Решение № 6 от 25.01.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Царево, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200272 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е по жалба на С. А. П. с ЕГН ********** **************, срещу Наказателно постановление № 20-4635-000224/ 22.07.2020 г. издадено от Началника на РУП-Приморско, в частта по т. 1, с която за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000,00 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС” на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на НП в посочената му част като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител, който пледира за отмяна на атакуваното НП.

В с.з. АНО, редовно уведомен, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 27.06.2020г. св. Н. И. /мл. автоконтрольор в РУП-Приморско/ 1 заедно с колегата си Д. С. били назначени наряд ПК на територията на община Приморско. Около 10:10 часа полицейските служители се намирали на УП на ул. „Иглика” срещу № 10, гр. Приморско, където св. И. освобождавал водача на л.а. УАЗ **** след съставянето на фиш за липса на ГТП, когато чул силен звук „рев на двигател“. Св. И. погледнал в посоката на звука, който идвал от кръстовището на ул. “Славянска“ и ул. “Иглика“ и забелязал син лек автомобил, който извършил маневра ляв завой по ул.

“Иглика“, като автомобилът навлязъл в завоя „с вратите настрани“ след което с продължаващо подаване на газ задницата на МПС-то започнала да поднася последователно наляво и надясно спрямо оста на пътя. Св. И. веднага подал със стоп палка образец МВР сигнал на водача на автомобила да спре. При извършената спрямо водача проверка се установило, че автомобила е марка „Форд” модел „Мустанг“ с рег. № *********** и се управлява от жалбоподателя С. А. П., който не използвал обезопасителен колан и не носел СУМПС и контролен талон към него. В хода на проверката се установило, че в купето на автомобила имало и четири деца на видима възраст около 8-10 години, облечени с футболни екипи, като две от тях били деца на жалбоподателя. Пред двамата полицейски служители водачът не отрекъл, че преднамерено е подавал много газ на завоя, както и след това с цел да отклони автомобила от праволинейно движение спрямо оста на пътя, като заявил, че го направил за да забавлява децата. Предвид констатираното в хода на проверката, спрямо водача С. А. П. бил съставен акт за установяване на административни нарушения № 244075/ 27.06.2020 г. за това, че: 1/ използва пътищата отворени за обществено ползване, не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като променя праволинейното движение на автомобила с последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно в населено място, с което застрашава живота и здравето на останалите участници в движението - нарушение по чл. 104Б,т.2 от ЗДвП; 2/ за това, че не е поставил обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП и 3/ за това, че не носи СУМПС и контролен талон към него - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Съставения от св. И. АУАН бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. В законоустановения срок по ЗАНН П. подал писмени възражения, като твърдял, че задницата на автомобила поднесла на кръстовището заради мокра настилка, което наложило чрез последователни 2 маневри да го овладее и да то върне в правилната лента по посока на движението. Във връзка е така депозираните писмени възражения, по случая била извършена проверка от полицейски инспектор ПК при РУП- Приморско, като са били събрани допълнителни доказателства.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, в което нарушението /предмет на настоящото производство/ е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 104Б,т.2 от ЗДвП и санкционирано по чл.175А ал.1 пр. 3 от ЗДвП.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Съдът намира жалбата против НП в атакуваната му част, за неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и извършено ли е виновно. Освен това, за да 3 бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, оспорва фактическите констатации по акта, не оспорва, че е управлявал МПС, но твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.

Няма спор по делото, че на 27.06.2020 г. около 10:12 часа в гр.

Приморско, обл. Бургаска, на кръстовището на ул. „Славянска“ и ул. “Иглика“ и след маневра ляв завой по ул. “Иглика“ , управлявайки процесния лек автомобил марка „Форд” модел „Мустанг“ с рег. № *************, жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Цитираната норма, вменява забрана на водачите на моторно превозно средство, да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съда приема за безспорно установено по делото, че с поведението си на процесната дата и място, жалбоподателят е нарушил посочената норма. Това е така, тъй като при управление на автомобила, П. е навлязъл в кръстовището на ул.

„Славянска“ и ул. “Иглика“, като е форсирал двигателя, при което автомобилът е навлязъл в завоя „с вратите настрани“ след което с продължаващо подаване на газ продължил по ул. “Иглика“, при което задницата на МПС-то започнала да поднася последователно наляво и надясно спрямо оста на пътя. С действията си той извършвал т.нар. „дрифт”. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“ довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Водача с форсиране на двигателя в завоя, а след това с продължавано подаване на газ и последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно, в населено място, на една от най4 оживените улици в града, преднамерено е променял праволинейното движението на автомобила. За това поведение на водача П. не е имало каквато и да било обективна причина. Начина на шофиране от страна на жалбоподателя, в никакъв случай не може да бъде приет, като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Техниката на шофиране „дрифт“ е изключително рискована и се практикува от обучени пилоти, със специално пригодени автомобили и на специални трасета. Използването на този стил на шофиране, в градска среда е изключително опасно, тъй като при малка неточност, автомобила може да се преобърне, да напусне пътното платно и да нарани не само пътуващите в него, но и пешеходците. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 1046, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.

Направените възражения от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Мястото на нарушението освен, че е било правилно установено е било и правилно посочено в АУАН и НП. Същото безспорно представлява път за обществено ползване. В действителност законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от 5 републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за “път”, е посочено, че по смисъла на § 6, т. 1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая контролните органи са приели, че деянието е реализирано при ляв завой от ул. “Славянска“ към на ул. „Иглика“, където жалбоподателят е управлявал превозното средство. Безспорно това място също е предназначено и обикновено ползвано за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на “път” по смисъла на ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че автомобилът бил поднесъл на завоя поради мокра настилка, което наложило да извърши след това последователни маневри в ляво и в дясно за да го върне в правилната лента по посока на движението, не намира опора в доказателствения материал по делото и съставлява защитна версия с цел да избегне административно-наказателната отговорност за извършеното деяние. Освен това, от приложената по делото справка за нарушител, касаеща регистрацията на С. П., се установява, че той е правоспособен водач с придобитата правоспособност категории В/М от 08.09.1994 г. Това означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, с управлението на който, както се установи по делото, той е бил и много добре запознат. Субективната страна в случая, следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин и неоправдано с други препятствия, с последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно е променял праволинейното движение на автомобила по процесната улица в населеното място, с което е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. В конкретния случай умишленото подаване на газ при навлизането в завоя, при което се завърта на задната част на автомобила, и последващото продължавано подаване на газ с последователни маневри в ляво и в дясно по пътното платно в населеното място, при което се променя праволинейното движение на автомобила спрямо оста на пътя, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.