Определение № 758 от 08.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Стара Загора, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20235500100582 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. К. с ЕГН ********** и Ю. М. К. с ЕГН **********, двамата от с.К., ***, чрез процесуалния им представител адв. С. Б., против „Т.е.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителя С.И.И., с която са предявени два иска – установителен за собственост и за установяване нищожност на публична продан, съответно на постановление за възлагане.

Ищците твърдят, че на 10.08.2023 г. били уведомени за предприето спрямо тях принудително изпълнително действие - въвод във владение, насрочен на 30.08.2023 г., на купувача по проведена публична продан „Т.е.“ ЕООД върху магазин №3 с площ от 38,04 кв. м, находящ се на кота +0.00, при съседи: отдолу-мазе №5, горе-апартамент №1, отстрани: магазин №2-1 и магазин №5 и стълбище, ведно с припадащите му се 4,76 кв. м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и магазин № 4 с площ от 13,30 кв. м, находящ се на кота +0.00 , при съседи: отдолу-мазе №6 и мазе №7, гореапартамент №1, селскостопанска аптека и стълбище, ведно с припадащите му се 2.90 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящи се в жилищна сграда с идентификатор съгласно КККР ***, гр.К., ***. Твърдят, че предприето принудително изпълнително действие касаело притежаваните от тях в съсобственост недвижими имоти, съставляващи реално едно търговско помещение с обща застроена площ от 49,82 кв.м. Твърдят, че тези недвижими имоти били придобити чрез покупка от М.А.К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “М.-М.К.“ на 28.12.2011 г. и от 29.12.2011 г. те ги владеят като собственици на основание н.а. №118, том IV, рег.№ 5692, дело №118, издаден на 28.12.2011г. от нотариус Р.Б. с рег.№ 097 и вписан в имотния регистър. За това те били уведомили управителя на „Т.е.“ ЕООД с нотариално уведомление, връчено на 01.07.2023 г.

Ищците оспорват изцяло правата на ответника по отношение на 1 процесните недвижими имоти и издаденото постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20108720400801 по описа на ЧСИ Д.Ц. като нищожно, невалидно, недействително и незаконосъобразно, защото основанието, на което било издадено това постановление, било недействително и правно невалидно. Ищците твърдят, че не са длъжници на взискателя изпълнителното дело; не са ипотекирали в полза на никой придобитите от тях на 28.12.2011 г. недвижими имоти. Считат, че дори и спрямо тях да е имало някакво ипотечно право преди 29.12.2011 г., то след извършената покупка,вписана в имотния регистър на 29.12.2011 г., не било извършено вписване по личните им партиди на подновяване на такова ипотечно право в полза на когото и да било, в т.ч. и в полза на „Т.е.“ ЕООД.

Счита, че най-късно на 29.12.2021 г. всички ипотечни права, засягащи недвижимите имоти, били изгубили значение и правно действие поради изтичане на предвидения в нормата на чл.172 ЗЗД 10-годишен „давностен“ срок. Поради това дружеството не било придобило на валидно правно основание никакви права.

Ищците твърдят, че владеят недвижимите имоти от 29.12.2011 г. непрекъснато в „качеството на съсобственици в режим на СИО“, като предоставили безвъзмездно от същата дата ползването им на сина им С. Ю. К. и „С.--*“ ЕООД. Считат, че така осъществявали непрекъснато добросъвестно давностно владение върху тези тях от 29.12.2011 г., като собствеността били придобили и на основание чл.79 ал.2 ЗС още на 29.12.2016 г. - повече от 5 години преди ответника да придобие права върху вземанията на взискателя по изпълнителното дело. Твърдят, че плащали данъци и такси на Община К..

Считат, че за тях дори е налице и придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС изтекла „абсолютна“ 10-годишна давност на непрекъснато владение, осъществено от тях на 29.12.2021 г. - повече от три месеца преди ответникът да придобие права върху вземането на взискателя чрез цесия. Това не било съобразено от съдебният изпълнител при издаване на постановлението за възлагане, поради което то било нищожно спрямо нас, алтернативно и евентуално - недействително, неистинно, невярно и незаконно.

