Решение № 315 от 03.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, ………..04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ

2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Росица Пейчева и прокурора Митко

Димитров, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВАНД № 5199/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.

С Решение от 08.05.2018г. по

НАХД 4891/2018г. Софийски районен съд, НО, 2-ри състав е признал обвиняемата М.М.К. за виновна в това, че на 27.11.2017г., около 11 часа, в гр. София, на паркинга на СБАЛДБ, находящ се на бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, в района на № 11, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел ‚Ц4“, с рег. №********, при извършване на маневра „движение на заден ход“ от паркирано положение с посока на движение от входа на сградата на СБАЛДБ към вход-изхода на паркинга, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата: чл.40, ал.1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението"; чл.40, ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", като водачът на лекия автомобил М.К., преди да започне да изпълнява маневрата „движение на заден ход“, не се е убедила, че пътят за превозното средство е свободен, а при извършване на самата маневра не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство и с това по непредпазливост е причинил на Н.С.Н.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена шийка /на левия крак/, която довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като ударила Н.Н.със задната част на автомобила си и деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Със същото решение обвиняемата е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На основание чл. 78, ал. 1 НК вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК е освободил от наказателна отговорност М.М.К., като ѝ е наложило административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

В законоустановения срок е депозиран протест срещу така постановеното решение на първоинстанционния съд, в който се посочва, че последното е незаконосъобразно – постановено при нарушение на материалния закон. Цитирана е съдебна практика и теория, според която, ако деецът е медицинско лице, оказаната от него помощ следва да бъде в по-голям обем, както и че ако деецът само е давал указания на други лица, но сам не е участвал при оказването на необходимата помощ, не е налице състава на чл. 343а от НК. Според държавното обвинение единственото действие, което следва да се окачестви като оказване помощ на пострадалата, е изправянето ѝ, поставянето ѝ в инвалидна количка и внасянето ѝ по този начин в сградата на СБАЛДБ, което само по себе си не е достатъчно, за да обуслови прилагането на привилегирования състав. Твърденията на К., че е осигурила линейка, която е закарала пострадалата в друго болнично заведение, според прокуратурата не представлява пряка и непосредствена помощ, и би могло да бъде отчетено единствено като смекчаващо вината обстоятелство. Посочва се, че фактът, че обвиняемата е платила за лечението на пострадалата, свидетелства за съжаление за стореното от страна на обвиняемата, но не е основание за налагане на намалена отговорност. Изразява се несъгласие за неналагане на кумулативно предвиденото наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ на осн. чл. 78а, ал. 5 от НК. Предлага първоинстанционното решение да бъде отменено, като обвиняемата бъде призната по първоначално повдигнатото обвинение, като ѝ бъде наложено наказание „глоба“ в размер от 1000 /хиляда/ лева и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 8 /осем/ месеца.

В закрито съдебно заседание от 20.11.2018г., по реда на чл. 327 и сл. от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, разпит на свидетели и изслушване на експертизи.

В открито заседание пред съдебния състав прокурорът поддържа протеста, по изложените в него съображения.

Обвиняемата М.М.К. редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен по делото защитник – адв.

Н.. Последният счита първоинстанционното решение за правилно, като акцентира върху решение №118/11.07.2018г. на ВКС , III-то НО, според което е нужно активно поведение от страна на дееца, каквото в процесния случай е налице, като законодателят не е поставил изискване за естеството на спасителните действия и техния обем, или за ефективността им. Посочва, че обвиняемата е извършила всичко, което е било по възможностите ѝ, което е било и целесъобразно. По отношение на неналоженото кумулативно наказание защитата акцентира върху факта, че обвиняемата е водач без нарушения, поради което счита неприлагането на чл.

343г НК за правилно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени в протеста, и като провери законността и обосноваността на атакуваното решение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора.

В съответствие с чл. 378, ал. 3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като подчертава, че конкретизирането на факти, отразено в акта на съда, не въвежда нови фактически обстоятелства, от една страна, а от друга не влошава правното положение на обвиняемата и не засяга правото ѝ защита.

