Решение № 284 от 02.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Казанлък, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510103149 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. М. М. Т. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****. Процесуалният представител на ищеца твърди, че на 18.08.2024 г., около 19:30 ч. на кръстовището в гр. К., образувано от бул. **** и бул. „****, настъпило ПТП между управляваното от ищеца МПС марка: „А.“, модел:

„****“, с рег. № ****, негова собственост и МПС марка: „Х.“, модел: „****“, с рег. № ****, шофирано от Е. Х., с дата на раждане **** г. Механизмът на ПТП-то бил следният: управлявайки собствения си лек автомобил по бул.

**** ищецът достигнал кръстовище, образувано от същия с бул. „****“ и спрял на червен сигнал на светофара, като бил втора кола. При потегляне на зелен сигнал предприел маневра завой наляво, за да обърне посоката си на движение, на разрешено за това място и в този момент водачът на МПС марка:

„Х.“, модел: „****“, с рег. № **** - Е. Х., навлязла в кръстовището без да спре на червен сигнал на светофара, вследствие на което го ударила странично в десните врати, като ищецът нямал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. МПС-то, управлявано от водача, който причинил събитието било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ****, валидна до 24.06.2025 г. Безспорно причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявало в навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофара. След настъпването на застрахователното събитие, заедно с виновния водач - Е. Х., 1 слезли от МПС-тата и след като се уверили, че няма пострадали хора и няма противоречие относно настъпването на инцидента се обадили на тел. 112.

Компетентните органи на ОД на МВР - гр. С.З., РУ-К. се отзовали на подадения сигнал, разпитали ги и взели проби за алкохол, които били отрицателни. На въпроса дали има спор относно вината, водачът на МПС марка: „Х.“, модел: „****“, с рег. № **** - Е. Х. обяснила, че била виновна, вследствие на което служителите на РУ-К. ги посъветвали да попълнят двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, който добросъвестно изготвили и подписали. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане”, ЕИК 121265177, с полица № ****, ищецът позвънил до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, били извършени два огледа на собствения му лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника били съставени два описа по щета № ****-040-****/2024 г. Във въпросните документи се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения на ищеца лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № **** г. и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 03.10.2024 г. получил отказ от страна на ответника с Изх. № **** г., в който бил уведомен, че щетата е заведена под № **** и че нямало да получи никакво плащане, защото не било налице противоправно поведение на сочения за виновен водач - Е. Х.. Твърди, че останал недоволен от така поставения отказ с Изх. № **** г. и подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ. Вследствие на това получил писмо с Изх. № **** г., в което бил уведомен, че ликвидационният съвет на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД намира жалбата за неоснователна и позицията им по случая, обективирана в писмо с Изх. № 15-981/02.10.2024 г. остава непроменена. Видно от изготвените от страна на представител на ответника описи на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения на ищеца лек автомобил, били както следва: Предна дясна врата със степен на увреждане - смяна + боя; Противоударна лайсна РVС - със степен на увреждане - смяна + боя; Задна дясна врата - със степен на увреждане смяна + боя; Противоударна лайсна РVС - със степен на увреждане - смяна + боя; Колона между десните врати - със степен на увреждане - смяна + боя; Десен праг - със степен на увреждане - втора; Облицовка на праг РVС със степен на увреждане - смяна; Десен праг, вътрешна част- със степен на увреждане - втора + боя (мат); Механизъм за стъклото на задна дясна врата комплект - със степен на увреждане – смяна; Кора на предна дясна врата със степен на увреждане – смяна; Механизъм за стъклото на предна дясна врата комплект - със степен на увреждане - смяна; Облицовка на дясна колона 2 горна част РУС - със степен па увреждане – смяна. Счита така поставените откази с Изх. № **** г. и Изх. № **** г. издадени от ответника за изцяло незаконосъобразни, тъй като същите противоречат на закона и в частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Цитираната липса на противоправно поведение от страна на виновния водач не отговаряла на обективната истина, тъй като в съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 18.08.2024 г., изготвен от ищеца и виновното лице Е. Х. - която саморъчно поставила подписа си под графата „виновен водач“ и нямала никакви претенции относно фактите и обстоятелствата, които декларирали заедно. Сочи, че полученият отказ не бил основание да не бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените имуществени вреди. Законодателят изрично предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ, съгласно нея плащането можело да се откаже само: 1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице и ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от страна на ищеца, което да се явява причина за неизплащането на дължимото обезщетение. Освен това, благодарение на предоставения двустранен констативен протокол от 18.08.2024 г. се установявало по несъмнен и категоричен начин, кое е виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно тъждество между декларираният механизъм на реализиране на ПТП-то и конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на процесното МПС - моя собственост. Всичко това налагало постановените откази да бъдат отменени, като незаконосъобразни и неправомерни. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386. ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 5 000 (пет хиляди) лева. Сочи, че принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на делинквента, 3 изисквала обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Т.е., ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото качество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 2829, 20 лева, след предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща неизплатените на ищеца имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка: „А.“, модел: „А 4“, с рег. № **** и законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 02.12.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които претърпял се изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото МПС: предна дясна врата със степен на увреждане - смяна + боя, противоударна лайсна PVC - със степен на увреждане - смяна + боя, задна дясна врата - със степен на увреждане - смяна + боя, противоударна лайсна PVC - със степен на увреждане - смяна + боя, колона между десните врати със степен на увреждане - смяна + боя, десен праг - със степен на увреждане втора, облицовка на праг PVC - със степен на увреждане - смяна, десен праг, вътрешна част- със степен на увреждане - втора + боя (мат), механизъм за стъклото на задна дясна врата комплект - със степен на увреждане - смяна, кора на предна дясна врата - със степен на увреждане - смяна, механизъм за стъклото на предна дясна врата комплект - със степен на увреждане - смяна, облицовка на дясна колона - горна част PVC - със степен на увреждане смяна. На осн. чл. 127, ал. 4 представя следната банкова сметка: ****.

Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва изцяло предявените от К. Д. Д. искове срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД по основание и по размер. Счита, че исковете са неоснователни, необосновани, не са подкрепени с доказателства и същите са прекомерно завишени по размер. Счита, че не са налице всички необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на иска по чл.

432 КЗ. За възникване на отговорността по чл. 432 КЗ за изплащане на обезщетение в следствие на причинени от ПТП вреди, следвало да са налице 4 кумулативно следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, настъпил деликт, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и деликта, вина. Оспорва механизма на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. Твърди, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително реализиралият се, същият не бил изследван в цялост. По тази причина оспорва и твърденията на ищеца относно механизма на конкретното ПТП, основно в частта, касаеща вината на водача Е. Х.. В тази връзка, оспорва вината на водача Е. Х., управлявала л.а. „Х. ****” с рег. № ****, като твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП била на водача К. Д., който предприел маневра за обратен завой на мястото, където това не било разрешено, като навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара и така допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърдението на ищеца, че причините за настъпване на произшествието се дължали единствено на действията на водача Х..