Решение № 209 от 11.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. ХАСКОВО, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. Г. при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Гражданско дело № 20255600100958 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХІІІ от ГПК

Обстоятелства по иска и отговора на същия

Представена е искова молба от И. А. В.,ЕГН:********** от **************Д. А. В., ЕГН:**********, ***************,Е. П. Д.,

ЕГН:********** и В. Н. Д.,ЕГН:**********,двамата от гр.Д.г., ***********,***************Т. Д. Д., ЕГН:**********, ***********,Р. И. Г.,

ЕГН:**********,от гр.Д.г.,************** ******************, Г. Д. Г., ЕГН: **********, ***************;Р. Д. Г., ЕГН:**************,Д. Г.

М.,ЕГН:********** и Т. Г. А.,ЕГН:**********,тримата от гр.Д.г., ***********, *************** против Община Д.г. за изплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева.,частичен иск от 60 000 лева.

На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявената претенция относно размера на същата в съдебно заседание от 29.IV.2026 г.,като се претендира изплащане на сумата от 35 964 евро ,без частичното предявяване.

За да обосноват искането си ищците твърдят,че с решение на ПК Д.г.

1

№28265-2 от 14.08.2002г на наследниците на Д.В.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот с площ от 0,480 дка в строителните граници на Д.г., част от имот №2388 от кадастрален план от 1951. Решението е издадено въз основа на влязло в сила съдебно решение на PC Д.г. с №447/30.07.2001 г по гр. д. №861/1999г, с което е отменен отказа на ПК Д.г. да възстанови правото на собственост на наследниците на Д.В.М. върху горе цитирания имот и който отказ е обективиран в решение на ПК Д.г. с №28265 от 20.08.1997г т.е. съдът отменя отказа на ПК Д.г..

Във връзка с решението на PC Д.г., респ. с последвалото решение на ПК Д.г. един от наследниците /Н.В. Д./ подава молба до кмета на община Д.г. с №94-Н-31 от 29.04.2004г за попълване на кадастралната основа с процесния имот. В отговор кмета му съобщава, че е изготвен Констативен акт от 20.05.2004г за попълване на кадастралната основа с възстановената със съдебно решение и решение на ПК част от бивш имот пл.№2388 по плана на Д.г. от 1951 г.

Впоследствие, обаче, със заповед №582 от 15.06.2004г кмета на общината заявява, че общината предявява претенции към тази част от имота и отказва попълването на кадастралната основа с мотив, че е възникнал спор за материално право между общ. Д.г. и наследниците на Д.В.М., като този спор следва да се реши по съдебен ред.

По инициатива на наследниците съдебния спор се разглежда от P C Д.г.

/гр. д. №735 по описа за 2007г/ и ОС Хасково /в.гр.д.№298 по описа за 2008г/, като тези съдилища решават спора в полза на община Д.г.. При касационното обжалване на съдебните актове, ВКС, Второ гражданско отделение с решение №331 от 06.07.2010 г по гр. д. №330/2009г постановява , че община Д.г. не притежава правото на собственост върху спорната част от имот с пл.№2388 по плана на Д.г. от 1951 г, а именно частта с площ от 0,480 дка, т.е. спора за материално право окончателно е решен и това право е отречено на общ. Д.г..

Според исковата молба по този начин ищците се явяват безспорни собственици на процесния имот при квоти от правото на собственост, както следва - И. А. В. и Д. А. В. по 3/30 идеални части; Е. П. Д. и В. Н. Д. по 3/30 идеални части; Т. Д. Д. и Р. И. Г. по 3/30 идеални части;, Г. Д. Г. 6/30 идеални части и Р. Д. Г., Д. Г. М. и Т. Г. А. по 2/30 идеални части.

2

Ищците твърдят,че по молба на един от наследниците /В. Н. Д./ общ. Д.г. издава удостоверение с изх.№37 от 07.02.2024г, от което е видно как е отразен в кадастралната карта на Д.г., одобрена със заповед №РД-18-38 от 05.07.2006г на ИД на АГКК бившия имот с пл.№2388 по плана на Д.г. от 1951 г.

