Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 13.10.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 411/2021
Вид
Решение № 326
Подписан
13.10.2022
В сила
01.08.2023
Състав
Мария Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Русе, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20214500100411 по описа за 2021 година

Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищцата Я. И. М. твърди, че на 19.01.2021 г. около 11:40 ч. в гр.Русе, бул.

„Васил Левски“, в района срещу пощенски клон №15, настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ***, управляван от Н. Н. Н., който я блъснал при пресичане на пътното платно в качеството й на пешеходец. Местопроизшествието било посетено от „ПП-КАТ“ Русе, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4/13, в който били описани участниците и обстоятелствата, около инцидента. По случая било образувано и водено ДП №19/2021 г. по описа на ОДМВР-Русе, пр.пр.№ 392/21 г. по описа на РП-Русе. Твърди, че ПТП настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който не съобразил поведението си с правилата на ЗДв.П- чл.116, която норма задължавала водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към глухо- слепите, които се движат с червено- бял бастун и към престарелите хора. След инцидента била транспортирана от ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД.Русе, където постъпила с оплаквания от спонтанна и палпаторна болка в областта 1 на лява ТБС, крайник- скъсен и външно ротиран, с положителен симптом на „закована пета“. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти й била поставена диагноза: Фрактура петрохантерика феморис синистра- петрохантерно счупване на лява бедрена кост. Фрактура на 2-ри и 4-ти лумбални прешлени. Предвид тежестта на получените травматични увреждания, била приета в болничното заведение под активно наблюдение за провеждане на лечение. Под обща анестизия била извършена остеосинтезис металика- открито наместване и репозиция на фрактурата. Била поставена на постелен режим, с включена консервативна терапия. По време на престоя си изпитвала силна тревожност и напрежение като след консултация с психиатър било установено, че се касае за ситуативна тревожност и били включени медикаменти. След дълъг болничен престой, обхващащ периода 19.01.2021 г.- 01.02.2021 г. била насочена за продължаване на лечението със стационарна рехабилитация с дадени указания за щадящ режим на покой и прием на лекарства. Още в деня на изписването й от УМБАЛ „Канев“ постъпила на лечение във физиотерапевтична болница „Медика“ за рехабилитация при водеща диагноза- последици от счупване на бедро.

Приложена й била медикаментозна и рехабилитационна терапия, а след завършването й била изписана за продължаващо домашно лечение с дадени указания за щадящ режим. Получените от ПТП травматични увреждания й причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет през първия месец след инцидента. Възстановителния период бил продължителен и не бил приключил до момента. Предвид получените травми, следвало да спазва щадящ режим, без натоварване. Това я изправило пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности като хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които получавала помощ от близките си. Изпитвала непрестанни силни болки, усилващи се при леко движение и трудно повлияващи се от обезболяващи.

ПТП довело до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, до насилствено ограничаване на социалната й и семейна ангажираност.

Възвръщането към обичайното положение й коствало време, търпение, болки и провеждане на активна рехабилитация. Инцидентът се отразил силно негативно и на емоционалното й състояние- станала тревожна, напрегната, неспокойна, чувствала се безпомощна и в тежест на близките си. От ПТП изживяла стрес и душевни страдания, които ще я съпътстват до края на 2 живота й. По отношение на лекия автомобил била налице сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със срок на действие 28.09.2020 г.- 27.09.2021 г., поради което ответникът следвало да обезщети причинените й вреди, чийто размер възлизал на 90 000 лв. Сезирала ответника с писмена претенция- вх.№ 3693/17.03.2021 г. с искане за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. По искането й нямало произнасяне в законоустановения 3- месечен срок, което пораждало и правният й интерес от предявяване на иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира направените разноски.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София счита предявеният иск за допустим. По същество оспорва основателността му по изложените в отговора съображения. Оспорва твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: фрактура на 2-ри и 4-ти лумбални прешлени с доводи, че в представената медицинска документация няма посочени такива телесни повреди Оспорва продължителността на посочения възстановителен период. Оспорва твърдението, че в резултат на получените травми ищцата е била в невъзможност да посреща обикновените си битови потребности като твърди, че ако е имало такава невъзможност, то същата се дължи на множеството придружаващи заболявания, от които ищцата страда. Оспорва изцяло фактическите твърдения, че инцидента е довел до насилственото й ограничаване, както и че е станала тревожна, напрегната и неспокойна, като твърди, че последните се дължат на заболяването, от което страдаПараноидна шизофрения. Оспорва твърденията, че била в тежест на близките си, както и че грижите преди и след инцидента са се променили. Твърди, че към момента е налице пълно възстановяване на получените травматични увреждания. Оспорва посочения механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че пътният инцидент е настъпил по вина на водача на лекия автомобил.

Твърди, че пряката причина за ПТП били преките действия на ищцата, която пресичала пътното платно на място, където не било разрешено и блъснала в правомерно движещия се автомобил. Твърди, че именно ищцата се е блъснала 3 в автомобила, което пораждало сериозни съмнения на опит за самоубийство.

Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че ищцата е виновна за ПТП, както и че получените травматични увреждания са в резултат на собственото й поведение, тъй като е нарушила правилата на ЗДвП- не е пресичала платното за движение по пешеходна пътека и внезапно навлязла в него. Твърди също, че е налице случайно Д.ие.

Оспорва претенцията и по размер като твърди, че претендираната сума е силно завишена и не кореспондира с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2021г., около 11:14 часа, през светлата част от денонощието, на бул. „Васил Левски“ в гр. Русе, в района на пощенски клон 7015, в посока към бул. „Даме Груев“ се е движил л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от Н. Н. Н. със скорост около 29,52 км/ч. Когато автомобилът се е намирал на около 73,40 метра преди мястото на удара, Я. И. М. е започнала да пресича булеварда със спокоен ход, отляво на дясно, гледано по посоката на движение на автомобила. В този момент видимостта между ищцата и Н. Н. е била ограничена от неизвестен товарен автомобил, тип „бус“. М. се е движила със спокоен ход около 9,0 секунди и за това време е изминала около 6,0 метра, за останалите 2,0 секунди се е движила с бърз ход и е изминала около 2,2 метра до мястото на удара. Видимостта между пострадалата пешеходка и водачът на автомобила се открива около 6,0 секунди преди удара. В този момент автомобила е бил на около 31,55 метра преди мястото на удара, а пострадалата е била на около 1 метър преди да навлезе в средната лента (на около 5,7 метра преди мястото на произшествието). При описаните движения между автомобила и пострадалата е настъпило съприкосновение. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на процесния лек автомобил. За автомобила ударът е настъпил в областта на предния му ляв калник, а за пешеходката – в предната част на тялото й. Автомобилът е преустановил движението си в мястото на удара, а Я. М. е направила няколко крачки назад и е паднала със задните си части на пътната настилка. Както преди произшествието, така и по време на него автомобила се е движил в крайната дясна лента, гледано по посоката му на движение.

4

В района на произшествието бул. „Васил Левски“ е гладък и без видими неравности. Разделен е на три ленти за движение, като две ленти са предназначени за движение на ППС, движищи се по посоката на движение на автомобила и една лента е за насрещно движение – към бул. „Христо Ботев“.

Лентите за движение, предназначени за движение по посоката на движение на автомобила са разделени помежду си с единична прекъсната линия. Лентите за насрещно движение са разделени с двойна непрекъсната линия. Общата широчина на платното за движение е 10,50 метра, като всяка от лентите е с широчина по 3,50 метра. От двете страни на платното за движение има асфалтирани тротоари, отделени от булеварда с бордюри с височина до 10 см.

В областта на тротоарите има стълбове от преносната мрежа на градския транспорт и дървета. В дясната част, гледано по посоката на движение на автомобила, след тротоара има „велоалея“. В района на произшествието булеварда е в десен завой и е с наклон на изкачване – около 2% по посока на движение на автомобила.

Преди мястото на произшествието за водачът на автомобила е установен пътен знак „Д17 – Пешеходна пътека“. В огледният протокол е записано, че в района на ориентира и на л.а. „Форд Фокус“ не е установено наличието на пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка. На схемите на организацията на движението, предоставени от Община Русе се вижда наличието на пътния знак „Д17 – Пешеходна пътека“ за водача на процесния лек автомобил. За движещите се насреща превозни средства има пътен знак „А18 - Пешеходна пътека“. Върху схемите, в района на произшествието не се забелязва очертаване на пешеходна пътека с маркировка.

Техническа причина за произшествието е пресичането на траекториите на движение на процесния лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от Н. Н. и пострадалата пешеходка Я. М. в един и същ момент.

Водачът на автомобила Н. Н. е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на произшествието.

От материалите по ДП 19/2021г. по описа на ОД на МВР – Русе е видно, че е приложен видеозапис на камера, намираща се в района на произшествието, на който се виждае, че процесният автомобил се движил с постоянна скорост. Когато се намира на около 16 метра преди мястото на удара, отчетено по пътната маркировка, същият започнал да спира служебно 5 с нормално спирачно закъснение закъснение. Автомобилът спрал в момента на удара на пострадалата. Скоростта, с която се е движил процесния лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ***, преди произшествието е около 29,52 км/ч. В момента на удара с пешеходката, автомобила е преустановил движението си. Пострадалата е започнала да пресича платното за движение със спокоен ход, като скоростта й е била около 2,41 км/ч. След това е тръгнала с бърз ход, със скорост 3,96 км/ч.

Разстояние, на което се намира автомобила преди мястото на удара, когато пешеходката започва да пресича булеварда е сбор от разстоянието, което автомобила изминава закъснително – 16 метра и разстоянието, което автомобила е изминал с постоянна скорост – 57,40 метра и се равнява на 73,40 метра.

На база сравняване на разстоянието, на което се е намирал автомобила преди мястото на удара, когато се е открила видимостта между пострадалата и водачът на автомобила – 31,55 метра с опасната зона на автомобила с установената скорост и при конкретните пътни условия – 21,05 метра, следва извода, че водачът на автомобила Н. Н. е могъл да спре автомобила преди мястото на удара.