Определение № 449 от 27.03.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 308/2026
- Вид
- Определение № 449
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 т.1 ,т. 2 или т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449 гр. Плевен, 27.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500308 по описа за 2026 година С ОПРЕДЕЛЕНИЕ Рег.№ 3555 / 10.07.2025г.,постановено по гр.д.№ 6926/ 2024г. Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 - ответник по гр.д.№6926 /2024г., за изменение на Решение № 788/02.06.2025г., в частта за присъдените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Това определение е било съобщено на „Сити кеш“ ООД на 22.07.2025г. с оглед на което срокът за неговото обжалване е изтекъл на 05.08.2025г.
На 01.08.2025г. е постъпила частна жалба от „Сити кеш“ ООД,чрез пълномощника адв. Х. М. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ Рег.№ 3555 / 10.07.2025г.на Плевенски районен съд .
В т.см. ПлОС приема ,че частната жалба е редовна и допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК , от надлежна страна в производството пред РС-Плевен ,чрез процесуалния и представител ,и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,постановен по реда на чл. 248 , ал.1 от ГПК.
С частната жалба се поддържа искане ,ПлОС да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго ,с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски , а при условията на евентуалност- да ги намали значително.
Постъпил е и писмен отговор от адв.Е. И. като пълномощник на противната страна по делото- Людмила Стоенчева според който обжалвания съдебен акт на РС-Плевен е правилен и законосъобразен , а частната жалба е неоснователна.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа частната жалба при условията на чл.
278 от ГПК , / а така също и в рамките на т.н. пълен въззив,който намира 1 приложение по отношение на производствата ,инициирани по частни жалби и при който въззивният съд извършва проверка и за други пороци на обжалвания първоинстанционен съдебен акт ,освен за тези за които е изрично сезиран , действайки в хипотезата на т.н.“пълен въззив“ съгласно постановката на ТР № 6/ 2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС според която „ Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“/ , намира ,че ПлРС е постановил едно валидно и допустимо , а по същество и правилно , и законосъобразно определение , което не страда от сочените в частната жалба пороци и което по тази причина следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция намира за нужно да изложи следните съображения, които подкрепят основния извод ,направен от първоинстанционния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК ,подадена от „Сити кеш „ ООД.
Неоснователно е според въззивната инстанция оплакването на частния жалбоподател, че било невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна помощ е свързан с конкретното първоинстанционно гражданско дело на ПлРС, а не с някое от множеството други дела /сочат се в частната жалба общо 24 бр. гр. дела ,заведени пред същия съд от същата ищца и срещу същия ответник / ; дали с този договор страните по него не били уговорили всъщност само подаването на една искова молба , а пък били подадени 24 такива искови молби,поради което не следвало изобщо да се присъждат разноски за повече от едно производство.
Това съждение на частния жалбоподател относно договора за правна помощ, съдът намира за проява на краен правен формализъм и освен това то има чисто спекулативен характер ,тъй като не държи сметка за конкретната фактическа обстановка от която се вижда достатъчно явно и категорично ,че процесният договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024г., вложен на л. 15 от делото на РС-Плевен е представен именно с конкретната искова молба по която е образувано гр.д.№ 6926/ 24г. на ПлРС ,,която е депозирана в ПлРС на 28.11.2024г. ,заедно с адвокатското пълномощно от същата дата19.11.2024г. ,като тези документи са описани изрично като приложения към исковата молба .
Този договор съдържа необходимите за неговото индивидуализиране реквизити ,като е естествено ,че в него не се сочи номера на гражданското дело,доколкото към момента на изготвянето му няма как да се знае кое ще е образуваното дело при ПлРС за да бъде посочен .Факта ,че процесния договор за правна помощ и пълномощното са приложени именно към тази искова молба, е достатъчна индиция според ПлОС за волята на страната по делото да упълномощи адв. Е. И. да осъществява процесуалното и представителство по това конкретно дело и то при условията ,посочени в конкретния договор за правна помощ – а именно безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал.1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Що се отнася до това дали в конкретния случай е било налице правото на адвоката да предостави безплатна правна помощ и дали са налице условията на чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗА в конкретния случай , Плевенски окръжен съд намира 2
,че в настоящото производство изобщо не е необходимо да се изследва по същество този въпрос , а е достатъчно единствено пред съда да е представен договор за предоставяне на безплатна правна помощ за някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗА , за да може да се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат.
Съдът също така счита ,че в рамките на настоящото производство не може да се занимава с въпроса за действителността на договора за правна помощ , а това следва да е предмет на отделно ,самостоятелно производство по този спорен въпрос .
