Присъда № 13 от 11.05.2023, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда №13/26.04.2023 г. по НОХД №146 по описа на Луковитския районен съд за 2022 г.

Производството е образувано по повод внесения от Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит обвинителен акт срещу Т. И. К., с който прокурорът й е повдигнал обвинение в извършване на квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК – за това, че на 2.12.2021 г. между 02,00 и 04,00 часа в с. Б., обл. Ловеч, от дом на ул. „Вит“№47, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (разбит катинар на работилница), отнела чужди движими вещи – моторна резачка Хускварна на стойност 415,00 лв., електрожен Вик Лукс ММА 180 на стойност 171,75 лв. и фотосоларна маска на стойност 54,50 лв., собственост и от владението на К. В. П., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението, като пледира за наказание при условията на чл. 55 НК, към минимума – 6 месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за изпитателен срок от три години. Счита, че версията на пострадалата – че двама мъже, които оприличава на съпруга и девера на подсъдимита, е останала непотвърдена от доказателствата по делото.

Служебният защитникът адв. С. Х. пледира за оправдателна присъда, акцентирайки върху множеството съмнения в това именно подсъдимата да е автор на деянието – същата не може да посочи в хода на огледа на местопроизшествието мястото, от което е отнела вещите; обстоятелството, че пострадалата е чула мъжки гласове и е видяла светлина от прожектор; съмненията, че М. и Р. са съпричастни към деянието; състоянието на напреднала бременност на подсъдимата към момента на деянието; извършените актове на домашно насилие от М. към едно от децата на подсъдимата, което, според защитника, я поставя в положение на силна зависимост и страх от него.

Подсъдимата признава вината си и фактическото обвинение на прокурора. Обяснява, че взела вещите на пострадалата, за да направи рожден ден на детето си.В последната си дума заявява, че всичко си е казала и иска да бъде наказана.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, съобразявайки 1 становищата на страните, прие следното:

По фактите

Подсъдимата Т. И. К. е родена на **********г. Живее на съпружески начала с М. Р. Ф. в с. Б.. Многодетна майка, в момента полага грижи за три малолетни деца и очаква раждане на поредно дете. Без образование.

Безработна. Неосъждана. В селото е позната като тиха и скромна жена, жертва на системно домашно насилие – спрямо нея и спрямо двете й найголеми деца. По повод на пореден акт на тежко физическо и психическо насилие срещу съжителя й М. Р. Ф. била издадена Заповед за защита от домашно насилие № 4/27.11.2020 г. по гр.д.№514/20 по описа на РС Луковит в полза на най-голямото дете на подсъдимата Е.Е.М. (роден на **** г.).

Пострадалата К. П. живеела със съпруга си в с. Б., ул. В.**, където бил имотът им – дворно място, с жилищна къща и различни помощни постройки – селскостопански, гараж (работилница) и др. Имотът е заграден от плътна масивна ограда откъм улицата, а останалите страни граничат с постройки.

Достъп до вътрешността на двора има от централния вход откъм улицата и през задна порта, която свързва вътрешния двор с овощна градина, собственост на семейството.

Пострадалата К. П. познавала бегло подсъдимата като човек от селото.

Познавала по-добре нейните роднини – мъжа й М. и неговия брат Р., които често посещавали дома на пострадалата, търсейки услуги от нейния съпруг.

Двамата имали лоша репутация в селото, поради множество противообществени прояви, които предизвиквали страха особено на възрастните хора.

На 31.11.2021 г. починал съпругът на пострадалата. На 2.12.2021 г., през нощта, когато все още не бил погребан, пострадалата излязла в двора след 02 часа, защото чула лая на кучето. Излизайки, забелязала светлини от джобен фенер и чула говор между двама мъже. Звукът идвал иззад паркирания във вътрешния двор на имота семеен автомобил.

На сутринта пострадалата установила, че вратата на гаража (работилница), който също се намира във вътрешни двор, била подпряна с пластмасова касетка, в която държали натрошен бял мрамор, а катинарът на гаража липсвал, а обичайно винаги стоял заключен. С влизането в гаража пострадалата установи, че от там липсват вещи, с които приживе си служел 2 съпругът й – електрожен и предпазна маска, както и моторна резачка.

Пострадалата веднага се обадила в полицията и малко след това на място пристигнал полицейски служител – св. К. Д., който заедно с нея обходим имота. Въз основа на първоначалната информация и подозрения на пострадалата, която му съобщила, че покойният й съпруг е бил майстор и често за услуги при него идвали М. и Р., св. Д. започнал издирвателни действия, насочени към двете посочени лица. Когато посетили дома на М. Р.

Ф., там ги посрещната Т. К., която завела полицаите към плевнята, показала им отнетите вещи и заявила, че тя ги е откраднала, като ги предала с протокол за доброволно предаване от 17.12.2021 г.

Досъдебното производство било образувано на 4.02.2022 г.

По доказателствата

Относно отнемането на вещите от владението на пострадалата на 02.12.2021 г., чрез разрушаване на преграда – разбиване на катинара, и намирането на същите във владение на подсъдимата на по-късна дата – 17.12.2021 г., са налице категорични доказателства – показанията на пострадалата, подкрепени от свидетеля К. Д. и писмените доказателства в полицейската преписка, както и протоколът за доброволно предаване, както и обясненията на подсъдимата, на които съдът се довери в тази част.

Относно авторството на деянието, обаче, единственият доказателствен източник са самопризнанията на подсъдимата Т. К., на които съдът не може да се довери и ги отхвърли като недостоверни.

Основните съображения на съда се базират на следните обстоятелства.

Пострадалата К. П. е категорична, че е чула говор между мъже, скрити зад автомобила, паркиран в дома й.

Подсъдимата, макар и настоятелна в самоуличаващите я обяснения, в хода на извършения съдебен оглед на местопроизшествието и за нуждите на планирания, но неизвършен следствен експеримент, не можа да посочи мястото, от което е отнела вещите. Поведението й по време на огледа недвусмислено сочеше на това, че вижда за първи път обстановката във вътрешния двор, която не може да се възприеме от улицата или от съседен имот.

Ето затова съдът изключи вероятността подсъдимата да е била и съучастник на мъжете, чиито гласове са били разпознати от пострадалата. Не 3 само това, към момента на деянието тя е била в напреднала бременност, което се установи от показанията на К. П., проверено от съда чрез справка за родствените връзки на подсъдимата.

Съдът достигна до извод, че обективно подсъдимата (със слабо телосножение, бременна) не би могла да преодолее оградите на имота, да разбие катинара, да изнесе тежките и обемни вещи – моторна резачка, електрожен и предпазна маска, връщайки се по същия изпълнен с препятствия маршрут.

Освен обективните съмнения, съдът също така съобрази и множеството фактори, които биха могли да обяснят това „поемане“ на вина от подсъдимата – тя е била в положение на силна зависимост и системно малтретиране от съжителя си М. Р. Ф., за който от извършените справки се установява, че е осъждан и срещу него текат съдебни производства по обвинения в тежки престъпления против собствеността. Неговият брат Р. Р. Ф. също е осъждан многократно за кражби и има висящи съдебни производства по обвинения в тежки престъпления. Съдът е признал, че М. Ф. системно е малтретирал в условията на домашно насилие децата на подсъдимата, използвал е същите са извършване на кражби и други неправомерни действия, заради което спрямо децата са били предприети закрилни мерки и впоследствие родителските права на майката (подсъдимата) са ограничени със съдебно решение от 16.03.2021 г. по приложеното гр.д.№520/20 на РС Луковит.

Освен писмените доказателства за това, в тази насока са показанията на св. К. Д. (полицейски служител) и кмета на селото св. К. Д..

Обоснованият страх на хората от селото от М. Р. и Р. Р. се установява от показанията на пострадалата К. П. (л. 52) „Страхувам се, самотна съм…Не се страхувам от Т.…, а от мъжа й…чула съм, че отишли някога и набили други, окрали, все едни и същи хора…“, на полицейския служител св. К. Д. „ Т. не е извършвала никакви правонарушения…М. и брат му са известни в селото от деца…М. е извършвал престъпления като непълнолетен, имаше грабежи…за престъпленията на Р. няма да стигне един ден да се говори…на мен са ми известни по повод на работата ми като тежки правонарушители…големите деца на Т. и самата Т. са били под насилие от М..“

Кметът на селото св. К. Д. също свидетелства за репутацията на Т. и 4 нейните близки: „…Т. е кротка, скромна жена, нямам оплаквания от нея.

Познавам мъжа й М. и брат му Р.…не като добри хора, а с множество кражби, нападения към хора, самаразправи…Виждал съм Т. с насинено око“ По правото

Въз основа на горните факти и доказателства, съдът достигна до извод, че има сериозни съмнения в обосноваността на тезата на прокурора, поддържана и от подсъдимата, че тя е автор на инкриминираното деяние.

Съгласно чл. 116 НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимата, ако същото не се подкрепя от други доказателства. В конкретния случая самопризнанието на подсъдимата относно авторството не само че не се подкрепя, но изрично се опровергава от вече обсъдените доказателства.

При това положение съдът призна Т. К. за невинна и на основание чл.

304, пр. 2-ро НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за извършена квалифицирана кражба, защото деянието не е извършено от нея.

При този изход на процеса, сторените разноски остават за сметка на органите, които са ги извършили.

При тези съображения съдът постанови оправдателна присъда.

Съдия при Районен съд Луковит: ___________________ 5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 13 гр. Луковит, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

Съдебни

ГЕОРГИ АЛ. ЧЕРНАЛИЕВ заседатели: ИВАН ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА и прокурора П. М. Г. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Наказателно дело от общ характер № 20224320200146 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Т. И. К., родена на *********, ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че на 02.12.2021г. около 02.00ч.- 04.00ч. в с.Бежаново, Ловешка област, от дом на ул. „Вит“ № 47, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - строшен катинар на работилница, е отнела чужди движими вещи- моторна резачка HUSQVARNA 450 на стойност 415.00лв., електрожен VIKI LUX ММА 180 на стойност 171.75лв. и фото соларна маска на стойност 54.50лв., собственост и от владението на К. В. П., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр.чл. 194 ал.1 НК

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

1

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2