Решение № 430 от 13.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261943/10.06.2022г. постановено по гр.д. № 15539/2019г., по описа на СГС, ГО, 5-състав е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД, като СО е осъдена да заплати в полза на А. И. Г. сумата от 9000 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от счупване на горния край на лявата лакътна кост - закрито; счупване на главичката на лява лъчева кост - закрито в областта на лявата лакътна става; контузия и охлузна рана на дясно коляно, причинени на 12.09.2019 г. в гр.София при падане, поради наличие на разбита тротоарна настилка на левия тротоар на ул.Бели Дунав“ в посока Северен парк - жк. „Надежда 4, както и сумата от 1883.60 лв - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част - за разликата над 9000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен.

Присъдени са разноски, като А. И. Г. - Я. е осъдена да заплати на СО, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 118.53 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, а СО е осъдена да заплати на адвокат Х. Г. Ч. от САК, на осн.чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 437, 68 лв., 1 съразмерно на уважената част от иска. СО е осъдена да заплати на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, д.т. върху уважения иск в размер на 435.34 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 62.93 лв., съразмерно на уважената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец А. И. Г. – Я. оспорва решението в неговата отхвърлителна част по отношение неимуществените вреди – за разликата над 9000 лв. до 50 000 лв. На първо място посочва, че й е била причинена ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА от СЛЕДНИТЕ ТЕЛЕСНИ УВРЕЖДАНИЯ: БИКОНДИЛНА ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ

НА ЛЯВА ЛАКЪТНА КОСТ - ЗАКРИТО; ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ГЛАВИЧКАТА

НА ЛЯВА ЛЪ ЧЕВА КОСТ - ЗАКРИТО; ФРАКТУРА / СЧУПВАНЕ НА ЛЯВА ЛАКЪТНА

СТАВА - ЗАКРИТО; КОНТУЗИЯ И ОХЛУЗВАНИЯ НА ДЯСНОТО КОЛЯНО. Твърди, че в следствие на травмата ищцата е останала инвалид за цял живот, а движенията й са затруднени и до днес. От инцидента насам тя е дори с изменена походка и накуцва. Счита, че причинените вреди са в пряка причинно - следствена връзка с безотговорното отношение на Столична Община, в лицето на компетентните органи и бездействието му - не полагането на дължимата грижа по отношение на поддържането на общинските пътища и тротоарите, причинили увреждането. В показанията си св.Г. - Я. посочва, че на 12.09.2019г., около 17ч. станала неволен свидетел на случилото се, като е видяла как ищцата претърпяла инцидента.

Двете вървели с умерен ход и преди да стигнат пряката улица, ищцата се спънала, залитнала и паднала. Свидетелката също се спънала в този участък, но не паднала. Ръката на пострадалата била в неестествена форма и вид и през цялото време изпитвала големи болки и страдания. Що се отнася до улицата, тя била с разбит тротоар, покрит с асфалт, с остатъци от плочки по него. Имало издатини и стърчащи неща от тротоара. От друга св.Я. твърди, че след операцията животът им се променил завинаги. До ден днешен майка му изпитвала болки в лявата ръка, трудно я движела. Още вземала обезболяващи за болката и до този момент била без работа. След инцидента била още дълго време много зле, затова и не могла да замине за Белгия. Точно поради тази причина и билетът, който майка му вече била платила, пропаднал. Така се получили многото разходи, за операция, за имплант, за лекарства и билет. Наложило се цялото семейство да събира парите за импланта. След инцидента ищцата не могла да ходи сама у дома. Било й много трудно, защото нищо не можела да прави сама. Затова счита, че съдът не е оценил правилно преживените от нея болки и страдания, като е присъдил намален размер на обезщетение за неимуществени вреди, което моли да бъде увеличено до сумата от 50 000 лв., ведно със законните последици.

Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по отношение на неимуществените вреди, както и изцяло по имуществените вреди. Според фактическата обстановка, описана от пострадалата, последната твърди, че на 12.09.2019г. около 17ч. е претърпяла инцидент, между бул.,,Ломско шосе“ и ул. „Атанас Цветанов“ по левия тротоар на ул.„Бели Дунав“, точно в края на пазара “Връбница“, непосредствено пред 2 една аптека“ като в резултат на инцидента е получила средна телесна повреда и претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

Изтъква факта, че искът е недопустим, защото е предявен към страна, която не е собственик на имота, където е претърпяно събитието. Инцидентът описан в ИМ /левия тротоар на ул.

