Решение № 34 от 22.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Б., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500843 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.*6307/07.08.2023г., подадена от община Б., представлявана от кмета И.С.С., с административен адрес гр.Б., пл.“Г.И.“ * против Решение № 514 /21.07.2023г., постановено по гр.д. № 810/2022г. по описа на РС Б..

В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, противоречащо на доказателствения материал. Развиват се съображения в тази насока, като се моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да се отхвърли като неоснователен предявеният иск. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщение.

Претендират се сторени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените в жалбата доводи. Отправено е искане, да бъде потвърден обжалваният съдебен акт.

Както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея - не са направени доказателствени искания от страните в производството.

Съдът намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна с оглед на съдържанието и 1 предмета - подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, съдът установява следното:

С обжалваното решение е осъдена ОБЩИНА Б., ЕИК ***, пл. Г.И.М.“ *, представлявана от кмета И.С.С., да заплати на М. П. Б., ЕГН **********: сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 2 709.00 лв. (две хиляди седемстотин и девет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 188.36 лв. (сто осемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща държавна такса по иска.

Съдът осъдил с решението си ОБЩИНА Б., ЕИК ***, пл. Г.И.М.“ *, представлявана от кмета И.С.С., да заплати по сметка на Районен съд - Б. сумата в размер на 688.40 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението на РС Б. е валидно и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС Б. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. В настоящото изложение и във връзка с обжалването на първоинстанционното решение, въззивният съд съобрази от фактичeска страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и чл. 86 ЗЗД.

Отправено е искане до съда, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответната община да заплати на ищеца сумата в общ размер от 4709.00 (четири хиляди седемстотин и девет) лв., от които: сумата от 2709.00 (две хиляди седемстотин и девет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за закупуване и монтиране на покривна плоча от сив мрамор и епитафия от черен гранит с размери 91/60 см., с гравиране на нея на ликът /главата, шията и част от горната дреха/ на покойната сестра и на надпис с текст: „ инж. Л. П. Б.- 1950- 2008г., Ц.М. Б. на 76 год. (починала 1962г.) ”)/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2021г. до окончателното й изплащане; - с умата от 2 000.00 (две хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и страдания, вследствие на изпочупването покривната плоча и епитафията на гроба на баба по бащина линия и на сестра, поругаването на гроба, както и на оскверняването на паметта на погребаните в него мои най- близки хора/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Установява се от събраните в първоинстанционното производство 2 писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, че:

Видно от съставен акт за публична общинска собственост е, че Гробищен парк- Стари гробища на гр. Б. е публична общинска собственост, като са предоставени права на управление на БД „Обреден дом“ при община Б..

С договор за услуга 21.01.2021 г., че община Б. е възложил на изпълнителя С.А. ООД, извършването на сигнално-охранителната дейност чрез СОИС на общински обекти, едни от които е Гробищен парк- Стари гробища на гр. Б..

Бабата на ищцата по бащина линия - Ц.М. Б., починала през 1962 г., е погребана в гроб № 29-Ц в Гробищен парк- Стари гробища в гр. Б. до Войнишкия паметник. В същия гроб е погребана и сестрата на ищеца - Л. П.

Б., която починала на 26.09.2008 г., и на която ищеца е единствен наследник.

При опит да бъде отнета покривната плоча от сив мрамор, покриваща изцяло гроба, която е отлепена от фундамента на гроба, същата е изпусната, като вследствие на изпускането се е и счупила. Изкъртена е и епитафията /плочата на гроба/, залепена върху надгробния паметник, представляваща черна гранитна плоча, с размери 91/60 см., с гравирани на нея ликът /главата, шията и част от горната дреха/ на покойната сестра на ищеца и надписът с текст: „ инж. Л. П. Б. - 1950- 2008г., Ц.М. Б. на 76 год. (починала 1962г.)”, като след като епитафията е изкъртена, тя е преместена до другия край на гроба, където след като е изпусната, се е счупила.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета в рамките на производството съдебно - психологическа експертиза, се установява следното: ищеца след видяното на 06.03.2021 г. при посещението на гроба изпитва чувство за вина за това, че не е успяла да опази гроба на близките, самообвинява се в проваленост и несправяне, а емоциите й са хаотични, преплитащи се от негативната изненада от видяното, в гняв спрямо извършителя, в тъга за близките й, че са поругани и в смъртта си, до страх от невъзможността да съхрани паметта на починалите и да възстанови гроба.

Тези емоции създават биохимична реакция в тялото и повлияват на физическото състояние на човека и това е видно от интервюто. Към момента при Б. става въпрос за усложнена реакция на скръб, която е протрахиран отговор на тежка психологическа травма, която е причинила дълбок стрес и не отзвучава в рамките на приет адапционен период. Няма пълно възстановяване на психиката на човек, който е изгубил близък.

От разпита на свидетелите Х. и Б. се установява, че през 2021 г. при посещение на гроб на техни близки, са видели , че гробът на инж. Л. Б. е осквернен - отлепена е плочата, като е разпукана цялата.

Първоинстанционният съд направил краен извод за основателност на предявените искове, като доказани по основание и размер.

Въззивният съд приема, че първостепенният съд не е допуснал твърдяното от въззивника с жалбата му нарушение на закона. Въззивният съд намира и че правните изводи на районния съд са правилни и са базирани на 3 установените по делото факти. Споделят се мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва изцяло да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

От правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими. Всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които виновно са му причинени от другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, като могат да се претендират както имуществени, така и неимуществени вреди от деянието. Но чрез предявяване на иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД може да се ангажира отговорността и на възложителя на опредеЛ. работа, в резултат на действията или бездействията на лицето, на което тя е била възложена, при или по повод на извършването и. Ето защо първоинстанционният съд е постановил едно процесуално допустимо и валидно решение, като се е произнесъл по искове, на които е дал правилна правна квалификация.

Съобразно нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всеки е длъжен в рамките на гражданския процес да доказва фактите, на които основава правните си твърдения. Тъй като е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, то в процесуална тежест на ищеца пред първоинстанционния съд е било пълното и главно доказване на всички правно релевантни факти, изпълващи състава на един деликт – противоправно деяние извършено от ответника по делото, наличието на причинени вреди и наличието на причинно следствена връзка между твърдяното деяние и настъпилите- в случая имуществени и неимуществени вреди, да се установи вида и размера им.

Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД не съдържа презумпция за вина на възложителя на работата. От обективна страна е необходимо причинилото вреди деяние да е резултат в случая от бездействие от органи на ответника, на които е възложено извършването на опредеЛ. работа и при по повод на същата на ищеца са причинени процесните вреди.

Развитите доводи с въззивната жалба, съдът приема за неоснователни.

Не е имало спор, че гробищният парк е публична общинска собственост.

Гробищните паркове са обществени терени със специално предназначение.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ответника, то трябва да има правна норма, която да го задължава да извършва съответните дейности.

Съгласно разп. на чл. 11 ЗОС , имоти и вещи - общинска собственост, се 4 управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съобразно трайната практика на ВКС, предоставянето на гробно място представлява последица от облигационно правоотношение между съответната община и физическото лице, доколкото последно заплаща това предоставяне. Това правоотношение не изключва вмененото задължение на общината по чл. 11 ЗОС – да управлява гробищния парк с грижата на добър стопанин. Това са задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на този парк и опазването му от вандализъм, като неизпълнението води до възникване на гаранционнообезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилото деяние, в резултат от който са настъпили и вреди за ищцата.

Възраженията на ответника за липса на причинна връзка се обориха от всички събрани по делото доказателства, които еднопосочно установиха причината за настъпването на вредите. Неоснователно е и възражението на ответника, че инцидентът е следствие от случайно събитие или лошо поставена плоча.

Случайно събитие би могло да бъде налице, ако се установи, че са били спазени всички изисквания относно изпълнението на задълженията за поддържане на парка, но събитието е настъпило само и единствено поради въздействието на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. В този смисъл решение № 204 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4284 от 2008 г. на ВКС, IV г.о.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира предявеният иск за претърпените имуществени вреди и този за претърпени неимуществени вреди за доказани по своето основание и размер. Ищецът има право да получи обезщетение за тях.

Ищецът е доказал с писмени доказателства сторения разход за нова надгробна плоча – поръчка – договор, по който сумата от 2709 лв. е изплатена / л. 8 от първоинстанционното дело/.