Решение № 132 от 10.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500073 по описа за 2024 година

С решение № 162 от 16.10.2023 год. по гр. дело № 1224/2022 год. на С.ския районен съд Община С. и Общинско предприятие „Маркетинг, туризъм и туристически дейности“, гр. С. са осъдени да заплатят солидарно на Л. Г. Я. от с. Р. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от осъществилата се на 24.12.2019 год. трудова злополука, както и сумата 1270 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие същата злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.12.2019 год. до окончателното изплащане, на основание чл.

200, ал. 1 от КТ, както и да му заплатят сумата 1500 лева, представляваща направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Община С. в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с оплакване, че същото е прекомерно и не съответства претърпените вреди. Сочи също така, че по делото не е изследван въпроса налице ли е заплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, като в случай на заплащане на такова обезщетение същото следва да се приспадне от дължимото от работодателя обезщетение. Моли съда да отмени решението и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на 1 страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че от 22.10.2015 год. ищецът е заемал длъжността „спасител“ в Общинско предприятие „Маркетинг, туризъм и туристически дейности“ в хотел „А.“, гр.

С., а от 01.09.2022 год. сключил нов трудов договор с Община С., като продължил да работи на същото място и на същата длъжност. На 24.12.2019 год. около 07.40 ч. ищецът излязъл от дома си в с. Р., за да се качи на автобуса в 8.00 ч. и да отиде на работа. При излизането си пресякъл тротоара и когато стъпил на улицата, която води към автобусната спирка и която била заледена и хлъзгава, се подхлъзнал и паднал на дясната си страна. Когато същия ден ищецът бил прегледан в МБАЛ „С.“ в отделението по „Ортопедия и травматология“ било установено, че е претърпял фрактура с деформация в дисталната трета на дясната подбедрица, което наложило оперативна интервенция за репозициониране на костите с вътрешна фиксация на тибия и фибула, като за целта бил поставен заключващ пирон с дължина 330 мм. и три броя кортикални винтове. Тъй като увреждането било получено по време на обичайния път на ищеца за отиване от местоживеенето до работното му място хотел „А.“, на основание чл. 60, ал. 1от КСО станалата злополука била приета за трудова с разпореждане № 5104-22-5 от 09.01.2020 год. на НОИ ТП София област.

По делото е представена епикриза от 02.01.2020 год., издадена от „МБАЛ-С.“ ЕООД, според която ищецът постъпил в болничното заведение на 24.12.2019 год. с диагноза „фрактура крурис декстра“ с болка, оток и деформация на дясна подбедрица, което наложило оперитавно коригиране и фиксиране на фрактурата в дисталната трета на подбедрицата. Опериран е в деня на постъпване в отделението, като под лумбална анестезия е имплантиран заключващ пирон 330 мм. и са поставени три броя кортикални винтове със зашиване на раната послойно. Назначена е контролна рентгенография. Според извадката от оперативния протокол, извършената операция представлява открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула. На 25.12.2019 год. е направена контролна рентгенова снимка. Не са констатирани сетивни и циркулаторни смущения. Изписан е на 02.01.2020 год. в добро общо състояние, без медицински риск и с първично зарастване на раната.

Предписано е медикаментозно лечение с фраксипарин, аналгин и др. и е консултиран за амбулаторно лечение и спазване на двигателен режим.

Ищецът е ползвал отпуск по болест поради претърпяната травма от трудовата злополука през периода 24.12.2019 год. – 20.06.2020 год.

Според показанията на св. Я.а – сестра на ищеца, преди злополуката имало снеговалеж, като улиците и тротоарите в с. Р. не били опесъчени, като на път за работа ищецът се подхлъзнал и паднал. Кракът му бил видимо изкривен, като била счупена подбедрицата на десния крак. Свидетелката и съпруга й помогнали на ищеца да се придвижи до болницата след злополуката. Операцията била направена същия ден. След изписването му от болницата ищецът бил с гипсиран крак в областта на подбедрицата и над коляното, като гипсът останал около три месеца след инцидента. През това време ищецът не можел да се обслужва сам и за всичко му помагали близките. Чак след шестия месец започнал леко да стъпва и да раздвижва крака. Към седмия месец след травмата започнал да 2 ходи без помощни средства. От свалянето на гипса до седмия месец ползвал патерица и проходилка. Не можел да се къпе сам и да отиде до тоалетната. От момента на травмата до края на месец януари болките в крака били най-силни и ищецът вземал болкоуспокояващи медикаменти. Около Великден 2023 год. на ищеца била направена втора операция, тъй като единият от пироните се разместил и се наложило да бъде изваден. И до настоящия момент ищецът продължава да изпитва болки в крака при резки температурни промени.

