Решение № 260237 от 30.11.2020, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца,30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ при секретаря Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 826 по описа на ВРС за

2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:1. иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и 2. акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 409 КЗ.

В исковата молба ищцата М.Г.Х. *** твърди, че на 28.05.2018 год. е претърпяла ПТП като пътник в автобус марка „*****” с рег. № ****, управляван от В. Г. Т., собственост на „Автобусни превози-98” АД.

Произшествието е настъпило около 07.10 часа на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, където на регулирано с пътни знаци кръстовище водачът на горепосоченият автобус е отнел предимството на водача на лек автомобил марка „Опел Астра” с peг. № М 3175 ВМ, с което реализира ПТП. Поддържа, че следствие на произшествието удря силно главата си, получава контузии в областта на дясното рамо и лявата китка.Твърди се също така, че в спешно отделение на болницата след проведени прегледи, ренгенографии и изследвания, и е поставена диагноза: мозъчно сътресение, като са установени и контузия в лявата гривнена става и разкъсна рана в областта на дясно рамо.Произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна полиция” и РУ при ОДМВР, гр. Враца, извършен е оглед на местопроизшествие и е образувано ДП № 686/2018 год. За случая е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Посочва, че след проведените прегледи и консултации на ищцата е предложена хоспитализация за лечение и наблюдение, но поради лични причини тя отказва такава. Освободена е от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и провеждане на лечение в домашни условия при спазване на терапевтична схема.Обуславя тезата, че по своя медико-биологичен характер, сътресението на мозъка е временно разстройство на здравето, причинило силни болки и страдания и довело до нарушение на функциите на вестибуларния апарат с оздравителен период от около два месеца и последици оставащи години напред. Като травма, това състояние е съпътствано от редица симптоми, които възпрепятстват осъществяването на нормалната ежедневна дейност от М.Г.Х..Такива са силно главоболие, гадене повръщане, сънливост, проблем с равновесието при движение, личностни и емоционални проблеми. Твърди се също така, че по своя медико-биологичен характер контузията в областта на лявата гривнена става и и получената разкъсна рана в областта на дясното рамо са довели до силни болки и затруднения в двигателните функции на горните крайници с оздравителен период около три седмици. Особено силни са били болките в първите седмици на домашно лечение,като ищцата не е била в състояние да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности. Болките в главата, лявата ръка и дясното рамо са с голям интензитет и М.Г.Х. нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Появили се болки в шийните прешлени, а световъртежа, гаденнето и главоболието продължили дълъг период от време. Нанесените при пътното произшествие травми обострили и влошили съпътстващото заболяване на М.Г.Х.- увреждане на лумбо сакралните коренчета.Поради засилените болки в кръста тя е приета за лечение и рехабилитационни процедури в СБР- „Банкя”-АД за периода от 17.04.2019г. до 24.04.2019г. На 28.05.2019г. поради продължаващите оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и нестабилност при походка ищцата посетила лекар специалист - невролог, който поставил диагноза - световъртеж от централен произход и увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Предвид възрастта на М.Г.Х., нанесените травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие оказали влияние върху нормалния й начин на живот, трудоспособността й, ежедневните й битови функции за дълъг период от време.Освен това настъпилото ПТП оказало силно въздействие и върху психиката на М.Г.Х., което е довело до остра стресова реакция, изразена в тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като и към момента ищцата изпитва силен страх да пътува с лек автомобил и с автобус, което се отразява в нормалното общуване е нейните близки, приятели и всички други хора.

Посочва, че автобусът марка „*****” с рег. № ******* притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на полицата **/**/*** в ответника ЗАД „Асет Иншурънс”, а водачът му В. Г. Т. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. Изтъква, че на основание на чл. 380, ал. 1 от КЗ на 03.04.2019 год. е предявила писмена застрахователна претенция към ЗАД „Асет Иншурънс” с цел получаване на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която е заведена под вх. № 001- 406/03.04.2019 год. по описа на ЗАД „Асет Иншурънс”, но ответника с писмо изх. № 002-1376/05.07.2019 год. я е уведомил, че няма основание да удовлетвори исковата претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея от 03.04.2019 г. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАД "Асет Иншурънс", гр.София, в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № **/**/****, по която се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, peг. № **** - В. Г. Т., настъпването на процесното ПТП, както и вината на В. Г.

