Решение № 262023 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

262023 19.07.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА

ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13920 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С.С. М., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на падане в необезопасена дупка на тротоара, находяща се на ул. „У.“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 20.12.2017 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2017г. около 17:30 часа ищецът, заедно със с.та, си вървейки по тротоара на ул. „У.“, пада в необезопасена дупка образувана, вследствие на пропаднала настилка - тротоарни плочки с диаметър около 40-50 см., дължина около 1 м. и дълбочина приблизително 7-8 см. При падането ищецът удря десния си крак. В продължение на няколко седмици изпитвал силна болка, което го накарало да потърси медицинска помощ. Извършен бил преглед, а от направените изследвания и манипулации било установено, че е налице скъсване на мениска. На

12.01.2018 г. е извършена операция. В продължение на 20 дни ищецът носил патерици и посещавал рехабилитатор. Към настоящия момент все още не бил напълно възстановен, като тепърва му предстояли разходи, свързани с възстановяване на колянна става - около 600 лева. Поради напълно обездвижване на десния си крак бил неспособен да се грижи сам за себе си, поради което се принудил да ползва чужда помощ. Преживял е силен шок и стрес от случилото се.

С оглед гореизложеното се моли ответникът да бъде осъден, да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на падане в необезопасена дупка на тротоара. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника

Община Пловдив, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като не били надлежно изложени обстоятелствата на които се основава иска. Липсвала конкретизация на мястото на настъпване на увреждането. Посочен бил само тротоар на ул. „У.“, за което се презюмира, че е част от уличната мрежа на град П.. Твърди, че съгласно чл.7 от Наредбата на Общински съвет Пловдив за опазване на околна среда на територията на град Пловдив – други субекти носят отговорност за поддръжка на тротоарите, поради което било необходимо да бъде точно локализирано мястото на настъпване на увреждането.

Счита, че за силните болки, изпитания шок и стрес не било обосновано как и кога са настъпили негативите. Не били приложени доказателства относно изписаното помощно средство - патерици и посещаваната рехабилитация. Не било идентифицирано лицето, което помагало на ищеца при задоволяване на ежедневните нужди. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради занижена бдителност от негова страна, тъй като при така описаните размери на дупката е имал възможността да я забележи достатъчно рано, за да я избегне.

С оглед гореизложеното ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите. Вината на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата – 20.12.2017 г. ищецът е претърпял инцидент – при придвижване по тротоара на ул. „У.“ в гр. П., пада в необезопасена дупка, образувана вследствие на пропаднала настилка – тротоарни плочки, с диаметър около 40-50 см., дължина около 1 метър и дълбочина приблизително 7-8 см. и ударил коляното на десния си крак.

Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.

Свидетелят Г.Ц.Ц. /без родство/ твърди, че били излезнали на разходка с ищеца и с. му. Било сумрачно, на 20.12.2017 г., около 17.30 - 18 ч. Движели по ул. „У.“, в кв. К., от лявата страната страна на улицата, по тротоара, като училището останало зад тях. Нямало поледица, било сухо време, нямало лед. Свидетелката и с.та на ищеца си говорили, а М. вървял напред и видяла как паднал. Паднал като на коляно. На плочките на тротоара имало дупка към 40-60-70 см. и дълбока 10-12 см., била доста голяма като размер. Свидетелката твърди, че след като паднал М., лежал на дясната страна и не можел да стане изобщо, видимо почувствал болка. Сочи, че ищецът бил издръжлив, планинар, бивш спортист, но въпреки това, не можел да стане. Нямал никакви заболявания преди това. Много дълго останал на мястото си, свидетелката и с.та му, не можели да го вдигнат, но доста трудно успели да го вдигнат, защото той е едричък. След инцидента си тръгнали. Свидетелката им се обадила по-късно вечерта и питала за състоянието му и те й казали, че е критично, че го боли. Свидетелката твърди, че било трудно възстановяването му след това. Ударил си десния крак в коляното. Дълго време не искал да отиде на лекар, казвал, че ще се възстанови. Оказало се по-късно, че трябва да се оперира от скъсан минискус. Сочи, че ищецът трудно се движел, свръх затруднено беше придвижването му. След операцията, го видяла и бил в затруднено положение. За да се възстанови, му отнело 5-6 месеца. Ходил с патерици. Сочи, че в този период му помагали с.та му, близките, синовете му, дори майка му ходила да помага. Доста трудно било, тъй като е едър мъж.

Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и непосредствени.

Обстоятелството, че инцидентът се е случил, както твърди ищецът, се потвърждава и от събраните писмени доказателства, които обективират последващи предприети от него действия – медицински прегледи, консултации, операция.

Установява се, че на 09.01.2018 г., ищецът бил хоспитализиран в Ортопедично отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал“, гр. П., като на 10.01.2018 г. претърпял оперативна намеса.

Според представената епикриза /л.73-74/, както и с оглед приложената медицинска документация, съответният специалист, е констатирал, че има прясно скъсване на мениска на десния крак.

От приетата по делото, съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че при инцидента на 20.12.2017г. ищецът е паднал на неравна тротоарна настилка и е изпитал силни болки в областта на дясното коляно. Първоначално не е потърсил медицинска помощ, но поради продължаване и засилване на болковия синдром, който се усложнил и с оток на колянната става потърсил медицинска помощ, като при прегледа са установени данни за частично откъсване на фрагмент от задната част на вътрешния мениск на десния крак, който фрагмент бил отстранен оперативно след хоспитализация в УМБАЛ „Еврохоспитал“ гр. П.. Според вещото лице установеното травматично увреждане е довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник. Увреждането било причинено напълно по време и начин, както описва ищецът, тъй като такъв вид травма се получава при свръхмерно изкривяване на бедрото спрямо подбедрицата и при директен удар на коляното, при което костта притиска и разкъсва хрущялни мениск. Според експерта, лечението при този вид травма е оперативно артроскопско с отстраняване на фрагмента, с последвала сравнително кратка имобилизация и рехабилитация, като възстановяването е в рамките на 2-3 месеца. тъй като при всяка оперативна интервенция се нарушава в различна степен телесната цялост, за избягване на развитието на насложени отвън инфекции, по протокол се прилагат краткосрочно антибиотици, както и антиагреганти за избягване на тромбози на съдовете на долните крайници. Вещото лице сочи, че оздравителните процеси при М. са приключили. Според експерта, до оперативна интервенция в същия обем и в същите степени на изпитвани болки, раздвижване и рехабилитация, би се стигнало и ако ищецът веднага след увреждането бе посетил лечебно заведение, като забавянето му не е довело до усложняване на травмата. Вещото лице установява още, че преди инцидента, ищецът не е имал проблеми с опорно-двигателния апарат и не са регистрирани заболявания на ставите и костите на крайниците, няма проблеми със зрението.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на ангажираните доказателства, съдът приема, че инцидентът се е осъществил на твърдяната дата, по сочения от ищеца начин, вследствие на което е настъпило и описаното травматично увреждане.

Направеното от ответника оспорване за различен механизъм, липса на вреди и причинна връзка, е недоказано от страната, която е навела подобни възражения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Посочването и установяването на други причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна /така Решение № 219/15.10.2015 г. по гр.д. № 1896/2015 г. ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г., ВКС и др./. В процесния случай не само от страна на ответника не са ангажирани доказателства за възможни други причини за настъпване на вредите, но и вещото лице е категорично, че твърденият механизъм не само е напълно възможен и вероятен, но и напълно съответства на констатираното увреждане.

От съдебно – медицинската експертиза и останалата медицинска документация, се установиха конкретните увреди, които е претърпял ищецът. От показанията на свидетелката, които съдът кредитира, поради изложените мотиви, се установява, че е изпитал сериозни и продължителни болки и страдания, битов дискомфорт и емоционални тегоби, вследствие на увредата. Освен медицинската интервенция, същият е приемал антибиотици, други медикаменти, както обезболяващи, поради болките, които изпитвал, ходил е с патерици, не е могъл да извършва сам обичайните за ежедневието си дейности.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че от претърпените увреди, ищецът е изпитал болки и страдания, които са продължили за период от около два-три месеца и са довели до негативни изменения в личния му живот. Част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са установени по категоричен начин.

Що се касае до отговорността на ответната Община – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна.

Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа.