Решение № 1483 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17073/2022
- Вид
- Решение № 1483
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 03.04.2023
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1483 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117073 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № .... от 17.10.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка от 2018,36 лева била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, излизане извън присъщите й функции, уговаряне във вреда на потребителя, противоречие със ЗПК и ЗЗП, невключването й в ГПР. Моли за установяване недължимостта на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата и приложенията да са редовно връчени.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 902/23.01.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът 1 изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и док. за плащане на 80,74 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на минимума от 501 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. С. Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 2018,36 лева – неустойка по договор за паричен заем №..... от 17.10.2022 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да плати на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 80,74 лева /осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, да плати на а. Д. В. М., с адрес: ...., сумата от 501 лева /петстотин и един лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г. С. Г. в производството по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по 2 реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3