Ищците твърдят, че не са давали съгласие да бъде извършвана продан на имотите, не са се съгласявали те да бъдат обременявани с вещни тежести в полза на когото и да било, като в случай, че те са били обременени с такива вещни тежести преди 29.12.2011 г., то след тази дата не било извършено валидно вписване по техните лични партиди на подновяване на действието на евентуални ипотечни права и спрямо тях ипотечните права най-вероятно на кредитора на продавача, от когото придобили имотите, били изгубили сила и правно значение към 29.12.2021г., към 18.04.2022г. и към 26.07.2022г. поради изтичане на предвидения в нормата на чл.172 ЗЗД десет годишен срок. Затова извършената продан в полза на ответника на 26.07.2022 г. от ЧСИ била правно недействителна и невалидна поради липса на съгласие от тяхна страна да бъдат продавани имотите им, спрямо които към датата на тази продан не е съществувало ипотечно право, което им е противопоставимо.

2

Ищците искат съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че те притежават равни права по ½ ид.ч. в режим на СИО върху процесните недвижими имоти на основание чл.79, ал.1 ЗС поради изтекла абсолютна придобивна десет годишна давност на непрекъснато владение осъществено в периода 29.12.2011 г. към 29.12.2021 г. и към 18.04.2022 г. освен това иска да бъде обявена нищожността, алтернативно и евентуално недействителността, невалидността и неистинността на постановление за възлагане на недвижим имот от 26.07.2022 г., издадено от ЧСИ Д.Ц. по изп.д.

№ 20108720400801, или евентуално недействителността спрямо тях на извършената публична продан със същото постановление за възлагане.

С молба от 19.03.2024 г., по повод на разпореждане на съда от 21.02.2024 г., с което им е връчен отговора на исковата молба и исковата молба е оставена без движение с указания по редовността й, ищците заявяват по отношение на втория предявен от тях иск, че той е на основание, че към момента на издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот от 26.07.2022 г. по изп.д.

№20108720400801 не е съществувало ипотечно право съгласно нормата на чл.173, ал.1 ЗЗД в полза на ответника и ЧСИ е издал без валидно правно основание неистинен и неверен документ, който се явявал нищожен и недействителен; вписването му е поискано от ЧСИ да бъде извършено по партидата на единия от тях с неистинно и невярно записване - като длъжник, каквито те не били и по техните персонални партиди никога не е вписвано обстоятелство за наличие на каквато и да било вещна тежест. Такова вписване било задължително след 29.12.2011 г., когато по партидата на длъжника по изпълнителното дело М.А.К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “М.-М.К.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление с.Г., ***, е била вписана покупко-продажбата, оформена с н.а. №118, том IV, рег.№5692, дело №118, издаден на 28.12.2011г. от нотариус Р.Б., който акт реално обективирал писменото начало и моментът на започналото от тях давностно владение върху недвижимите имоти индивидуализирани в него. Ищците считат, че след вписването на този нотариален акт в регистъра, воден от Служба по вписванията, за да бъдат правно валидни ипотечните права на който и да било спрямо тях, е следвало да бъдат вписани по персоналните им партиди, каквото вписване не било извършвано.

Ищците, позовавайки се на твърдение, което считат, че ответникът е направил в отговора на исковата молба, че са купили възбранени по изп.д.

№20108720400801 и ипотекирани в полза на взискателя недвижими имоти, предмет на първия им собственически иск, считат, че евентуално не биха могли да придобият собствеността върху тези недвижими имоти по отношение на взискателя деривативно чрез правоприемство от длъжника, то и затова твърдят, че правото на собственост върху тези недвижими имоти са придобили оригинерно чрез реализирано непрекъснато давностно владение в периода от 29.12.2011г. до 29.12.2021 г. и преди повече от три месеца преди ответникът да придобие права върху вземането на взискателя на 18.04.2022 г. чрез цесия. Владението осъществявали както спрямо взискателя, така и 3 спрямо община К. и всички трети лица.