Законосъобразно е решено делото в рамките на посоченото в мотивираното постановление, без да се установяват нови фактически положение. Предвид изложеното въззивната инстанция приема фактите, изложени в постановлението и възпроизведени в решението, а именно:

На 27.11.2017г. около 11 часа обвиняемата излязла от сградата на Специализирана болница за активно лечение по детски болести /СБАЛДБ/, находяща се в гр. София, бул. „**********и се насочила към автомобила си. Същият бил паркиран на паркинга с размери 32 метра дължина и 13,50 метра широчина пред сградата на болничното заведение, като предницата на автомобила сочила входа към сградата на СБАЛДБ. Атмосферните условия били неблагоприятни, поради снеговалеж. Асфалтовата настилка била мокра, а част от нея покрита със сняг. Обвиняемата почистила стъклата от натрупалия сняг и се качила в автомобила. Привела автомобила в движение, като стартирала двигателя и с оглед позиционирането на автомобила предприела маневра „движение назад“. Обвиняемата К. използвайки страничните огледала и това в купето на лекия автомобил, започнала да изпълнява маневрата, движейки се със скорост не по-висока от 10км/ч. Предвид влошените метеорологични условия и продължаващия снеговалеж, видимостта била намелена, като обв. К. не успяла да гарантира пълно наблюдение на пътя зад нея, за да се убеди, че той е свободен и че тя няма да създаде опасност чрез предприетата маневра. В същото време не е осигурила и трето лице, което би могло да я напътства.

Междувременно от сградата на

СБАЛДБ излязла пострадалата Н.С.Н., която работела като болничен лаборант в болницата. Излизайки, тя разпънала чадър, който придържала с едната си ръка.

Същата предприела пресичане перпендикулярно на платното на паркинга от входа на сградата на болницата към бариерата, като гледала напред, без да се оглежда.

Докато пострадалата пресичала паркинга, обвиняемата изпълнявала маневрата, движейки се назад, до момента на съприкосновението между лекия автомобил и свидетелката Н.. К. не забелязала възрастната жена, а само нейния чадър. Вследствие на лекия удар пострадалата загубила равновесие и паднала на асфалта върху лявата част на тялото си. В резултат на злополуката била счупена бедрената шийка на левия крак на Н., като последната изпитвала силна болка. Пътното-транспортно произшествие се е осъществило по широчина на паркинга на 4,0-8,0 метър вляво от сградата на СБАЛДБ, считано в посоката на огледа (от бул. „България“ към ул. „Св. Георги Софийски“) и по дължина на паркинга на 15,0-19,0 метър преди ориентира, считано в същата посока.

Обвиняемата К. забелязала падането на чадъра, поради което незабавно задействала спирачната система на лекия автомобил. Същата слязла от него и се отправила към пострадалата.

Случилото се било забелязано от служител на охраната на СБАЛДБ, който веднага се притекъл на помощ.

Самоличността му не е установена. С негова помощ обвиняемата успяла да изправи пострадалата. Последната не успявала да стъпи на левия си крак, поради което тя била съпроводена с помощта на инвалидна количка в болничното заведение. К. веднага потърсила съдействие от дежурния екип. Тя проверила и лично наранения крайник, като настоявала да бъде извършено първоначално рентгеново изследване в спешен кабинет. Установено било, че травмата е сериозна, поради което обвиняемата настоявала пострадалата да бъде транспортирана до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с цел да се предотвратят по-късни усложнения. Тя се обадила на единния номер за спешни повиквания, като в същото време поискала от директора на СБАЛДБ транспортирането да бъде осъществено с линейка на болничното заведение. Обвиняемата получила разрешение и пострадалата била закарана до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с линейка на СБАЛДБ, без да се изчака екип на спешна медицинска помощ.

К. придружила свидетелката Н. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като при последвалия прием и преглед било изразено становище за належащо оперативно лечение. К. убедила пострадалата да се подложи на оперативна интервенция и заплатила в цялост лечението ѝ.

На мястото на пътния инцидент бил извършен оглед на местопроизшествието от дежурна оперативна група към СДВР, въпреки че същото не е запазено.

В резултат от удара на пострадалата Н. било нанесено следното травматично увреждане: счупване на бедрената шийка на левия крак, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти чрез поставяне на метална планка. Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза полученото нараняване причинило трайно затруднение /за период повече от 30 дни от датата на травмата/ на движенията на левия долен крайник.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена при анализ поотделно и в тяхната съвкупност на доказателствения материал по делото: гласни доказателствени средства – обяснения на обвиняемата М.К. /38-39/, свидетелски показания на Н.С.Н./ДП, л. 20-21/; писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол № К-903/27.11.2017г. (ДП л. 6), протокол за оглед на местопроизшествието ведно със скица и веществени доказателствени средства-фотоалбум (ДП л.7-11), епикриза на Н.Н.(ДП л.31), копие на фактура и фискални бонове (ДП л.54), справка за съдимост (СП л. 22), справка картон на водача К.; експертизи – съдебно-медицинска експертиза (ДП, л.23-30), съдебно автотехническа експертиза (ДП, л.32-41).

Въззивната инстанция изцяло споделя възприетата от СРС фактическа обстановка, която е в рамките на фактическите положения, посочени в мотивираното постановление.