Решение № 541 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., чрез процесуалния си представител адвокат М. Ц. от САК, против решение №260376 от 19.06.2024г. по в.гр.д.№6554/2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 20.12.2017г., постановено по гр.дело№5006/2012г. по описа на Софийския районен съд, а производството по делото е било прекратено.Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач Министерство на финансите.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.

По реда на чл. 287, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация Столична община, А. Д., М. М. и М. Ч., в които се изразява становище, че не са налице предвидените от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С постановеното определение №4195/19.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на 1 въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса : длъжен ли е ищецът по иск за собственост да посочи в исковата молба квалификацията на претендираното от него право, както и към кой момент претендира да му бъде признато правото на собственост.

Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск по чл.54, ал. 2 ЗКИР/чл. 53, ал. 2 ЗКИР преди изменението на закона с ДВ бр. 49/2014г./ по искова молба на А. А. и Р. Л., които твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ нива от 2 172 кв. м., находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №***, к.лист № *** и *** от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М. и погрешно в КККР имотът е нанесен в границите на имотите на ответниците.

Видно от представено по делото удостоверение, ищцата Р. Л. е починала на 01.05.2012г.

/след завеждане на исковата молба/ и е оставила за единствен наследник нейната дъщеря – ищцата А. А..

Отчетено е, че пред въззивната инстанция е допуснато уточнение на исковата молба, като ищецът е посочил, че претенциите са му, както следва:

- по отношение на М. Ч. за 873 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ – незастроен ;

- по отношение на А. Д. за 392 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ ;

- по отношение на М. М. за 140 кв.м. от УПИ ***, в кв. *** – по регулационния план на [населено място], местността „П.“ ;

По отношение на Столична община за 234 кв.м. и 12кв.м., попадащи в улица.

Ищецът е уточнил още, че искът е предявен за поземлен имот с площ от 2.172 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местността „П.“, имот №***, к.лист № *** и *** от кадастралния план изработен през 1950г., при граници: наследници на братя П., И. Р. и П. М., който е възстановен на ищцата с решение № 7658/11.06.2010 г. на ОСЗ – Овча купел по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ.Твърди се, че имотът не е нанесен в кадастралната карта на [населено място].Съгласно действащите КККР за процесния имот са отредени поземлени имоти със следните идентификатори: за *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ *** от кв. *** – ПИ ***; за УПИ ***, кв.

*** - ПИ ***.

В о.с.з., проведено на 26.05.2014г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Ц. е уточнил, че се прави искане за установяване на правото на собственост към момента, в който е постановено решението на ПК.

С разпореждане от 13.06.2014 г. на СРС производството по делото повторно е оставено без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Указано е, в случай, че се иска установяване на правото към момента на одобряване на кадастралния или на регулационния план да посочат към момента 2 на кой точно влязъл в сила кадастрален или регулационен план /ПУП/ искат да се установи правото на собственост и какъв е правният интерес за установяване на правото към кадастралния план от 1950 г., като вземат предвид, че искът по чл.53 от ЗКИР се отнася за действащи планове.

В изпълнение на указанията на съда ищцата е депозирала молба вх. №1026280/25.06.2014г., в която е посочила, че се иска установяване на правото на собственост към момента на решение №7658 от 11.06.2010г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл.11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникнал спор за материално право.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че производството по делото е недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване на правото на иск, а именно наличието на правен интерес от търсената защита от страна на ищеца.Това е така тъй като, ищецът е заявил и поддържал, че предявява иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л. и с което са били засегнати правата на ответниците и е възникна спор за материално право.Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на Върховен касационен съд, принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК.Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение е искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика е приемала, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана.ЗКИР е въвел основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР.Ето защо установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Следователно искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по 3 действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ.В този смисъл са били и дадените от първоинстанционния съд указания за уточняване към кой момент се иска да бъде установено твърдяното право на собственост на ищеца – към момента на одобряване на кадастралния, респективно на регулационния план или към момента на предявяване на исковата молба.Въпреки това ищецът е поддържал, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели установяване правото на собственост на ищеца към момента на решение № 7658 от 11.06.2010 г. на ОСЗ“Овча купел“ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Л..

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото е прекратено.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване се приема в трайната практика на ВКС, че предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания.Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право.Последното се квалифицира от съда/решение №60206 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г., IV г. о., решение №27 от 7.02.2022г. на ВКС по гр. д.

№1975/2021г., IVг.о., решение №50093 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2022 г., IV г. о. и др./.

До изменението на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., дворищнорегулационния план, с който имотите за урегулират за жилищно или вилно застрояване от техния собственик, има непосредствено отчуждително действие.При този режим след влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцела, отреден за тези имоти, т. е. парцелните граници са граници на собствеността докато действа плана.Затова и грешката в кадастралния план, послужил като основа за одобрената регулация, се е установявала чрез специалния иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ/отм./, чийто предмет е собствеността и границите на имота към момента на изработването и одобряването на кадастралния план. Решението по този иск формира сила на пресъдено нещо за собствеността и нейните граници към този минал момент.

В мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г., т. 4 ОСГК на ВКС е посочено, че принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респ. към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК.Само по изключение правото на собственост се установява към минал момент.С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР 4

/първоначална редакция чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ се разрешава спор за собственост към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.Нормата на пар.

1, т. 16 от ЗКИР, даваща дефиниция на понятията „грешка“ и „непълнота“ на кадастралната карта след изменението на ЗКИР през 2016 г. също изисква правото на собственост да се изследва не към минал момент – на одобряване на кадастралната карта, а към актуалния момент.

В случаите, в които ищецът се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент и само в случаите, в които поради отчуждително действие на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 от ЗУТ или за отчуждаване на имот-частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента, в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение /имотно или парично/, правото на собственост се установява към минал момент/ решение № 70 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2015 г., II г.о./.