдат изцяло отхвърлени от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът А. Л. П. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Първоинстанционният съд съобразил разрешенията, дадени с ТР № 2/1997г. ОСГК на ВКС, тъй като ищецът претендирала валутния курс от покупката на швейцарски франкове, който на националния пазар се определял в лева. Позовава се на съдебна практика. Излага подробни съображения за неоснователност на възраженията на банката за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът А. Л. П. първоначално насочва исковете си срещу предпочитан ответник „Б.Р.С.“ АД, въз основа на извършена цесия с договор от 25.04.2008г., и евентуален ответник - „Ю.Б.“ АД. В хода на производството по делото, поради преобразувания и вливане на предпочитания ответник в „Ю.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД е единствен ответник по делото.

С исковата си молба ищецът П. излага, че на 03.04.2008г. сключила с ответника „Ю.Б.“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 34640/03.04.2008г., по силата на който банката й предоставила кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро за покупка на недвижим имот и други разплащания за срок от 382 месеца. Въз основа на неравноправни клаузи – чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, банката прехвърлила риска от повишаване курса на швейцарския франк върху потребителя, без неблагоприятни последици за нея, тъй като кредитът бил предоставен във франкове само виртуално, а фактически – в евро (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.

1 и ал. 3). Като професионалист, имайки знанието, че курсът на франка ще се покачва спрямо лева и еврото, банката си осигурила възможността да реализира значителна печалба за сметка на потребителя. Банката извършвала „двойно превалутиране“, което било видно от чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 2, пр. 5, чл. 2, ал. 3 от договора, като цялата главница и погасителните вноски се определяли съобразно действащия курс на 3 швейцарския франк – чл. 6, ал. 2, а предвид покачването на курса му спрямо лева и еврото, главницата по кредита нараствала, въпреки извършените погасявания.

Клаузите относно превалутирането противоречали на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, вр. с изискванията на Директива 93/13 уговорките да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като преди сключването на договора ищецът П. не била информирана за обстоятелствата, които могат да дадат отражение върху обхвата на задължението й, твърди неравноправност на същите договорни клаузи и недобросъвестност на банката при формулирането им. Позовава се на съдебна практика на националните съдилища и практика на СЕС. Иска съдът да прогласи оспорените клаузи от договора – чл. 1, ал. 1, в частта кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове, на чл. 6, ал. 2, в частта на изр. 1 – швейцарски франкове и на изр. 2 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г. за нищожни, тъй като били неравноправни и нарушавали добрите нрави, да осъди банката да й заплати сумата 23 902.04 лева (изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК) – недължимо получени през периода от 10.08.2013г. - 09.08.2018г. въз основата на същите неравноправни клаузи суми, представляващи курсови разлики, заявява материалноправно изявление за прихващане по чл. 103, ал. 2 ЗЗД със сумата 12 219.17 лева (изменение по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК) – недължимо получени от банката в периода от 10.05.2008г. 09.08.2013г. курсови разлики въз основата на същите неравноправни клаузи, и иска съдът да признае за установено, че ищецът П. не дължи на банката главница по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г. в същия размер от 12 219.17 лева, поради извършеното прихващане (прецезиране на петитума с молба от 30.10.2023г.).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди недопустимост на извършваното изявление за прихващане, поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като не било насочено срещу съответно процесуално действие на банката, негова единствена цел била заобикалянето на правилата на погасителната давност, недопустимо било да се иска съдът да наложи на банката изплащане на кредита в различна валута от договорената. Оспорените клаузи били ясни, ищецът поискала кредита в швейцарски франкове и сумата 113 257 швейцарски франка постъпила по сметката й, сметката била блокирана, тъй като кредитът бил целеви – за покупка на недвижим имот. Сумата за покупката следвало да бъде преведена в евро, което наложило превалутиране, наредено от ищеца П.. Ищецът погасявала кредита във франкове според договорения първоначален погасителен план. Макар и проектът на договора да бил предложен от банката, договарянето било индивидуално, банката предоставила достатъчно информация относно валутния риск, оспорените клаузи не били неравноправни – не било нарушено изискването за добросъвестност, съобразени били интересите и на 4 двете страни, клаузите били ясни и разбираеми. Със сключените допълнителни споразумения от 13.09.2010г. и от 16.07.2012г. ищецът потвърдила сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Относими към казуса били изключенията, предвидени от разпоредбите на чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗЗП.

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства - договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г., погасителен план към него, искане за жилищно ипотечен кредит и др. се установява, че ответникът „Ю.Б.“ АД, с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като кредитор, и ищеца А. Л. П., като кредитополучател, сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката се задължила да предостави на ищеца П. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 70 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 17 650 евро по горния курс в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот – ап. 7, находящ се в гр. София, местн. „Югоизточен градски район 4“, зона 5, с административен адрес ж.к. „*******, подробно описан, и равностойността в швейцарски франкове на 52 350 евро по горния курс в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а ищецът П. поела задължение да върне сумата, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора - чл. 1, ал. 1. С ал. 3 на същия текст от договора страните се съгласили в деня на усвояване на кредита да подпишат приложение № 1 към договора, неразделна част от него, в което да посочат приложимия към същата дата курс „купува“ и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съобразно чл. 1, ал. 5 от договора курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формирал от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.