Решение № 169 от 21.07.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Севлиево, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100203 по описа за 2025 година

„А 1 България” ЕАД е предявило по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Е. И. И., че същата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 174,78 лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 18.03.2022 г. до 06.09.2022 г.; сумата от 98,74 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) - начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, от които сумата от 2 (два лева) – представляваща обезщетение за обработка на просрочни задължения, сумата от 32,49 лева (тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) – представляващи наустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, както и сумата от 64,25 лева (шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) – представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, сумата от 64,52 лева (шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) - мораторна лихва върху посочените вземания, от датата 02.04.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1

960/10.12.2024 г. по ч. гр.д. № 1572/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, че въз основа на сключен между „А 1 България“ ЕАД и Е. И. И. рамков договор № 505849723 от 09.03.2022 г. и приложения към него на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по 1 партида с № М6854399. Предоставяната услуга е комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886640188.

По така посочената партида, за периода от 1 8.03.2022 г. до 06.09.2022 г., ответникът натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД следните задължения: 174,78 лв. - непогасена сума за предоставени услуги. На 11.08.2022 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № 505849723 бил прекратен в останалата му част по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 98,74 лв. Общо, претендираната сума е в общ размер на 273,52 лв.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника.

В проведеното на 10.07.2025 г. о.с.з. ответницата се явява лично и заявява, че признава така предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са 2 предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2025 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лв.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1572/2024 по описа на РС - Севлиево, а именно държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 89 лв. – платена държавна такса за възпроизвеждане на документ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.

И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *************************** дължи на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 следните суми: сумата от 174,78 лева (сто седемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 18.03.2022 г. до 06.09.2022 г.; сумата от 98,74 лева (деветдесет и осем лева и седемдесет и 3 четири стотинки) - начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, от които сумата от 2 (два лева) – представляваща обезщетение за обработка на просрочни задължения, сумата от 32,49 лева (тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) – представляващи наустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС, както и сумата о т 64,25 лева (шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки) – представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, сумата от 64,52 лева (шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) - мораторна лихва върху посочените вземания, от датата 02.04.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 960/10.12.2024 г. по ч. гр.д. № 1572/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, да заплати на А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 следните суми: 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство и 239 лева /двеста тридесет и девет лева / - разноски за настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Габрово.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4