Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4007 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2562/2025
Вид
Решение № 4007
Подписан
11.06.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4007 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100502562 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1444/29.01.2025 г., постановено по гр.д. № 61 579/2024 г. на СРС, ГО, 26 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД срещу Л. Г. Ц. положителни установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Ц. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: 3564,56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането, сумата от 654,70 лева - мораторна лихва от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г. върху главница за ТЕ, сумата от 38, 09 лева - главница за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед № 2898/16.09.2024 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52 955/2024 г. по описа на СРС, за абонатен номер 277678, ID номер 198855, инсталация № **********, топлоснабден имот гр. София, п.к. 1407, обл. София, общ. ****.

С решението е отхвърлен искът по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл.

153 вр. чл. 149 ЗЕ за горницата над 3 564, 56 лева до пълния претендиран размер от 3564.60 лева, а именно 0,04 лева, искът по чл. 86 ЗЗД за горницата над 654,70 лева до пълния претендиран размер от 658,19 лева, а именно 3,49 лева, както и изцяло искът за 9,45 лева – лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 20.08.2024 г., изчислени върху 1 главница от 38,09 лева.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 57492/ 18.02.2025 г. от Л. Г. Ц. срещу решението.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати суми на въззиваемия. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага, че неправилно СРС е приел, че ответникът е потребител на ТЕ, при положение че е изявил несъгласие с топлофицирането на сградата. Сочи, че липсва писмен договор за топлоснабяване на имота му. Оспорва вземанията за главница и лихва като недължими, както е посочил и в отговора на исковата молба. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. ТЛП „Техем сървисис“ ЕООД не подава отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът на ищеца за сума за топлинна енергия в размер на 15,78 лв. и за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г., както и искът за сумата от 654,70 лева - мораторна лихва от 15.09.2022 г. до 20.08.2024 г. върху главница за ТЕ. В тези части решението следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени, поради основателност на възражението за погасителна давност и поради недължимост на лихвата за забава. Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части като правилно.

СРС правилно е приел, че ответникът е собственик на имота в исковия период и следователно потребител на ТЕ. С издаването на н.а. № 126, том двадесети, дело № 3276/1979 г. от 27.09.1979 г. ответникът е станал собственик на имота по силата на ЗЖСК. Ответникът не твърди да е отчуждил имота преди исковия период.

Възраженията на ответника за недължимост на сумата за главница за ТЕ са съсредоточени около обстоятелството, че липсвал сключен писмен договор за доставка на ТЕ; че не е съгласил с топлофицирането на сградата; както и поради погасяване на вземанията по давност.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Вярно е, че в протокол от 16.10.2000 г. на ОС на ЕС за избор на ФДР ответникът е вписал, че не е съгласен, но поради волята на мнозинството сградата е топлофицирана. Имотът се намира в сграда в режим на ЕС и решенията се взимат със съответното мнозинство от гласовете на етажните собственици. Неоснователни са доводите на ответника за доставка на услуги без искане от негова страна по см. на чл.

62 ЗЗП. Придобиването на правото на собственост или правото на ползване върху имот, находящ се в сграда в режим етажна собственост, до която се доставя ТЕ, за което е изразено съгласие, придава на ответника качеството потребител на ТЕ. В този смисъл е и ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което в ЗЕ е запазен принципът за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажните собственици само по искане на собствениците, притежаващи квалифицирано мнозинство, при което не е налице противоречие със ЗЗП. В ТР е аргументирано, че въведеният принцип е „решение на мнозинството“, който е присъщ на етажната собственост, като в сградата има общи части и не се отнасят конкретно към никой самостоятелен обект.

Неоснователни са и доводите на ответника относно годността на топломера.

Видно от заключението на СТЕ същият е годен да измерва СТЕ.

Основателно е възражението за погасяване на част от главницата по давност, сторено своевременно с отговора на исковата молба. Правилно СРС е приел, че определени вземания са погасени по давност. Неправилно обаче не ги е определил по размер и период поради неустановяване от страна на ответника на конкретните размери на погасените по давност вземания. При формиран извод за погасяване на част от процесните вземания по давност съдът е длъжен да ги определи по размер, като ако е необходимо следва да назначи експертиза или да зададе нарочен въпрос към експертизата. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, позволяващи да се определи размерът на погасените по давност вземания.

Установява се от заключението на неоспорената СТЕ, че за исковия период от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. за имота е дължима главница за ТЕ в размер на 3564,56 лева. Според заключението на ССчЕ сумата не е погасена.

Според двете заключения за подпериода 01.05.2021 г. – м. 04.2022 г. по изравняването са дължими, за връщане на абоната, 278,27 лв. Или това прави средно по 23,19 лв. на месец /278,27 лв. делено на 12/, а за два месеца – 46,38 лв. При необходимост от специални знания и оспорване би могло да бъде назначена СТЕ по допълнителния въпрос да изготви интерполация на сумите по корекцията.

Основателно е възражението за давност, сторено от ответника. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца за доставка на В и К услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на 3 период от три години. Според чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая заявлението е подадено на 30.08.2024 г., поради което погасени по давност биха били задължения, падежирали преди 30.08.2021 г. В случая погасени по давност са вземания, падежирали преди датата 30.08.2021 г. или това са главниците за ТЕ за м. 05 и м. 06.2021 г. / последната с падеж 14.08.2021 г./. Така погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. Съгласно таблица за помесечни задължения към СТЕ и таблица в ССчЕ то за тези месеци са начислени общо 62,16 лв.

Дължими за тези месеци са 15,78 лв. /= 62,16 лв. - 46,38 лв. по изравняването/.

Дължими като непогасени по давност са вземанията за периода 01.07.2021 г. - – 30.04.2023 г., които са в размер на 3 548,78 л е в а /= 3 564,56 лева - 15,78 лв./.

Правилно за този период и до този размер искът за главница за ТЕ е бил уважен.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 654,70 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен. Той правилно е бил отхвърлен в цялост.