Според показанията на св. П., който лично видял ищеца да лежи на тротоара непосрествено след злополуката, последният изпитвал силни болки в момента на травмата, а кракът му видимо бил изкривен и с оток. Снегът не бил почистен. Доста време след травмата /няколко месеца/ ищецът се придвижвал с патерици. След инцидента за ищеца се грижела основно неговата майка. Минали около 7-8 месеца след злополуката, преди ищецът да се възстанови и да започне да се придвижва нормално.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. П. от 11.05.2023 год. в резултат на травмата ищецът получил трайно затруднение в движението на десния долен крайник, като периодът на пълно възстановяване е между 6 и 8 месеца. Първите няколко дни след злополуката болките са били много интензивни. Около една седмица след това ищецът е можел да се изправя и да се придвижва с патерици.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Според тази разпоредба за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Съдът намира, че по делото е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Установи се от представените по делото писмени доказателства - декларация за трудова злополука, епикриза и разпореждане на НОИ, както и от гласните доказателства, че на 24.12.2019 год. около 07.40 ч. ищецът претърпял злополука с фрактура на дясна подбедрица, като увреждането е получено по време на обичайния път на ищеца за отиване от местоживеенето до работното му място хотел „А.“, поради което и на основание чл. 60, ал. 1от КСО станалата злополука е приета за трудова с разпореждане № 5104-22-5 от 09.01.2020 год. на НОИ ТП София област.

Решението е влязло в сила в частта, с която е прието за установено основанието за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от злополуката вреди на основание чл. 123, ал. 4, т. 2 от КТ, тъй като същото не е обжалвано в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените от злополуката имуществените вреди.

По изложените във въззивната жалба доводи относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:

3

Установи се от събраните по делото гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, както и от приетите писмени доказателства, че след злополуката ищецът е претърпял оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с поставяне на пирон и винтове, като в продължение на една седмица е бил хоспитализиран и е изпитвал много силни болки в дясната подбедрица. След изписването му от болницата ищецът бил с гипсиран крак в продължение на около три месеца след инцидента, като през това време не можел да се обслужва сам и разчитал изцяло на помощта на близките си. В продължение на шест месеца се придвижвал изключително трудно с помощни средства – проходилка и патерици, без да може да стъпва на крака. Едва към седмия месец след травмата започнал да ходи без помощни средства. От свалянето на гипса до седмия месец ползвал патерица и проходилка, като и до настоящия момент ищецът продължава да изпитва болки в крака при захлаждане на времето.

Настоящият състав намира, че сумата 10 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца в резултат на злополуката неимуществени вреди. При определяне на този размер съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът взе предвид вида, характера и интензитета на субективните оплаквания в резултат на уврежданията, както и продължителността на търпените болки, които са били особено интензивни през първата седмица след злополуката, като до края на месец януари 2020 год. ищецът продължил да изпитва болки, което наложило прием на болкоуспокояващи медикаменти. Последиците от травмата отшумели напълно чак 7-8 месеца след това. През този период пострадалият се е чувствал непълноценен, разчитал е на чужда помощ в бита и е търпял физическите болки и неудобства /свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза/. Несъстоятелно е оплакването на въззивника, че по делото не бил изследван въпроса за това дали ищецът е получил застрахователно обезщетение за вредите от същата злополука въз основа на договор за здравно застраховане. Това е така, тъй като възражение в този смисъл не е направено с отговора на исковата молба, поради което е преклудирано.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, видно от представения договор за правна защита от 11.01.2024 год., удостоверяващ, че сумата е заплатена напълно и в брой на пълномощника на страната към момента на подписването му. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1300 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката защита заплатеното възнаграждение, което е в близък до минималния размер по наредбата, не е прекомерно и не подлежи на намаляване. По оплакванията в депозираната от въззивника писмена защита за прекомерност на присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция не следва са се произнася. Искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.

248, ал. 1 от ГПК е следвало да бъде направено в срока за обжалване на решението пред 4 районния съд, постановил обжалвания съдебен акт. Тъй като във въззивната жалба и до изтичане на срока за обжалване на решението такова искане не е било направено от въззивника, същото е просрочено и не подлежи на разглеждане.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 16.10.2023 год. по гр. дело № 1224/2022 год. на С.ския районен съд в ЧАСТТА, с която Община С. е осъдена да заплати солидарно с Общинско предприятие „Маркетинг, туризъм и туристически дейности“, гр. С. на ищеца Л.