В т.см. и докато няма постановено Тълкувателно решение по Т.д.№ 3 / 2025г. ОСГТК на ВКС ,което е образувано вкл. и по въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“, Плевенски окръжен съд се придържа към практиката на тези съдилища,които приемат ,че това не следва да се изследва изрично и да се преценява от съда,доколкото не това е прекия предмет на делото в производството по което е представен процесния договор за безплатна правна помощ.
След като е налице договор за безплатна правна помощ и такава е била оказана на страната по делото , независимо дали тя се оказва в хипотезата на чл. 38, ал.1 т.1 ,т. 2 или т. 3 от ЗА ,то съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА „ В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати“.
От съвместното тълкуване на тези норми ,според нас се налага извода ,че съдът в този случай действа в условията на т.н. обвързана компетентност при която щом установи наличието на договор за безплатна правна помощ и че такава реално е била оказана на страна по делото от съответния адвокат,както и че противната страна по делото е осъдена за разноски със съдебния акт по същество
, то съдът непременно следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатната правна помощ адвокат,като в този случай неговото правомощие се изчерпва единствено с определяне размера на това адвокатско възнаграждение в определени законови рамки .
Колкото до сочената от жалбоподателя съдебна практика на Софийски градски съд според която „ въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следвало да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение ,което да се присъди само веднъж , а претенциите за разноски по всички останали дела да бъдат оставени без уважение „ ,настоящият съдебен състав намира , че тази практика , освен ,че е твърде екзотична , е и в пряко противоречие със закона , а именно с чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК , които изискват от съда със всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция ,съдът да се произнесе и по искането за разноски ,като това 3 произнасяне ,разбира се следва да държи сметка за изхода на делото в съответната инстанция .За ПлОС остава неясно по каква логика и по кое точно от множеството сходни производства между същите страни , съдът ще трябва да избере едно от всички тези дела за да присъди еднократно разноските за адвокатско възнаграждение. Очевидно е ,че това не може да бъде нито първото от множеството заведени дела,доколкото при неговото завеждане не се знае колко други сходни искови производства биха били образувани за да се прецени общият материален интерес по всички тях , нито пък може да е последното ,доколкото няма как да има предварителна яснота кое ще е последното образувано гр.дело .Още по-малко пък може да се обоснове практиката да се избира от съда , на случаен принцип ,едно от всички висящи пред даден съд дела между същите страни и по него да се определя еднократно общ размер на разноски за адвокатско възнаграждения за всички отделни висящи към определен момент производства.
Разбира се ,според ПлОС , няма пречка ,когато определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА и като извършва преценката за фактическата и правна сложност на конкретния правен спор с който съдът е сезиран , съдът да съобрази обстоятелството ,че същият ищец е завел множество други подобни правни спорове срещу същия ответник и че по тази причина както вложената при конкретното дело правна мисъл ,така и унифицираните вече процесуални усилия и доказателствени средства по доказване на всяка следваща сходна по характера си претенция ще са по-малки в сравнение с тези при осъществяване на правната защита по един отделен ,самостоятелен и уникален правен спор , и поради това да се определи по –нисък размер на адвокатското възнаграждение за всяко следващо след първото дело.
Въззивната инстанция обаче ,намира ,че в конкретния случай ПлРС е сторил именно такава адекватна преценка ,като е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество Е. И. в размер на 480 лв. / с ДДС/ за осъществената безплатна правна помощ на ищцата Людмила Стоенчева ,като в този случай очевидно е слязъл под ориентировъчните размери на адвокатските възнаграждения,определени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа .
В случая се касае за предявени два обективно съединени иска,първия от които - установителен с цена 803 лв. , а вторият - осъдителен с първоначална цена 50 лв./впоследствие увеличен на 203 лв./ , с оглед на което и на осн. чл.7,ал.2 т. 1 от Наредбата при интерес до 1000 ,за всеки от двата обективно съединени иска би се следвало адвокатско възнаграждение в размер по 400лв., а с ДДС - 480 лв. , което в случая е дължимо ,доколкото има доказателства ,че адвокатът е регистриран по ЗДДС .
В т.вр. следва да се има предвид и нормата на чл.2 ал. (5) от същата Наредба според която „ За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
4
Както се вижда ,в конкретния случай Плевенски районен съд е слязъл значително под посоченият по –горе ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение за всеки отделен иск ,като правилно е отчел по –ниската фактическа и правна сложност на конкретния правен спор и е определил едно адвокатско възнаграждение в размер само на 480 лв./с ДДС / за оказаната на ищцата безплатна правна помощ по двата обективно съединени иска .
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,респ. частната жалба от „Сити кеш „ ООД следва да остане без уважение.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от
„Сити кеш“ ООД,подадена чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ Рег.№ 3555 / 10.07.2025г.,постановено по гр.д.№ 6926/2024г. на Плевенски районен съд.
Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92083c6e-57d1-4117-8bba-da1d2554bb7a