Решение № 12 от 23.03.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Раднево, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200027 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Производство е образувано по жалба на И. К. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, депозирана чрез процесуален представител адв. Е. Ж. от АК Стара

Загора против

Наказателно постановление

№

25-0327001160/26.01.2026 г. издадено от Началник РУ Раднево, с което е й наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

С жалбата се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Излагат се аргументи за недоказаност на административното обвинение.

Изложено е съображение, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания и доводите изложени в съдебните прения. Моли да се им се присъдят направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево – не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.112025г. в 23:10 часа в гр. Раднево на ул. ****“ до ****“ жалбоподателката управлявала лек автомобил марка **** модел **** с рег. № ****, собственост на **** булстат ****, като блъска с предна дясна част на управлявания от нея автомобил – куче собственост на И. Д. Х. от гр. Раднево, което е разхождано без повод. Същата не остава на място на ПТП за установяване на последиците от него, а спира на съседната улица „Димитър Благоев“, на около 150 от произшествието.

На 14.12.2025 г. срещу жалбоподателя И. К. И. бил съставен АУАН, в който били описани допуснатото от нея, според актосъставителя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Актът бил предявен на въззивницата, която го подписала без да впише в него възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение с вх. №3270009936/2025г., в РУ Раднево, което е счетено за неоснователно.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу въззивника атакуваното НП, с което е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката на 27.01.2026 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки за нарушител/водач, справка за собственост на автомобила, доклад за установен факт и предприето действие, докладни записки, заявление от И. Д. Х., сведение от И. Д. Х., сведение от И. К. И. и други които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от свидетеля В. Д. Д.. Неговите показания изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Съдът не споделя направените възражения от адв. Ж., че в АУАН и Наказателното постановление свидетеля Д. е посочил като участник в произшествието И. Д. Х., тъй като и в АУАН и НП ясно е посочено, че е пострадало куче, собственост на И. Д. Х..

Като искрени, логични, съдът кредитира и показанията на св. И. Д. Х., който е собственик на убитото домашно куче, Свидетелят Х. обяснява, как 2 жалбоподателката е излезнала с доста висока скорост на пътното платно до „ЕВН“ и е блъснала кучето, което изхвърчало и то на около 30 метра от мястото на удара. Установява, че жалбоподателката изобщо не е спряла на местопроизшествието, а същата са я открили след подаден сигнал до РУ Раднево до заведение „Сандвичака“.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. И. Д. Х. и В. Д. Д., които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото. Показанията на посочените свидетели, които съдът кредитира като обективни, са в подкрепа на изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП, относно административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

От събраните по делото доказателства несъмнено е установено извършването на процесното нарушение, както и субекта на административнонаказателната отговорност.

Съдът намира, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като след реализирането на ПТП не е спряла, за да установи има ли нанесени щети, а е продължила с движението си, като в тази насока са показанията на свидетеля Х., докладна записка 327000-9074-2025 г. и изготвеното становище от инспектор Р. В.. По делото не се спори, че след удара на кучето жалбоподателката не е спряла, за да провери дали има щети и какво е състоянието на кучето. При удар, с такъв интензитет, че кучето да излети на 30 метра от мястото на ПТП-то няма начин водача на МПС-то да не е осъзнал случилото се.

Съдът намира, че нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е описано макар и лаконично, достатъчно пълно и ясно, като е посочено, че водачът е реализирал ПТП и не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от него. Ясно индивидуализирано е управляваното от него МПС, описано е времето и мястото на нарушението, като е посочена и наличието на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП е посочено легално определение за пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на 3 пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Очевидно, в случая се касае за хипотеза на предизвикани „други материални щети“ по смисъла на закона, а именно смъртта на кучето, което от закона се третира като вещ, а унищожаването, като причиняване на материални щети. В този смисъл съдът не споделя възражението на адв. Ж., че убийството на куче не представлява материална щета и съответно не бил осъществен състава на ПТП, съгласно §6, т.30 от ЗДвП.

Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че независимо от липсата на щети по управлявания от жалбоподателя автомобил, то е налице ПТП, доколкото законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на МПС, а е достатъчно причиняване на материални щети, включително и от установения вид. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя.

Допълнително, и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае безпротиворечивото разбиране в практиката, обективирано в редица решения на ВКС, включително в Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и по предвидения за това ред, представлява официален свидетелстващ документ. Такъв протокол е издаден съгласно докладната записка, приложена на лист 11 от делото. Като такъв той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, както и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Длъжностното лице удостоверява факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание. В този случай протоколът се ползва с доказателствена сила по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. В тази връзка следва да се подчертае, че както протоколът за ПТП, така и АУАН са подписани от жалбоподателя без възражения, като такива са били депозирани в срока по чл. 44 ЗАНН. На възражението на жалбоподателката е представен отговор в докладната записка на инспектор В..

4

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателствената сила на АУАН не бе разколебана, а в същата насока са и обстоятелствата изложени в докладната записка, а именно, че жалбоподателката е напуснала местопроизшествието, след като е блъснала домашно куче. И. е била абсолютно наясно, че става въпрос за домашно животно, което се придружава от собственика си, тъй като в дадените обяснения пред полицейските служители заявява, че не била спряла след като блъснала и убила кучето, защото била притеснена за собствената си безопасност. Не отговаря на истината твърдението й, че отишла на осветено място, защото пред администрацията на ЕВН в Раднево е напълно осветено и нищо не й пречело да спре там. Напротив тя е тръгнала да се крие и е спряла едва на около 500 метра от мястото на ПТП-то.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение, следва да бъде доказана и неговата субективна страна. Въззивника, като водач е знаела изискванията на Закона за движение по пътищата относно изискването за движение със съобразена с пътните условия скорост, движела се е в населено място, където съществува допълнително ограничение на скоростта от 50 км., което би следвало да й помогне да избегне удара с изскочилото на пътното платно животно. Знае за задължението си след ПТП да остане на място, освен в предвидените от закона случаи, когато с оглед спасяване на живот се налага оказвайки съдействие да превози ранен до болнично заведение или при явен риск за живота и здравето му. Въпреки това И. е продължила пътя си без да подаде сигнал на спешния телефон, нито е отишла в най-близкото районно управление.

В този смисъл е и решението на Административен съд Пловдив по к.а.н.д. №1323 от 2024г.- Р №9105 от 25.10.2024г.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 123 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.

175, ал. 1 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В 5 този смисъл, следва да се приеме, че И. е осъществила състава на вмененото й нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

Задължение на водача на МПС е винаги да се движи с такава скорост, която да му позволява да спре, при възникване на опасност за движението, като се съобразява посочените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП обстоятелства и при възникнала опасност за движението, следва да предотврати настъпването на ПТП, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП правнорегламентирано поведение, а именно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.