Решение № 7918 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7918

Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180701407 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на А. Л. В., чрез адв.А. П. против Заповед за прилагане на ПАМ №26-0435-000061 от 14.05.2026 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ.

В жалбата се излагат аргументи за нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че собственикът не е уведомен за прекратяването на регистрацията, нито от Гаранционен фонд за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Иска се отмяна на оспорената ПАМ и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.П., който излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорения ПАМ и претендира разноски по делото.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ. Алтернативно се иска намаляне на разноските по делото.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 14.05.2026 г. около 07.51 часа, е установено, че в [населено място], на [улица]А. Л. В. е управлявала МПС „ БМВ 325Д“ с рег.№ [рег. номер], лична собственост, като регистрацията на автомобилът е била прекратена поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност на 05.05.2026 г. С оглед установеното на 14.05.2026 г. бил съставен АУАН спрямо А. Л. В. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от инспектор към 02 РУ Пловдив, ОД на МВР Пловдив. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № 26-0435-000061/14.05.2026 г. и същата е издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ.

В хода на съдебното производство са приобщени материали от Гаранционен фонд. Установява се, че Уведомление № 010276/05.04.2026 г. е изпратено на 09.04.2026 г. до собственика на МПС „ БМВ 325Д“ с рег.№ [рег. номер] - А. Л. В. , но липсват данни кога и дали е получено същото.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и автомобилът е лична собственост. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.

В случая обаче по настоящото дело не е доказано, че собственикът на процесното МПС – А. Л. В. е бил уведомена от Гаранционен фонд за липса на активна застраховка „Гражданска отговорност“ по реда на чл.574, ал.10 от КЗ и че има 14 дневен срок да сключи такава. Налично е уведомително писмо по чл.574, ал.10 от КЗ, но не е доказано получаването му.

По настоящото дело не е доказано, че собственикът на процесното МПС – А. Л. В. е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 05.05.2026 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в редакцията и, която не е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС от жалбоподателят, като обаче не са събрани доказателства, че водачът е бил наясно с прекратената регистрация на МПС.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче не е налице правопораждащ фактически състав, доколкото собственикът на МПС не е бил уведомен за прекратената регистрация, респ. не е могъл да уведоми за това обстоятелство и всяко трето лице, на което предоставя автомобила за управление.

От друга страна следва да се посочи, че от съдържанието на ЗППАМ не може да се установи дали е издадена след като е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от жалбоподателят или преди това. Установява се от доказателствата по делото, че на 14.05.2026 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от жалбоподателят, която е валидна от 08.35 часа на същия ден. С оглед на това следва да се приеме, че към 14.05.2026 г., когато е наложена принудителната административна мярка няма закононарушение, защото вече е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност". Поради това ПАМ е приложена без законова цел преустановяване на закононарушението, защото то вече е преустановено.

С оглед на това и ще следва да се уважи подадената жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ №26-0435-000061 от 14.05.2026 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ.

Предвид изхода на делото дължими са разноски в полза на жалбоподателя. Същевременно ще следва да се остави без уважение направеното от страна на ответника искане за намаляне разноските по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение от 500 евро не е прекомерно с оглед предмета на делото и с оглед развиването на допълнително производство касаещо направеното в жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Констатират се също така разноски и за държавна такса в размер на 5.11 евро. Следва да се присъдят същите, като общите разноски са в размер на 505.11 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Л. В., чрез адв.А. П. Заповед за прилагане на ПАМ №26-0435-000061 от 14.05.2026 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 02 РУ.

ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на А. Л. В., [ЕГН] да заплати на сумата от 505.11 /петстотин и пет евро и единадесет цента/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