Решение № 14823 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14823 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20251110109833 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

31.07.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .... при секретаря .., като разгледа докладваното от съдия .... гр. дело № 9833/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от .... срещу ....., като се твърди, че ищецът е придобил вземания срещу ответника по силата на договор за цесия от 17.03.2020 г., сключен с .....

Поддържа, че между цедента и ответника било сключено споразумение за допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит № ...../12.06.2019 г. Навежда доводи, че цедентът без наличието на валидно правно основание бил заплатил сумата от 1649,57 лева за периода от 01.12.2015 г. до 17.03.2020 г. Излага съображения, че с процесния договор за цесия бил придобил вземането за неоснователно обогатяване срещу ответника, поради което се явявал материално легитимиран да го претендира. Твърди, че ответника е уведомен за цесията, но не бил изпълнил задълженията си. Поддържа, че договора между цедента и ответника по отношение на допълнителния пакет услуги бил нищожен, което обосновава.

Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради неспазване на изискванията за надлежна обстоятелствена част на претенцията, както и посочването на различни доводи по отношение на основанието на претенцираното вземане. Освен това претенцията била недопустима, тъй като съда бил давал няколкократно указания по редовността на исковата молба, а такива се дължали само еднократно, като в случая ищецът не бил и легитимиран по предявения иск. Твърди, че договора за цесия бил нищожен, тъй като дейността на ищеца имала характер на банкова дейност, за което следвало да са спазени изискванията на ЗКИ.

Поддържа, че легитимацията на ищеца не била доказана. Навежда доводи, че по делото не можело да се установи дали действително соченият за цедент е такъв и е извършил цесията или цесията е била извършена едностранно от ищеца без наличието на представителна власт. Оспорва наличието на надлежно уведомяване за цесията. Излага съображения, че цесията била нищожна, поради противоречие със закона, тъй като били прехвърлени съвкупности от вземания, а съвкупност можела да се създаде единствено, ако закона я допуска, но не и по договорен ред. Твърди, че вземането преминавало към цесионера такова каквото е било в момента на прехвърлянето му, като същото следвало да съществува, което обстоятелство било от значение за валидността на цесията, както и последното следвало да бъде индивидуализирано по основание и размер. Поддържа, че също така вземането предмет на цесията следвало да бъде съществуващо и надлежно индивидуализирано.

Инвокира доводи, че в случая липсвал валиден договор за цесия, като не била налице и хипотезата на грешка, което обосновава с повдението на цедента. Излага съображения, че за процесния период не бил получавал суми от цедента, съответно ако бил получил такива, то последните били заплатени при наличието на конкретни договорни отношения. Иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на искове. Претендира разноски.

С Протоколно определение от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 15380/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав на основание на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 1649,57 лева.

С Решение № 659/31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 10735/2023 г. по описа на СГС, III-В състав е обезсилено Решение № 20081413/28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 15380/2021 г. по описа на СРС, 164-ти състав, като делото е върнато на СРС за разглеждане на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед допустимостта на предявения иск следва да сподели принципното си разбиране, че кондикцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не предвижда три отделни фактически състава, а един фактически състав. Тоест, не са налице три отделни иска, а притезанието за неоснователно обогатяване по специалните състави на пряката кондикция касае едно вземане в отделни хипотези. Практически престативната кондикция касае две основния обстоятелства – наличието на пряка престация на благото предмет на делото и липсата на основание. Именно последната материална предпоставка законодателят още от римското право е очертал кондикцията sine causa, ob nullam causam или ob cusam finitam, не за да очертае три отделни кондикционни претенци по прякия иск за неоснователно обогатяване, а три отделни хипотези на втората материална предпоставка – липсата на основание. Достатъчно е ищецът да е въвел съответните твърдения за липса на основание, а въпросът дали се касае за чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 или пр. 3 ЗЗД е въпрос на правна квалификация на един и същи иск. Тоест, кондикцията не може да бъде евентуално предявена, а следва да се разгледа като един иск, стига да са налице доводи за съотвените 2 факти, който ако съдът разгледа правилно ще е спазил основният принцип на българското гражданскопроцесуално право – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) – вж. напр.

