Решение № 50 от 17.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000371 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17/9.08.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. Ловешкият окръжен съд осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 от КЗ, ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на К. П. П. от гр. Тетевен сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 1.07.2019 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ 85****, управляван от А. В. В., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане. Със същото решение съдът отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 от КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 120 000 лв., както и за законната лихва от 8.07.2019 г. до 22.12.2019 г. Осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. П.К. сумата 3 156 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, с начислен ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Ловеч – сумата от 2 800 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска, сумата 373,92 лв., представляваща заплатени по делото разноски върху уважената част от иска, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. П. П. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С определение № 117/6.10.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. Ловешкият окръжен съд изменил решение № 17/9.08.2021 г. по същото дело в частта за разноските, като намалил размера на присъденото в полза на ЗК „Лев Инс“ АД против К. П. П. юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. на 187,50 лв.

1

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, е подадена от К. П. П., чрез адв. П.К.. В жалбата се излага, че присъдената с решението сума е занижена, не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Посочва се, че съдът формално е маркирал част от критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, като не е съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти – броя и вида на уврежданията на пострадалия; продължителността на възстановяването; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта на пострадалия; интензивните болки, които е търпял при всяко едно движение, както и отражението на инцидента върху психиката му. Твърди се, че липсва задълбочен анализ на всички доказателства по делото; същите са споменати формално, без реално да са отчетени, което е довело до определяне на обезщетение в занижен размер, който не съответства на действително претърпените вреди и не е в състояние да ги репарира. Жалбоподателят счита, че съдът формално е обсъдил критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД, което е довело до занижен размер на присъденото обезщетение. Изложени са подробни съображения в тази насока. В жалбата се посочва още, че съдът не е отчел установения лимит на отговорност на застрахователя като критерий, който има значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че не е съобразено същественото изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвид промяната в обществено-икономическите и социалните условия, спрямо тези, при които е приета основополагащата задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968г. Не била отчетена и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено частично, а предявеният от К.П. иск за причинените му неимуществени вреди да бъде уважен до размер на сумата от 120 00 лв., т.е. за още 50 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, с начислен ДДС.

Ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала писмен отговор, с който заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че определеният размер на обезщетението от 70 000 лв. съответства напълно на претърпените травми от ищеца, като е съобразен с константната съдебна практика и с принципа за справедливост, прогласен в чл.

52 от ЗЗД. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира се присъждането на разноски за процесуално представителство за производството пред двете инстанции.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба оплаквания, становището на насрещната страна и данните по делото, приема за установено следното:

Пред Тетевенския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от К. П. П. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., частично от 120 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 1.07.2019 г., ведно със законната лихва от 8.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете.

След допуснато изменение на размера на предявения иск от 20 000 лв., частично от 120 000 лв., на 120 000 лв., с определение от 13.04.2021 г. е прекратено производството по гр.д. № 258/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч, пред който е образувано производството по т.д. № 36/2021 г. по описа на съда.

2

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 1.07.2019 г., около 15:20 ч., край гр. Тетевен, на път 3-358, при управление на МПС – автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ 85****, водачът А. В. В. нарушил правилата за движението по пътищата, с което предизвикал челен удар с насрещно движещия се автобус марка „Мерцедес“, модел „Травего“, с рег. № Р 94****, управляван от Х. Ж. Ж.. Вследствие на инцидента настъпила смъртта на А. В. В. и била причинена коремна травма на К. П. П.. По случая е било образувано ДП № 185/2019 г. по описа на РУ на МВР – гр. Тетевен, като с постановление на наблюдаващия прокурор от 9.09.2020 г. наказателното производство е прекратено, поради обстоятелството, че деецът е починал.

Не е спорно също, че към датата на ПТП по отношение на виновния водач е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/118003323825/26.11.2018 г., сключена при ответното застрахователно дружество.

