Решение № 360 от 20.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Благоевград, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500204 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№5605/28.11.2022 г., подадена от ****“ АД, чрез юрисконсулт А.С, против Решение №227/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№138/2022г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което ,,,,,,,,,,,,, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,,, представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И. е осъдено да заплати на Р. Т. Ш., ЕГН **********, чрез неговия законен представител Т. Т.

Ш. сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на възникнало ПТП на 06.04.2021 г. с лек автомобил Сеат Толедо с ДК№ Е ,,,,, управляван от М.Д., в който Р. Т. Ш. е пътувал като пътник, ведно със законната лихва от дата 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Исковата претенция над уважения размер до претендирания такъв от 5 000 лева е отхвърлена като неоснователна. Дружеството жалбоподател е осъдено и да заплати на ищцовата страна сторените разноски пред РС.

Въззивната жалбата е бланкетна, като в нея не са формулирани конкретни 1 възражения по правилността и законосъобразността на обжалваното решение на РС. Единственото,което се сочи е че решението на първостепенния съд следва да се отмени, поради противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика, тъй като неправилно РС е приел, че присъдената сума е в справедлив размер.

В срока по чл.263 от ГПК не е представен отговор по въззивната жалба.

Излагат се съображения за неоснователност на жалбата. Иска се решението на РС да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, страните не се явяват, не се представляват.

Въззивният съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, приема от фактическа и правна страна следното:

Разглежданата въззивна жалба е процесуално допустима- подадена е в установеният от закона срок, от надлежна страна, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната жалба доводи, във връзка с наведените основания за отмяна на атакувания съдебен акт и данните по делото намира за установено следното:

По предметните предели на въззивната проверка : Както бе посочено въззивната жалба е бланкетна не съдържа конкретни оплаквания. В действащия ГПК характерът на производството пред въззивната инстанция е такова като пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по чл.260, т.3 ГПК. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /т. е. - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е 2 бланкетна , няма конкретно оплакване ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на ВКС, IV г. о., по чл.290 ГПК; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1728/2009 г., III г. о., ГК, по чл.290 ГПК/. Така, при бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

За пълнота на изложението съдът приема и следното: РС-Гоце Делчев е сезиран с искова претенция по чл. 432 ал. 1 от КЗ за сумата от 5 000 /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП на 06.04.2021 г., ведно с претенция за законната лихва. Съобразно събрания доказателствен материал е безспорно, че ищеца в резултат на ПТП е получил контузия на главата, кръвонасядане в челната област на главата и очите, контузия на носната пирамида, травматичен кръвоизлив от носа, разкъсноконтузна рана в областта на дясната буза. За продължителен период от време ищеца е имал главоболие и кошмари, прекратил е спортните си тренировки, предвид болките в травмираните области, отдалечил се е от близки и приятели, изпитва страх от пътуване. Безспорно е установена по делото и вината на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал настъпването на процесното ПТП, при което безспорно е пострадал ищеца.

Липсват по делото доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността на дружеството 3 застраховател или за намаляване размера на присъденото обезщетение. За процесния автомобил е била налична и действаща застраховка "ГО" към датата на настъпване на ПТП, налице е пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания и вреди, и в този смисъл са налице основанията за ангажиране отговорността на дружеството въззивник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в определения от РС размер и съобразявайки вече изплатеното от застрахователното дружество обезщетение от хиляда лв. Няма данни, които да противоречат на тези изводи. Размерът е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Определен е съобразно претърпените увреждания, като целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид и обстоятелствата, свързани с претърпените морални болки и страдания, продължителността на същите, като отчете безспорно възрастта на ищеца и особеностите на неговото психично и емоционално състояние, произтичащи именно от нея.

Въззивната жалба се явява неоснователна.

Въззивният състав споделя изцяло правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от Г П К , ПРЕПРАЩА своите към тях. В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални или процесуални норми.

По изложените съображения въззивната жалба се явява изцяло неоснователна , а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Ответника по жалбата претендира разноски пред въззивната инстанция по чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, които са в размер на 562,50 лв. съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, които са дължими от страна на въззивника предвид изхода на спора.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 138/2022г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ***** с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,,, представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И. да заплати на адвокат Т. И. П. адвокатско възнаграждение в размер на 562,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5