Решение № 9/03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г. на ВКС, I V Г. О., Решение № 50077А/14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г., III Г. О. на ВКС, в което е прието, че ищецът по претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да установи, че е предал благото на ответника, а последния следва да установи наличието на основание. Тоест, както от процесуална гледна точка, то и от материална такава се касае за една претенция, а досежно материалното право – че благото е предадено, съдът е изложил съображенията си по-долу в настоящите мотиви.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за цесия; 2) цедентът да е предал на ответника претендираната сума; 3) липсата на валидното правно основание – т.е. липсата на годен юридически факт, който да породи правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага.

Приложен е Договор за потребителски кредит № ...../12.06.2019 г., сключен между ..... от една страна – в качеството на кредитор и .... от друга страна – в качеството на крадитополучател. По силата на договора кредитора предоставя на кредитополучателя сумата от 3000,00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва за периода от 24 месеца.

Договорът е частен диспозитивен документ, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последния обвързва страните във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Договор за потребителски е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата (кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права (парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен погоре изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на 3 кредитополучателя).

Представено е извлечение (стр. 1 и стр. 6) от Договор за вземания от финансова институция от 17.03.2020 г., сключен между .... от една страна – в качеството на цедент и .... от друга страна – в качеството на цесионер. По силата на договора цедента прехвърля възмездно на цесионера вземанията си към финансови институции посочени в приложение № 1 към договора, които вземания произтичат от неоснователно обогатяване и са възникнали за периода 01.01.2015 г. до 17.03.2020 г.

От Приложение № 1 към Договор за вземания от финансова институция от 17.03.2020 г. се изяснява, че са прехвърлени вземания срещу ......

Договорът за цесия и приложението към него е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните във връзка с обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

От Пълномощно извършено от .... (л. 19 в кориците на делото) се изяснява, че последната е упълномощила ... да съобщи на длъжника за извършената цесия.

Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че при ответника по процесния договор са отразени плащания в общ размер от 5550,74 лева за периода от 01.12.2015 г. до 17.03.2020 г., като кредитополучател по договора е ...., а плащанията са извършени на 01.07.2019 г., 09.09.2019 г., 03.09.2019 г., и 05.03.2020 г. Експертът е посочил, че с плащанията са погасени главницата, уговорената договорна лихва, такси за допълнителен пакет услуги, лихва за забава, както и дължими такси по тарифата на ответника. Посочено е, че е надвзета сумата от 7,77 лева, която е възстановена на кредитополучателя. Вещото лице е посочило, че ГПР – ако не се включва таксата за допълнителни услуги е в размер на уговорения – 44,95 лева, а ако допълнителните услуги се включат, то размерът на ГПР би бил 157,07 %. Изяснено е, че вземанията по договора са изцяло погасени, като към 02.03.2020 г. е приспадната думата от 2553,32 лева – дължими възнаградителни лихви и такса за допълнителен пакет услуги. Уточнено е, че при преизчисление на установения размер на намалената сума, при съобразяване на предсрочното погасяване на вземанията по договора сумата е била в общ размер от 3098,39 лева.

В о. с. з. от 10.07.2025 г., вещото лице заявява, че изцяло поддържа изводите си, вкл. уточненията, които е направило в о. с. з. от 14.06.2022 г. в което вещото лице е посочило как е достигнало до изводите си, като е посочило и причината да се даде вариант на заключението (с оглед поставените от страните задачи). Изрично е уточнено, че в случая няма данни за наредител по отношение на заплатените суми, като информацията е предоставена на експерта от ответника. Посочено е, че за да се установи кое лице е платец трябва да се види всяко платежно, като в случая нямало отчитане дали същото е било по банков път или на каса. Вещото лице е уточнило, че данните са взети от счетоводната система, като там имало открита сметка на всеки клиент, като плащанията постъпвали по клиентската сметка. Когато имало няколко договора се откривали няколко сметки, като плащанията по всеки договор постъпвали по конкретната клиентска сметка. Изяснено е, че постъпленията се отчитали по клиентскста сметка, а не с оглед личността на платеца, като понякога имало информация за това кое лице е платец и как е извършено плащането, а понякога нямало подобна информация, какъвто бил процесния случай. Експертът е изяснил в какво се изразяват допълнителния пакет услуги, като при наличието на просрочие се дължала мораторна лихва, а в случая вземанията по договора били предсрочно погасени.