Решение № 139 от 16.10.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500131 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 131/2023г. по описа на Апелативен съд - Бургас е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на З. И. М. и С. Р. Т., чрез техния пълномощник адв. М., против решение № 214/14.02.2023 г. по гр.дело № 901/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против „ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на обезщетение от смъртта на техния син Р. Ф. Р., настъпила при ПТП на **.**.**** г. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и присъденото им обезщетение от по 80 000 лв. е занижено в нарушение на принципа на справедливост, установен с тази разпоредба. Поддържат установената с решението фактическа обстановка като съответстваща на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица, но считат присъденото им обезщетение за несправедливо и несъответстващо на действителните вреди. Навеждат се оплаквания за липса на мотиви относно начина на определяне на обезщетението и неотчитане на негативните преживявания и последици, настъпили в живота им след внезапната смърт на 1 техния син. От показанията на свидетелите по делото е установена близостта между тях, въпреки развода на родителите. Обезщетението не съответства и на задължителната практика на ВС и ВКС и не е съобразено с лимита на застрахователното покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност и общественото разбиране за справедливост.

Оспорва се приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице. Възражението на ответника за непоставянето на колан от пострадалия се оспорва като недоказано и поради това - неоснователно. То не представлява нарушение на ЗДвП, което да влече намаляване на присъденото обезщетение, тъй като не е в причинно – следствена връзка, изискуема според практиката на ВКС, с настъпилия вредоносен резултат. Механизмът на ПТП допуска възможност травмите на загиналия да са в резултат на прегънатия таван на автомобила. Според вещото лице, травмите, довели до смъртта му не е възможно да са получени не само от изпадане на автомобила. Липсата на съпричиняване се установява и от показанията на св.Йосифов относно местоположението на превозното средство след катастрофата.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД чрез пълномощника юрисконсулт А., се иска оставянето без уважение като неоснователна. Възприема се размера на присъденото обезщетение за обоснован и справедлив, съответстващ на събраните по делото доказателства, довели съда до правилни правни изводи.

Обезщетението, според въззиваемия, е определено при спазване на критериите за справедливост и съдебната практика, взаимоотношенията на ищците със загиналия и обществено – икономическите условия. Основателно е отчетен и процентът на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е определил на всеки от ищците обезщетение за понесени болки и страдания – неимуществени вреди от смъртта на първородния им син в размер на по 80 000 лв. и е осъдил ответното застрахователно дружество да ги заплати, ведно с лихвите от деня на уведомяване на застрахователя и съответни на уважената част разноски по делото.

В останалата част до предявения размер от по 150 000лв., съдът приел исковете за недоказани по размер и ги отхвърлил.

За да приеме решението си, съдът изложил съображения относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, близката родствена връзка на ищците с пострадалия вследствие настъпилото застрахователно събитие, наличието на съпричиняване на на вредните последици от негова страна, поради непоставен предпазен колан и поради това намалил съответно на приноса общия размер на дължимомото обезщетение.

2

Пред въззивния съд не се оспорва установената от окръжния съд фактическа обстановка, но се оспорва възприетото от съда значение на правно релевантните факти за изложените от него крайни правни изводи, като въззивното оплакване е за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, и чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Проверено служебно обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен съдебен състав компетентен да разгледа предявените искове, като произнасянето на съда е в рамките на заявената претенция и на предявеното основание.

Безспорно е, че на **.**.****г., около 20,16ч. на км 356+250 на автомагистрала „Тракия“ в участъка гр.Карнобат- гр.Бургас, в посока гр.Бургас е настъпило ПТП-то, при което е загинал синът на ищците Р. Ф. Р.

Лекият автомобил „Хюндай Н1“ с рег.№А8894НР се е управлявал от водача Д. Н. С. Вещото лице е заявява, че водачът на автомобила вследствие загуба на контрол над превозното средство, самостоятелно напуснал пътното платно, вероятно поради задрямване на водача или отклонение на вниманието, поради умора. Експертизата установява , че причината за произшествието е загуба на контрол над автомобила от страна на водача му Д. С. По отношение на детайлно установения механизъм на настъпване на произшествието и при отсъствието на спор по този въпрос, въззивният съд, възприемайки непосредствено представените доказателства достига до същите изводи от фактическа страна и в тази част препраща към мотивите на окръжния съд в обжалваното решение на основание члр. 272 ГПК.

Непосредствената причина за смъртта на Р. Ф. Р. е комбинираната черепно-мозъчна и гръдна травма, довели до травматичния шок с блокиране на дихателна и сърдечна дейности. Установените увреждания са в резултат от удар на тялото в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила при преобръщането. Вещото лице е заключило, че всички установени наранявания са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Освен това е уточнило, че при установените вътрешни и външни травми, пострадалият най-вероятно е бил без предпазен колан, но е възможно и при поставен предпазен колан и при преобръщане на автомобила, пътник с поставен предпазен колан да получи по-тежки травми, но не и да изпадне от автомобила. В настоящия случай, превозното средство се преобръща и при това силно деформиращо автомобила въздействие от него са изпаднали пътници, между които и синът на ищците. Преценено това обстоятелство в контекста на заключението на вещото лице, въззивният съд приема, че загиналият е бил без предпазен колан.

При така установената от фактическа страна обстановка съдът приема изводите си по правото.

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ.

Налице е основание за ангажиране на отговорността на ответния 3 застраховател. Ищците, като родители на пострадал при ПТП с участник застраховано по Гражданска отговорност при ответника лице, разполагат с прекия иск на увредените спрямо застрахователя за обезщетение на понесените от тях вреди от произшествието.

В конкретния случай, вследствие на настъпване на застрахователното събитие е причинена смърт на млад мъж, напълно внезапно и при отсъствие на обективни данни за принос на трети лица в пътния инцидент. Предвид установеното нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, което е в пряка връзка с увреждането, при което той е загубил живота си , въззивният съд приема наличие на основание за приложение на чл. 51 , ал.2 ЗЗД.

Ищците, като негови родители несъмнено са понесли значителни неимуществени вреди, тъй като смъртта на дете е винаги травма непоносима и опустошителна.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/17 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. В конкретния случай пострадалият от ПТП е млад мъж, в активна работоспособност и внезапната му смърт тежко се отразява на близките му, поради загубата на подкрепа в икономически и социален аспект, емоционален стрес и тъга. Заключението на психолог по делото потвърждава, че от настъпване на смъртта на детето им и двамата са 4 преминали през тежки емоционално негативно натоварени изживявания.

Двамата родители, всеки по свой начин, преживяват загубата на първородното си дете, с което през целия му живот са били в особено близка връзка.

На основание чл. 52 ЗЗД въззивният съд, преценявайки според описаните обстоятелства, приема за справедливо обезщетение от 100 000лв. за всеки от двамата ищци. Определяне на обезщетение над този размер не би могло да бъде обосновано от представените по делото преки доказателства за понесените вреди. От значение в случая е установеното макар и бавно възстановяване на емоционалното равновесие на ищците, подпомагани от своите близки и родственици.

За да определи относителния дял на съпричиняване въззивният съд преценява тежестта на допуснатото от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение на пътниците в автомобила и го определя на 20%, като отчита многократно по-високата тежест в причинноследствената връзка на поведението на застрахования водач за настъпване на вредните последици.

Не може да се изключи по категоричен начин влияние върху процеса на фаталното за пострадалия увреждане на непоставянето на предпазен колан, поради това, че изпадането от автомобила не е било възможно, ако такъв е бил поставен.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/14.02.2023 г. по гр. дело № 901/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5