„Бели Дунав“, преди пресечката с ул. „Атанас Цветанов“ пред аптеката/ не определя ясно мястото и се основава на емоционалните свидетелства на потърпевшата. Неправилно СГС е кредитирал с пълно доверие свидетелските показания, като няма ангажирани доказателства, които ясно да локализират мястото на инцидента. Неправилно съдът е посочил, че Решение № 11/23.01.2014 г. на СОС, скица на поземлен имот с идентификатор***, акт за частна общинска собственост № 2572/26.11.2009г., заповед № РД-57-536/28.11.2000г., удостоверение № ДИ-01-/00-29/18.12.2000 г. и извадка от цифров модел на системата Софкар, ул.„Бели Дунав“ за ПИ*** и частен ПИ *** 1, са несъотносими към спора. Твърди, че не е доказано по безспорен начин мястото, на което е станал инцидента. Видно от представените от СО доказателства и снимков материал инцидентът се е случил върху настилка, находяща се върху имот, който е частна собственост, а не както твърди ищцата- тротоар собственост на СО. Видно от представения по делото графичен материал, имотът е частна собственост, възстановен на наследниците на В. И. Д., за което прилагат Заповед за отписване от актовите книги № РД-57- 536/28.11.2002 г. на Кмета на СО. Собствениците на имота, видно от съдържанието на заповедта, както и от информационната система по устройство на територията са И. В. И., М. В. И. и Д. В. И.. В непосредствена близост до мястото на инцидента, описано от ищцата, е съседния имот с идентификатор № ***, собственост на „Пазари север“ ЕООД, видно от решение № 11 от 23.01.2014г. на СОС. Твърди, че стопанисването и поддържането на тези пространства, където е възникнал инцидента са задължения на собствениците. В случай на претърпени вреди, които са в причинно-следствена връзка, отговорни за обезщетяването им са техните собственици, а не трето лица в случая СО, нямащи права и задължения по отношение на чужд имот. Моли да се допуснете СТЕ, за да се определи недвусмислено мястото на инцидента и отговорните лица, както и да бъдат задължени наследниците на Д.

И. Д.- И. В. И., М. В. И. и Д. В. И. да представят документи за собственост на имотите, които са част от спора по определяне мястото на инцидента; и да се допуснат двама свидетели в режим на довеждане, които да свидетелстват за състоянието на тротоара и мястото на инцидента.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищцата А. И. Г. - Я. твърди, че на 12.09.2019 г., около 17.00 часа, в гр.София, се движела със своя позната по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“ в посока Северен парк в жк.

„Надежда 4“. Двете излезли от спирката на метростанция „Бели Дунав“ и вървели по левия 3 тротоар на ул.Бели Дунав“, през пазара „Връбница“/според твърдения в ИМ/, покрай пазара „Връбница“ /според уточняваща молба от 29.10.2021 г./ към ул. „Атанас Цветанов“. На ъгъла между двете улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред една аптека и преди да пресекат ул.„Атанас Цветанов“, ищцата и нейната позната попаднали върху безобразно разбит участък на тротоара. Я. се спънала и паднала, при което се подпряла на лявата си ръка и получила счупване на лявата лакътна става и ударила дясното си коляно, от което започнала да тече обилно кръв. Претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в раходи за лечение на обща стойност от 1 883.60 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 50 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, както и сумата от 1 883.60 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът СО оспорва исковете, като поддържа, че искът е недопустим, тъй като инцидентът настъпил върху настилка, находяща се в имот - частна собственост на трето за спора лице; поради което липсва пасивна материално-правна легитимация, оспорва да е налице противоправно поведение на служители на СО, тъй като процесният имот изобщо не е тяхна собственост; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служители на СО и претърпените от ищцата вреди. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 12.09.2019 г., около 17.00 часа, в гр.София, ищцата се движела със своя позната по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“ в посока Северен парк в жк. „Надежда 4“. Двете излезли от спирката на метростанция „Бели Дунав“ и вървели по левия тротоар на ул.Бели Дунав“, покрай пазара „Връбница“ посока към ул. „Атанас Цветанов“. На ъгъла между двете улици „Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред една аптека и преди да пресекат ул.„Атанас Цветанов“, ищцата и нейната позната попаднали върху разбит и неравен участък на тротоара. Я. се спънала и паднала, при което се подпряла на лявата си ръка и така получила счупване на лявата лакътна става и ударила дясното си коляно, от което започнала да тече обилно кръв.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.Е. /приятелка на пострадалата и очевидец/, разпитана в о.с.з. на 16.03.2022г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.

Същата заявява, че в деня на инцидента двете заедно с ищцата са вървели по левия тротоар на ул.Бели Дунав, когато Я. се спънала „в нещо“, залитнала и паднала. Свидетелката твърди, че също се спънала, но не паднала. Твърди, че тротоарът бил разбит, покрит с асфалт, с остатъци от плочки, имало издатини, „нещо“ стърчало и може би се спънали точно в него.

След като ищцата паднала на земята, започнала да стене и да вика, дошли хора и й помогнали да се изправи. От дясното коляно на пострадалата течала много кръв и затова 4 служителка от близката аптека, виждайки инцидента, също дошла да й помогне. Тя промила раната, направила превръзка. Свидетелката и ищцата първоначално отишли в близката 24 поликлиника, където лекар прегледал пострадалата. Ръката й стояла неестествено и стърчала. Лекарят ги посъветвал да отидат в „Пирогов“ за преглед и те отишли в това болнично заведение. Там констатирали наличието на фрактури.

Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Е. относно механизма на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят от медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.