Решение № 3291 от 05.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 3291 гр. Пловдив, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря

Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3075 по описа за

2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Състейнъбъл бизнес солюшонс” АД против Р.Д. Г.и Н.Д.Д. – в качеството им на наследници на Л.Б.Д., п. на 22.06.2018 г., пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и чл.

200 ЗЗД за установяване на вземането, обективирано в Заповед №

9140/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15232/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, за сумата от по 15, 10 лв. – ½ наследствена част от сумата

31, 50 лв., представляваща незаплатена от наследодателя на страните - Л.Б.Д., цена по договор за продажба на изплащане № ****г., платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД на основание договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответните страни е сключил с „Мобилтел“ ЕАД, договор за продажба на изплащане от 27.09.2016 г., по силата на който закупила и станала собственик на устройство

Myki Watch blue със сериен номер ****, като поела задължение да заплати цена по погасителен план на 23 равни месечни вноски от 1, 50 лв. и една вноска, дължима при подписване на договора. Последната заплатила единствено вноските за периода месец октомври и месец ноември 2016 г., поради което с нешлащане на две месечни вноски договорът бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от Договора на

07.04.2017 г., когато настъпила предсрочната изискуемост. Месечните вноски до края на срока на договора – 21 вноски, не били заплатени от длъжника, въпреки че станали изискуеми, поради което ищцовото дружество, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., заплатило останалите 21 месечни вноски по 1,50 лв., съобразно погасителния план, дължими и незаплатени от наследодателя на ответниците, за периода м. 12.2016 г. – м. 08.2018 г. в общ размер на 31,50 лв. Твърди, че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договора „Състейнъбъл бизснес солюшънс“ АД в качеството си на поръчител уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задълженията му към „Мобилтел“

АД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника заплатил на „Мобилтел“ на 16.08.2017 г. сумата от 31,50 лв. Предвид изложеното поддържа, че в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответните страни в качеството им на наследници на главния длъжник в размер на 31,50 лв., представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № ****г.

Ответните страни - Р.Д. Г.и

Н.Д.Д., конституирани на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 16.11.2018 г. в качеството им на наследници на

Л.Б.Д., не са депозирали в законоустановения за това срок отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание се явява ответната страна Р. Г., която при изясняване на фактическата страна на правния спор заявява, че знаела, че майка й взела нещо на изплащане, както и че сумите явно не били платени и трябвало да се плати. Не сочи доказателства и няма доказателствени искания.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 9140/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15232/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, а именно сумата от 31, 50 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по договор за продажба на изплащане от 27.09.2016 г., сключен между Л.Б.Д. и „Мобилтел“ ЕАД, която сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.09.2017 г. до окончателното погасяване и разноски. Заповедта за изпълнение е издадена против длъжника Л.Б.Д. и е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния й адрес, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск относно вземането си.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал.

4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

В хода на производството по делото е п. ответната страна Л.Б.Д. (п. на 22.06.2018 г.), поради което и на основание чл. 227 ГПК с Определение № 11942/16.11.2018 г. съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници - Р.Д.Г. и Н.Д.Д..

От представения по делото Договор за продажба на изплащане № ***. се установява валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба между “Мобилтел” ЕАД (понастоящем - “А1 България” ЕАД) и Л.

Б.Д., по силата на който мобилният оператор е продал на ответната страна “часовник ***”, със сериен номер ****, срещу насрещното задължение на купувача да заплати да заплати сумата от 36 лв., както следва първоначална вноска в размер на 1, 50 лв. и 23 равни месечни вноски. Дължимосттта и размера на всяка погасителна вноска са посочени, в приложения към договора погасителен план. В т. 12.3. от Договора е установено, че при неплащане на две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до пълната стойност на апарата стават изискуеми, като изискуемостта настъпвала след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и продажбеното правоотношение.

В договора страните са уговорили възможността за обезпечаване на задълженията на купувача, когато последният е физическо лице, с поръчителство от трето за правоотношението лице - т. 9.1.2 от Договора. Страните са уговорили, че в случай на плащане на просрочените задължения от поръчител, то последният има право на регрес към купувача за платената главница, ведно с лихва за забава от деня на плащането, ако поръчителят е уведомил длъжника за намерението да плати по направено от продавача искане за това - т. 15 от договора.

По силата на представения по делото Договор от 07.11.2014 г., сключен между ищеца и “Мобилтел” ЕАД, ищцовото дружество е поело задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на оператора - физически лица, по подписани договори за продажба на вещи, като е установена и процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят действително е поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане - кредитна оценка на потребителя от ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор, подадено уведомление от оператора за просрочени задължения на одобрения потребител, представляващо същевременно и покана за плащане в качеството му на поръчител. Действието на договорът за поръчителство е продължавано чрез сключване на анекси към последния, като същият е бил валиден и към датата на сключване на договора с наследодателаката на ответните страни.