С молба от 23.12.2019 г. ищецът К.П., чрез адв. А. Б., е предявил извънсъдебно претенцията си спрямо ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска (травматологична) експертиза се установява, че в резултат на ПТП, настъпило на 1.07.2019 г., на К. П. П. са причинени следните увреждания: коремна травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което е наложило нейното оперативно отстраняване; разкъсване на дебелото черво – обшито интраоперативно; хематом на меките тъкани зад коремницата – ретроперитонеален хематом; разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници. Около месец по-късно при извършено изследване (магнитно резонансна томография) са установени промени в мозъчния паренхим, свързани с контузия на мозъка. По отношение на К. П. П. е проведено хирургично лечение по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ – гр.

Ловеч, изразяващо се в отстраняване на слезката и обшиване на дебелото черво на мястото на разкъсването му. Оздравителният процес при подобни тежки травми е в границите на не по-малко от пет – шест месеца, при нормално протичане. Вещото лице по допусната експертиза е извършило преглед на К.П., при който последният не е съобщил за сериозни оплаквания. При прегледа не са установени отклонения от нормалното физическо състояние, поради което вещото лице е приело, че оздравителният процес е протекъл в границите на нормалното и към момента на извършения преглед вече е приключил успешно.

От заключението се установява още, че отстраняването на слезката до голяма степен ограничава възможностите на пострадалия за понасяне на тежки физически предизвикателства, поне в рамките на година от отстраняването . След това, при дозирано повишаване на натоварването, е възможно да се постигне пълно възстановяване. Като потвърждение на изложеното вещото лице е посочило, че в правилата и практиката на териториалните експертни лекарски комисии оперативното премахване на слезката обуславя намаляване на трудоспособността с 30% за една година, а след този период не предполага никакво намаляване на трудоспособността. Изяснено е, че слезката не е жизненоважен орган, поради което в наложителни случаи като процесния може да бъде отстранена оперативно. Тя се състои от две части и е основен орган на хемопоезата и на имунната система. Липсата прави пациентите по-податливи на инфекции, което налага провеждането на препоръчителни имунизации срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу грип, срещу хемофилус инфлуенца и менингит С.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е допълнило, че след приключване на оздравителния процес, загубата на слезка не влияе върху работоспособността и при тежки физически натоварвания.

По делото е допусната и съдебно-медицинска (неврологична) експертиза, вещото лице по която се е запознало с медицинската документация и е извършило прегледи на К. П.

3

П.. От изготвеното заключение се установява, че на 1.07.2019 г. пострадалото лице е получило политравматични увреждания, включително черепно-мозъчна травма, определена като сътресения на мозъка (комоцио церебри), с основен клиничен симптом загуба на съзнание и липсата на спомен за събитията (амнезия). При направена на 9.08.2019 г. магнитно-резонансна томография са установени обективно налични морфологични увреждания на мозъчни паренхим – „глиозен фокус вляво и двустранни (челни) дребни хеморагични огнища с давност, най-вероятно от посттравматична генеза“, като тези данни кореспондират с по-тежка форма на черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия. Вещото лице е изяснило, че при мозъчно сътресение не се установяват морфологични травматични изменения на мозъчния паренхим. При осъществените от вещото лице прегледи през м. юли и м. август 2109 г., м. юни 2020 г. и м. януари 2021 г. са установени оплаквания от главоболие, виене на свят и нарушение на равновесието, особено при ходене и поддържане на изправен стоеж (стато-лакомоторна атаксия). Същите симптоми, но в по-лека форма, присъстват у пострадалия и понастоящем и оформят наличието на церебрастенен синдром.

Установените с магнитно-резонансно изследване двустранни челни посттравматични огнища са предпоставка (с повишена вероятност, но не задължителна) за развитието на посттравматична епилепсия. От заключението се установява също, че настъпилите усложнения и остатъчни явления са в безспорна връзка с получената вследствие на ПТП черепно-мозъчна травма. Симптомите на посттравматичния церебрастенен синдром са редуцирани значително, но все още са налични, макар и по-рядко и в по-лека степен. Според вещото лице, настоящите, все още налични церебрастенни прояви, както и повишената вероятност от развитие на посттравматична епилепсия, несъмнено биха затруднили бъдещия тренировъчен процес, както и евентуалните бъдещи спортни успехи, особено като се има предвид тежестта на практикувания от пострадалото лице спорт (борба).