На основание решението на ВКС процесния имот с площ от 0,480 дка, част от бившия имот с пл. №2388 по плана на Д.г. от 1951 г, след съответната процедура е нанесен в КККР на Д.г. с КИ ***. Издадена е и от Служба по ГКК гр. Хасково скица с №15-526120-23 от дата 23.05.2024г на ПИ с КИ *** по КККР на Д.г., одобрени със заповед №РД-18-38 от 05.07.2006г на ИД на АГКК, площ на имота 480 кв. м., адрес - Д.г., ул.

„Волгог.“, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ПИ с недефиниран начин на трайно ползване, номер по предходен план - 2388, квартал 95, парцел по КП на гр. Д.г. одобрен със заповед №4341/1951г, предишен идентификатор - ***,

***, ***, Собственици - наследници на Д.В.М., съгласно решение на ВКС по гр.д.№330/2009г, което е вписано в Служба по вписванията Д.г. с №101, том Първи, per. №1455 от 16.05.2024г.

След нанасянето на ПИ с КИ *** в КККР на Д.г. е видно, че в площта на процесния имот от 480 кв. м. попадат - 323 кв. м. от терен на имот с КИ *** отреден за публична общинска собственост /улична регулация/, респ. това е улица „Волгог.“;48 кв. м. от терен на имот с КИ *** отреден за частна общинска собственост; 110 кв.м. от терен на имот с КИ ***, който е собственост на „Мурат тюркоглу“ ЕООД, респ. покрива се с част от имот с КИ ***, който е собственост на „Мурат тюркоглу“ ЕООД.

Ищците сочат,че при тези обстоятелства, при които в части от имота на наследниците попадат терени, които са публична и частна общинска собственост, а в друга част от имота попада терен от ПИ, който е собственост на дружество с ограничена отговорност, то били положени усилия да се реши въпроса с протИ.речието на интереси между наследниците и общината, както и между наследниците и „Мурат тюркоглу“ ЕООД.

С „Мурат тюркоглу“ ЕООД възникналите взаимоотношения са решени като е постигнато съгласие,че то признава безусловно правото на наследниците на собственост върху тези 110 кв. м. , които попадат в неговия 3

ПИ. Осъществена е процедура по отделяне на тези 110 кв. м. в отделен имот и продажбата му на ЕООД-то, като договора е обективиран в НА №65 том Втори per.№2358 дело 238/2025г на нотариус Р.С. с район на действие PC Д.г..

След сделката за имота на наследниците е определен нов КИ*** и той е с площ от 370 кв. м., както е и издадена нова скица с №15- 870314/29.05.2025г.

Отношенията обаче с ответната община не били уредени по отношение на спорния имот.323 кв .м. от същия представляват обект, който е публична общинска собственост - улична регулация, но по отношение на тази площ, чийто безспорни собственици са наследниците на Д.В.М. от страна на общ.

Д.г. не е проведена отчуждителна процедура и не им е изплатено обещетение.

От друга страна, 48 кв. м. от терена попадат в имот отреден за частна общинска собственост.

Според ищците се налага се извода, че община Д.г. е завзела с фактически действия имота на ищците, върху който е реализиран обект публична общинска собственост, представляващ улична регулация, а друга част е включена в имот, който е частна общинска собственост.

Завладяването на имота чрез осъществяването на мероприятия-улична регулация /323 кв. м./ и включването на част от него /48 кв. м./ в друг имотчастна общинска собственост не е правно уреден способ за придобиване право на собственост от общината върху него.

В исковата молба се посочва,че ищците отчитат факта, че органите на община Д.г. са преценили правилно и законосъобразно нуждата от осъществяване на мероприятия на улична регулация /улица, второстепенна улица, паркинг или сервизна площ за прокарване на техническа инфраструктура и т.н./, които се намират в техния имот. Но, след като за изграждането им не е проведена съответната отчуждителна процедура, а те се ползват от общината, то към кмета е отправена покана въпроса да бъде решен по начин подобен на решението намерено с „Мурат тюркоглу“ ЕООД и да бъде сложен край на положението, при което собствениците са лишени от възможността пълноценно да упражняват собственическите си права върху тази част от имота.

