Решение № 260017 от 04.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 260017 гр. Пловдив, 04.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР

СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 651 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Р.М., ЕГН ********** *** – чрез пълномощника и адв. Р.М., със съдебен адрес:*** против Решение №107/04.05.2020г., постановено по т.д. №2/2019г. на ОС - Смолян, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М.Р.М. против „З.К.Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 12000 лева до размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане.

Първоначално решението е обжалвано и в частта, с която е осъдена М.М. да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 1076.92 лева – разноски по делото. В тази част искането е разгледано по реда на чл.248 от ГПК и е постановено определение от 19.09.2020г., с което решението е изменено като тя е осъдена да заплати сумата 587.69 лева. Това определение не е обжалвано.

По повод на обжалваната част от решението - твърди, че съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан. Посочва, че в конкретния случай, дори и при правилно поставен и функциониращ обезопасителен колан, тя пак би получила травми, които дори биха били по-тежки.

Иска се в тази част обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено друго, с което искът да бъде уважен в размер на 15 000 лева.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от другия жалбоподател „З.К.Л.И.“ АД, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез юрисконсулт Л.С. против Решение №107/04.05.2020г., постановено по т.д.

№2/2019г., в частта му, с която е осъдено „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** *** сума над 2 000 лева до присъдения размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2014 г. – контузио капитис и комоцио церебри, рискът от което е бил покрит по договор за застраховка

„Гражданска отговорност”, застрахователна полица №*************, валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон в две насоки – относно приетия от съда справедлив размер на обезщетението за понесените от ищцата болки и страдания и относно определения коефициент на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Моли съда да отмени обжалваното решение за осъждането на жалбоподателя за заплащане на сума над 2 000 лева до 12000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Счита, че справедливият размер на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди е 4000 лева, а коефициентът на съпричиняване е в съотношение 50 %.

Въззиваемата страна М.Р.М., ЕГН ********** *** – чрез своя пълномощник адв. Р.М. с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищцата М.Р.М., ЕГН ********** *** твърди, че на 16.04.2014г. в ****, е пострадала при автомобилна катастрофа, причинена от И. С. Т. при управление от последния на лек автомобил марка „А.Р.”, модел „***”, рег. ********.

Твърди, че водачът на лекия автомобил при преминаване на десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движещ се срещу него лек автомобил „Ф.“, модел „С.“, с което реализира ПТП. Посочва, че е била пътник в лекия автомобил, управляван от И. Т.. Твърди, че вследствие на ПТП е загубила съзнание, съпроводено с ретроградна амнезия, световъртеж, замайване, главоболие и охлузвания по главата. Твърди, че и понастоящем изпитва често главоболие, промени в емоционалното състояние, станала раздразнителна, изпитва чувство на безпокойство и притеснение, както и страх от МПС. Твърди, че след няколкодневен престой в болнично заведение е изписана с диагноза: контузио капитис и комоцио церебри. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.К.Л.И.“ АД – гр. С.. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя.

Твърди, че на 04.05.2018г. е отправила претенция до застрахователя с искане да и бъде определено и заплатено обезщетение за вредите, които е претърпяла, но той не е определил и изплатил такова. Моли съда да осъди ответника „З.К.Л.И.“ АД – гр. С. да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени при цитираното ПТП в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 04.05.2018г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото. Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията над 15 000 лева до 26 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в сила. Поддържа се осъждане на застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева, без да се отчита наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

Ответникът „З.К.Л.И.“ АД – гр. С. оспорва предявените искове. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и делинквента. С въззивната жалба признава основателност на иска за 2 000 лева. Твърди наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗдвП.