Представен е приемо-предавателен протокол № ***г., подписан между страните по договора за поръчителство, съдържащ списък на лицата, сключили договори с “Мобилтел” ЕАД за закупуване на вещ, задълженията по които са просрочени от потребителите и които са обезпечени от поръчителя. Наследодателката на ответните страни е посочена в списъка – на стр. 1, ред първи.

С уведомление от ищеца, като поръчител по договора за продажба, до наследодателката на ответните страни - като купувач по договора и длъжник за цената по него, последната е уведомена, че са налице просрочия на месечните вноски, за които ищецът е получил искане от продавача да плати, което възнамерявал да направи при непогасяване на дълга от страна на потребителя до 14.07.2017 г. В последното е посочено, че вземането по договора за продажба на изплащане е станало предсрочно изискуемо. Уведомлението е надлежно поучено от купувача на 21.06.2017 г.

Приложено е платежно нареждане от 16.08.2017 г., с което поръчителят е заплатил дълга по описаните в протокола задължения до размера на сумата от 27 177, 77 лв. , в които е включена и сумата 31, 50 лв. по договора за продажба с Л.Д., видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол по договора за поръчителство № ***г.

С уведомление изх.

№ 8800/25.08.2017 г., продавачът “Мобилтел” ЕАД е потвърдил спрямо поръчителя - ищец извършеното от последния плащане на 16.08.2017 г. на сумата от 31, 50 лв. по процесния договор за продажба.

Пловдивският районен съд, като взе предвид данните по делото, събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, намира следното от правна страна:

Между наследодателката на ответните страни Л.Б.Д. и “Мобилтел” ЕАД е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за продажба на изплащане № ****г., по силата на който продавачът е поел задължение да прехвърли собствеността върху следната движима вещ “часовник ***”, със сериен номер ****, срещу насрещното задължение на купувача да заплати продажната цена от 36 лв., както следва: първоначална вноска при подписване на договора в размер на 1, 50 лв. и 23 равни месечни вноски от по 1, 50 лв.

Установява се, че предметът на договора е бил предаден на купувача, видно от обективирания в договора приемо-предавателен протокол от 27.09.2016 г. - подписан от купувача, поради което е настъпила изискуемостта на вземането на продавача да получи продажната цена, което обаче е било разсрочено на вноски по съгласие между страните.

Наследодателката на ответните страни не е заплатила две последователни месечни вноски, поради което вземането по договора е станало предсрочно изискуемо с обявяването му на последната, получила лично уведомлението за това на 21.06.2017 г. Обективните предпоставки на предсрочната изискуемост са настъпили към момента на издаване на фактурата за тези суми – арг. т. 12.3 от Договора, която се издава на датата, определена за издаване на месечните фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата.

По делото е представена от “А1 България” ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД) фактура № ********** от 17.05.2017 г., издадена от “Мобилтел” ЕАД, като към този момент и съгласно уговориките между страните следва да се приеме, че са настъпили обективните предпоставки на предсрочната изикуемост. Във фактурата е посочено, че дължимите вноски за часовник *** са в размер на сумата от 24 лв., с включени такси и данъци. В този смисъл е и изявлението на третото неучастващо по делото лице - “А1

България” ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД) в съпроводителното писмо, с което представя изисканата от съда фактура на основание чл. 192 ГПК, в което посочва, че представя фактура, в която са начислени станалите предсрочно изискуеми вноски по договор за продажба на изплащане № ****г., сключен с Л.Б.Д. с предмет часовник Myki със сериен номер ****.

Вземането на продавача по договора е било обезпечено с поръчителство от страна на ищеца по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен с продавача, чието правно действие е било продължено с Анекс от 15.03.2016 г. за срок от една година, считано от 07.11.2016 г.

Договорът за поръчителство се сключва в писмена форма и представлява съглашение между кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема задължение спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на дълга. В процесния случай вземането на кредитора към наследодателката на ищците е било надлежно обезпечено със сключване на процесния договор за поръчителство, макар към момента на сключването му последното да не е било възникнало. Това е така, тъй като законът с разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД допуска да се поеме обезпечение и по отношение на бъдещо задължение, като в процесния договор е изрично установено, че с подписването му поръчителят обезпечава всички задължения, породени от договори за продажба на изплащане – раздел II, т. 1 от Договора, какъвто е настоящия случай.