Поканата е приета в общ. Д.г. на дата 10.06.2025г и в отговор кмета на общината информира с писмо от 26.06.2025г, че в отговор на предложението 4 на наследниците, то те следва да представят пазарна оценка на процесиите 370 кв. м., която да е изготвена от оценител, отговарящ на изискванията на закона за независимите оценители. Такава била представена незабавно още на 26.06.2025г, но оттогава изминал период, който надхвърля разумния срок, в който да ищците да бъдат информирани за предприети някакви действия в посока на искането.Което налагало извода,че поканата е оставена без уважение, не е приета.Ищците сочат,че ден след като бе депозирана настоящата искова молба в съда, същите получили и конкретен отказ от кмета на ответната община с аргумента че в Програмата за управление и разпореждане с общинско имущество не е предвидено отчуждаване на частни имоти, респ. няма предвидени средства за това и искането не може да бъде удовлетворено.Наследниците на Д.В.М. търпят вреди, резултат от осуетената възможност от страна на община Д.г. за пълноценното упражняване правото на собственост върху горе цитираната площ от 370 кв.м. от процесния имот.

Ищците сочат,че според закона и утвърдената съдебна практика, то тази вреда подлежи да обещетение по общия исков ред т.е. по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД и претенцията следва да бъде разгледана от граждански съд, а не от административен съд по специалния исков ред т.е. по реда на ЗОДОВ.

Горното обосновавало правния интерес на ищците да отправят настоящата претенция към община Д.г.. Те претендират обезщетение за имуществени вреди, които са резултат на действията на община Д.г. по завземане/отнемане на имота им чрез изграждане в част от него на мероприятия на уличната регулация, при отсъствие на отчуждителна и обещетителна процедура, както и чрез включване на друга част от него в имот, който е частна общинска собственост.

Претърпяната вреда била резултат не от лишаването на ищците от правото на собственост на завзетия имот, респ. размерът на исканото обещетение не следва да се равнява на пазарната цена на имота. Претърпяната вреда била резултат от лишаването на собствениците от пълноценното упражняване правото на собственост върху горе цитираната площ от 370 кв.м., а размерът на исканото обещетение следва да се равнява на пазарната цена на тази осуетена възможност, респ. на нереализирано право на строеж върху имота.Ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди от незаконосъобразни действия на община Д.г. по отношение на тяхно 5 имущество /имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на Д.г./ и тези вреди се изразяват в загуба ,не пропусната полза, която е в размер на нереализирано право на строеж върху процесния имот. Имуществото на ищците е увредено, след като е завзето от общината, която е построила незаконосъобразно в него обект публична общинска собственост /мероприятия на улична регулация/ - без проведена отчуждителна процедура или най-малко без учредяване в нейна полза право на строеж. Правото на строеж върху процесния имот се е реализирало не от собствениците, а от община Д.г. без за това общината да е заплатила стойността му т.е. да обезщети ищците. В патримониума на ищците не е постъпила паричната равностойност на правото на строеж върху имота и по този начин имуществото им е увредено, то е претърпяло промени и е намаляло, те са били лишени от нещо, а не са получили неговата стойност т.е. претърпели са загуби.

В конкретния казус завземането на имота от община Д.г. поражда вреди за ищците чрез създаване на пречки да използват имота си по начин, който намерят за подходящ, вкп. да се разпоредят с правото на строеж. Ответника е отказал да ги възмезди по какъвто и да е било начин, след отправената надлежна покана и изхода за тях, за да защитят конституционно гарантираните си права е да потърсят обещетение по съдебен ред. Неговата справедливата стойност т.е. на претенцията им е пазарната стойност на вече реализираното незаконосъобразно от община Д.г. право на строеж върху процесния имот.

Ищците сочат още ,че претендират по-малка стойност за обещетение, защото пазарната стойност на обезщетението за право на строеж е по - малка от тази на правото на собственост. Но, претенцията била е съобразена със съдебната практика - Решение 3185/28.06.2011 г на АССГ т.е. гр. София, Второ отделение, 34 състав по дело №6182/2009г, както и Решение по а.д.