Обстоятелствата относно причиняване на ПТП, противоправността на деянието, кой е неговият извършител са обект на представения Констативен протокол за ПТП от 16.04.2014г. Допусната е и автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице инж. Г. Т. ПТП е настъпило на път, покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка, без дупки, в тъмната част на денонощието, при дъждовно време и мокър път. Мястото, на което е настъпило ПТП е на завой, който има денивелация 6 %. Тъй като водачите имат пряка видимост едва, когато навлязат в завоя, то преминаването през него става с изключително голямо внимание и съобразяване с пътната обстановка. Управляваният от Т. лек автомобил „А.Р.“ се е движил със скорост 70.2 км/ч при критична скорост за дадения завой от 55 км/ч. Скоростта на другия лек автомобил – „Ф. С.“ е 40 км/ч. Водачът Т. е имал възможност да избегне ПТП, ако е съобразил скоростта си с пътната обстановка, метеорологичните условия, както и намалената видимост.

Основната причина за ПТП е допуснатото управление на лекия автомобил от водача Т. със скорост 70.2 км/ч, която надвишава критичната за преодоляване на десния завой скорост от 55 км/ч. Това е довело до странично приплъзване на управлявания от него лек автомобил и последващото му навлизане в лентата за насрещно движение.

С оглед на писмените доказателства и заключението на автотехническата експертиза съдът намира, че ПТП се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „А.Р.“ И. Т., който се е движил със скорост 70.2 км/ч при критична скорост за дадения завой от 55 км/ч. С това същият е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като не е съобразил скоростта с пътната обстановка, метеорологични условия и намалена видимост.

Не се спори относно обстоятелството, че за лек автомобил марка „А.Р.”, модел „146”, рег. ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и „З.К.Л.И.“ АД – гр. С., със застрахователна полица №*************, валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г. Следователно водачът на МПС И. Т. като причинител на увреждането е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застрахователния договор – на 16.04.2014г. - е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.

Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещото лице д-р М.К.Б.по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при ПТП на 16.04.2014г. на ищцата са причинени контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания по лицето. Между посочените травматични увреждания, причинени на М.М. и процесното ПТП, е налице пряка причинно – следствена връзка. Непосредствено след произшествието, пострадалата е приета за лечение в болнично заведение. Там е проведено лечение с отбъбващи препарати, вливания на водно – солеви разтвори и наблюдение. Тя е изписана след два дни – на 18.04.2014г. оздравителният процес при такъв вид травми е около 20-25 дни, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за каквито по делото липсват доказателства.

От показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел В.Д.Т., се установява, че ищцата в болницата е била разсияна, отнесена. Имала е наранявания по лицето и главата, била много уплашена. Оплаквала се е от болки. Казвала, че не иска да ходи на бала за завършване на училище, защото имала рани по лицето. Твърди, че пострадалата и до настоящия момент си носи нурофен и бие болкоуспокояващи, но не знае дали това главоболие е свързано с катастрофата. От показанията на свидетелката М.М. – майка на ищцата се установява, че главоболието на дъщеря и продължило око месец. В първите дни е ставала с помощта на майка си, тъй като е губела равновесие. Тя също потвърждава, че М. не е искала да ходи на бала, тъй като е имала рани от дясната страна на лицето, както и че от време на време се оплаква от главоболие и взима болкоуспокояващи лекарства. След това се е явила на кандидат – студентски изпити, взела ги е и е приета да учи в С., където понастоящем учи и живее. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като макар и родственици на ищцата, същите имат преки и непосредствени впечатления както от физическото, така и от психическото и емоционалното състояние на същата след инцидента. Във връзка с интензитета на болките и страданията по делото е приетото заключение на съдебно – медицинската експертиза, изводите на което са описани по-горе в мотивната част.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищцата болки и страдания за основателни. Същата е претърпяла такива болки и страдания.

Възстановителният процес обаче не е продължил дълго – не повече от месец. Не си установява твърдяното главоболие, което ищцата изпитва понастоящем от време на време, да има връзка с ПТП. Сравнително краткия период на лечение и възстановяване, както и обстоятелството, че се е възстановила без усложнения, също следва да бъдат отчетени при преценка за претенцията за репарация на вредите.