Танчев за настъпване на същото с оглед постановеното по НАХД № 458 по описа за 2019 г. на PC-Враца, решение № 200/28.05.2019 г. Оспорва предявените искове по основание и по размер, като твърди, че описаните в исковата молба увреждания на здравето на ищеца не са вследствие на процесното ПТП. Поддържа, че в постановеното по НАХД № 458/2019 г. на PC-Враца решение, е посочено, че на ищцата са причинени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, които вреди са несъставомерни, т.е. на ищцата е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Изрично възразява и оспорва твърдението, че вследствие на произшествието се е обострило хроничното заболяване на ищцата - увреждането на лумбо - сакралните коренчета. Твърди се, че това увреждане и проведените през 2019 г. (една година след произшествието) рехабилитационни процедури, не са в пряка причинна връзка с настъпилото на 28.05.2018 г. произшествие.Установявало се от представената с исковата молба Епикриза И3№ 3546/2866 от „Специализирана болница за рехабилитация „Банкя““ АД,че приемната диагноза на ищцата е: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. В анамнезата пък е посочено, че болките датират от няколко години, през което време ищцата е лекувана медикаментозно и с физиотерапия, с временен ефект.В тази връзка се твърди, че никъде в тази епикризата не става дума за ПТП, а напротив - за дегеративни заболявания на ищцата. Видно от Оценката на рехабилитационния потенциал (добър), целта и задачите на процедурите са: забавяне на дегенеративните процеси в гръбначния стълб и да се предпази болния от рецидиви. Последното означава, че това състояние на ищцата е хронично, повтарящо (обострящо) се през определен период от време и няма причинна връзка с процесното ПТП.

На следващо място се оспорва и твърдението, че оплакването от световъртеж, констатирано една година след произшествието, е в пряка причинна връзка със същото.

Посочва, че след настъпване на процесното

ПТП на ищцата е било предложено хоспитализиране, което тя е отказала и по този начин сама е въздействала неблагоприятно върху лечението си и продължителността на оздравителния процес, в която връзка се прави изрично възражение за съпричиняване.

Предвид горното счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение е необоснован, силно завишен и не съответства на реално претърпените от него вреди. Оспорва също и акцесорния иск за лихва като неоснователен поради неоснователност и недоказаност на главния иск.

Отделно от това оспорва и началния момент, от който се претендира присъждането на законна лихва - 03.04.2019 г. - датата на предявената пред застрахователя претенция (която дата не оспорва). Твърди, че с писмо изх. № 002-879 от 24.04.2019г. е изискал документи, които са били необходими за установяване на основанието и размера на претенцията на ищеца и които не са били представени в производството по доброволно увреждане на претенцията, поради което с писмо изх. № 002-1376 от 05.07.2019 г. е уведомил процесуалния представител на ищцата (който е предявил и доброволната претенция за изплащане на обезщетение), че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 497, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ, т.е. застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са му представени поисканите по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ документи. С оглед горното, твърди, че началният момент на обезщетението за забава следва да е датата на предявяване на исковата молба, с която е представено решение № 200/28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. на РС-Враца, евентуално, в случай, че съдът не приеме горното, счита, че началният момент на забавата следва да е датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който е три месеца от датата на подаване на доброволната претенция. Оспорва също и размера на адвокатския хонорар, в случай че е договорен размер, надвишаващ минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС, и моли присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 28.05.2018 год. около 07.10 часа на път ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, на регулирано с пътни знаци кръстовище В. Г. Т., като водач на автобус марка „***” с рег. № ****, собственост на „Автобусни превози-98” АД, гр.Враца, е отнел предимството на водача на лек автомобил марка „****” с peг. № ***, с което реализира ПТП. Произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР и на РУ на МВР, гр. Враца, извършен е оглед на местопроизшествието, издаден е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967р - 3157 от 30.05.2018г., в който като причина за ПТП е посочено отнемане на предимството на регулирано с пътни знаци кръстовище от водача на МПС с рег. № ***, марка „***" модел "**” В. Г. Т.. В протокола сред пострадалите лица е посочен и ищеца С. Г. В. като пътник в посоченото МПС с причинени увреждания - фрактура на 1 бр. ребро и пети пръст на лява ръка.

За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство №

686/2018 год. по описа на РУ на МВР, гр. Враца, по което е било образувано НАХД № 458/2019 г. по описа на РС-Враца. С влязло в сила решение № 200/ 28.05.2019 г. обвиняемият В. Г. Т. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. около 07,10 ч., на кръстовище между път III-101 Криводол - Враца и обходен път на гр. Враца, е управлявал автобус марка „***“ с peг. № ***, собственост на "Автобусни превози-98“ АД, гр. Враца, като е нарушил правилата за движение, а именно чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, е управлявал автобуса, като не е спрял на пътен знак В2 „Стоп”, внезапно е навлязъл в кръстовището пред движещия се по път с предимство лек автомобил марка „***“, модел „***“ рег. № *** в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ц.Б. К., изразяваща се в счупване на ребра в ляво от второ до пето, с което му е причинено трайно затруднение на движенията на снагата. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пред.2-ро, вр.чл. 342, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК В. Г. Т. е освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер 2000 лева.