С молба от 25.03.2024 г., именувана втора уточняваща, ищците сочат отново, че внесеният от тях втори обективно съединен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, е на основание, че към момента на издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот от 26.07.2022 г. спрямо притежаваните от тях в съсобственост в режим на СИО недвижими имоти не е съществувало ипотечно право съгласно нормата на чл.173, ал.1 ЗЗД в полза на ответника и ЧСИ е издал без валидно правно основание неистинен и неверен документ, който се явявал нищожен и недействителен. Вписването му било поискано от ЧСИ да бъде извършено по партидата им с неистинно и невярно записване - като длъжник, каквито те били. По техните персонални партиди никога не било вписвано обстоятелство за наличие на каквато и да било вещна тежест върху недвижими имоти, индивидуализирани в първия иск в исковата молба. Такова вписване било задължително след 29.12.2011 г., когато по партидата на длъжника по изп.д. №20108720400801 било вписано обстоятелството, че е извършено нотариално действие, описано в н.а. №118, том IV, рег.№5692, дело №118, издаден на 28.12.2011 г. от нотариус Р.Б., който акт реално обективирал писменото начало и момента на започналото от тях давностно владение. След това вписване, за да бъдат правно валидни ипотечните права на който и да било спрямо тях, е следвало да бъдат вписани по персоналните им партиди. Отново ищците твърдят, че след като ответникът твърдял, че са купили възбранени и ипотекирани имоти, то евентуално не са могли да придобият собствеността върху тези недвижими имоти по отношение на взискателя деривативно чрез правоприемство от длъжника по изпълнителното дело и затова правото на собственост върху тези недвижими имоти били придобили оригинерно чрез реализирано непрекъснато давностно владение. Ищците твърдят, че са предявили иск „на основание нормите на чл. 79 ал.1 ЗС във връзка с чл. 124 ал.1 от Г ПК и чл.21, ал.1 от СК и във връзка с предвидената възможност в нормата на чл.498, ал.2, предложение второ от ГПК“, и иск „на основание нормата на чл.124, ал.4 от ГПК във връзка с невъзможността да се прилага нормата на чл.173, ал.1 от ЗЗД по повод правото на собственост върху недвижимите имоти предмет на установяване с първия собственически установителен иск“.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците по делото, с който изразяват становище, че исковата молба е нередовна, а предявените искове – недопустими. Излагат съображения.

С молба от 01.06.2026 г., именувана „заявление-искане за отвод и самоотвод“ ищците искат отвод на съдията-докладчик Н.У., както и на всички съдии от състава на Окръжен съд Стара Загора. Считат, че поради вече извършените правно и процесуално недопустими действия и бездействия на съдията-докладчик (съдия У.), който тенденциозно и порочно ги лишил от право на защита, не могат да имат доверие и на другите съдии поради съсловна солидарност, която те биха били проявили към колегата си съдия У..

Също така ищците сочат и това, че били уведомени от техния процесуален 4 представител, адв. С. Б., че той е в непреодолим дългогодишен личен професионален конфликт с няколко съдебни магистрати и председатели на граждански състави, като това били съдиите П.З. и Д.Т.. Това обстоятелство пряко или косвено би могло да ги лиши от истински, справедлив, равноправен и лишен от пристрастия съдебен процес. Затова молят всички съдии от състава на Окръжен съд Стара Загора да се отведат и самоотведат от участие в производството.

По това искане съдът намира, че липсват каквито и да било обстоятелства, които да съставляват основание за отвод на съдията – докладчик по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Предположенията и съмненията на ищците, че процесуалните действия на предишния докладчик могат да окажат въздействие върху начина на формиране на вътрешното убеждение на настоящия докладчик поради т.нар. от тях „съсловна солидарност“ са напълно несъстоятелни. Подобно понятие не съществува. То е само плод на съжденията и предположенията на ищците, респ. техния процесуален представител за начина на формиране на вътрешното убеждение на съдията-докладчик. В тази връзка следва да се посочи, че всеки съдия разрешава спора, с който е сезиран, само и единствено въз основа на установените по делото факти и приложимото право, поради което е немислимо да се говори за каквато и било солидарност, действаща при разглеждането на делата.