Решение № 2 от 09.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000271 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, изменено с Определение № 320/30.08.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121718407 да заплати на Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** сумата в размер на 120 000 лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди (болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания), в резултат на настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 180 000 лв. като обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, както и за присъждане на законна лихва върху определеното 1 обезщетение за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2020 г., искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121718407 да заплати на Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** сумата в размер на 2 208.42 лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 13.06.2020 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 20.06.2020 г. до 16.10.2020 г. - претендирана законна лихва върху определеното обезщетение, искът е отхвърлен като неоснователен. Осъдено е на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121718407 да заплати на адв. П. К. от САК, пълномощник на ищцата и осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 5 177.49 лв. с ДДС, съобразно уважената част на исковете, като е отхвърлено искането за присъждане на допълнителен адв. хонорар за три съдебни заседания в размер на 360 лв. с ДДС, като неоснователна. Осъдено е на основание чл. 76, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121718407 да заплати в полза на Окръжен съд - Плевен д. т. върху уважената част от предявените искове в размер на 4 888.34 лв., както и да заплати в полза на Плевенски окръжен съд част от разноските за вещи лица, направени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от предявените искове в размер на 499 лв. С решението е осъдена Н. И. М. от гр. Плевен, ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, ЕИК 121718407 деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 705.84 лв., съобразно отхвърлената част от предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба от Н. И. М., ЕГН ********** от гр. Плевен, ******, съд. адрес: гр. Казанлък, ********, чрез адв. П. К. от САК против Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с Решение № 56/16.06.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд, изменено с Определение № 320/30.08.2022 год., постановено по т. д. № 25/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с трайната съдебна практика.

Правилно съдът бил приел, че са налице условията на чл. 432 от КЗ, както и че не е доказано претендираното от ответника съпричиняване. Присъдената сума обаче била силно занижена и не съответствала на съдебната практика. Излагат се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът бил ценил само част от доказателствата по делото, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Необосновано и без каквито и да било мотиви не била допусната своевременно поисканата съдебно-психологична експертиза.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение не можело да репарира в цялост ищцата за търпените физически 2 болки и страдания, така и морални вреди и било крайно недостатъчно. Същото не било съобразено в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида на уврежданията; продължителността на възстановяването; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта на пострадалата; интензивните болки, които е търпяла, както и отражението на инцидента върху психиката й. Излага се, че към настоящия момент ищцата била претърпяла втора операция за екстракция на интеркондиларните винтове, което водело до допълнителни болки и психичен стрес. Освен това решението на първоинстанционния съд било в противоречие с трайната и последователна съдебна практика, както и лимита на отговорност на застрахователя. Неправилен бил първоинстанционния съдебен акт и в частта за лихвата за забава, и в частта за разноските.

Претендира се да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния му претендиран размер, т.е. да бъде присъдена допълнително на ищцата сума в размер на 60 000 лв. (разликата между уважената и отхвърлената част на иска), ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В. – изп. директор, чрез адв.

П. А. от АК – Плевен.

В същият се излага, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и обосновано. Неоснователен бил доводът за нарушение чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение отговаряло на критериите за справедливост. Първоинстанционният съд бил извършил съвкупна преценка на всички факти (броя и вида на уврежданията; продължителността на възстановяването, намалената трудоспособност на ищцата, както и отражението на инцидента върху психиката й) относно претърпените и търпени по настоящем от ищцата болки и страдания, като при определяне на размера на присъденото обезщетение бил приел, че те са значителни по обем и продължителност, както и че към настоящия момент не е налице пълно оздравяване по причиненото счупване на бедрената кост на десния крак, като в този смисъл несъстоятелен бил доводът, че присъденото обезщетение е в явно занижен размер, както и, че съдът не бил отчел в достатъчна степен обстоятелствата при определяне на обезщетението. Правилно бил определен и началния момент, от който се дължи лихва за забава.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 120 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е 3 разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 16.07.2020 г. Н. И. М. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 120 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди (в частта, в 4 която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя.