Решение № 252 от 26.08.2024, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр. Лом, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620100300 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са искове от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, чрез адв. П.

М. от МАК, със съдебен адрес в гр. ******, срещу „СТЕНА“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. *****, представлявано от Управителя Д. Ж. А., с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.

Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3440,52 лева /три хиляди четиристотин и четиридесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща вземания по договор за аренда на земеделска земя за стопанската 2022/2023 г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти /земеделски земи/, находящи се в землището на с. *****: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8,301 дка., нива, категория на земята 4 /четири/ и Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 49,041 дка, нива, категория на земята 4 /четири/, закупени от ищеца с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания гр. Лом, вх. per. № 1485 от 11.03.2022 г., акт 79, том 4. За закупуването на имотите ответникът „СТЕНА“ ЕООД, с ЕИК ****, е уведомен своевременно с уведомително писмо с изх. № 299/06.06.2022 г., получено от него на 07.06.2022 г. Управителя на ответника, г-жа Д.

А., отговорила с писмо изх. № 4/ 07.06.2022 г., че рентата за стопанската 2022/2023 г. ще бъде изплатена след 01.10.2023 г., както са и разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ. Ответната 1 страна ползва имотите на ищеца на правно основание вписан Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Лом, с вх. per. № 6218 от 10.11.2020 г., акт 146, том 9, с цена 60,00 лева /шестдесет лева/ за декар, падеж 01.10 на съответната година, в която приключва стопанската, и общото задължение по арендния договор е в размер на 3440,52 лева /три хиляди четиристотин и четиридесет лева и петдесет и две стотинки/. Тъй като всички разумни срокове за плащане са изтекли и след многократни опити да бъде постигнато споразумение, погасяване на задължението от страна на „СТЕНА“ ЕООД, с ЕИК **** не било извършено, ищецът е принуден да търся дължимото ми се по съдебен ред.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се твърди, че искът е неоснователен и недопустим. „СТЕНА" ЕООД има сключен договор за аренда за посочените имоти с идентификатор *** и *** с договорено рентно плащане от 60,00 лв./дка, дължимо след 01.10.2023г. Съгласно Закона за арендата в земеделието рентата се дължи след приключване на стопанската година, а не е с падеж 01.10.2023г. Невярно е и твърдението, че са правени многократни опити да бъде постигнато споразумение. Няма нито едно искане, освен нотариалната покана, получена от ответника на 22.02.2024г., след получаването на която било извършено плащане. Ответното дружеството се твърди, че е изплатило напълно исканото задължение по сключен договор за аренда, като се представя платежно нареждане BORD08184361 от 01.03.2024г. за посочената сума от 3440,52 лв.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. П. М. от МАК, който заявява, че цялата искова сума е заплатена от ответника в хода на делото, като претендира единствено деловодните разноски.

Ответникът не се представлява в първото о.с.з. по делото и не представя писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Лом, с вх. per. № 6218 от 10.11.2020 г., акт 146, том 9, сключен между праводателя на ищеца /E.T.M./ от една страна и ответника от друга, съгласно който са предоставени за временно и възмездно ползване земеделски имоти, подробно описани в исковата молба, а ответникът е задължен да заплаща арендна цена в размер от 60 лева на декар. В договора за аренда не е посочен срок за плащане на арендната цена.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания - гр.

Лом, вх. per. № 1485 от 11.03.2022 г., акт 79, том 4, ищецът е придобил собствеността върху описаните в исковата молба недвижими имоти /земеделски земи/, находящи се в землището на с. *****: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8,301 дка., нива, категория на земята 4 /четири/ и Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 49,041 дка, нива, категория на земята 4 /четири/ от продавача E.T.M..

2

С уведомително писмо с изх. № 299/06.06.2022 г., получено от ответника на 07.06.2022 г., видно от приложено известие за доставяне, ответникът е уведомен от ищеца, че ищецът е собственик на двата описани земеделски имота и че дължимите арендни вноски от стопанската 2022/2023 г. се дължат на ищеца – Д. К. И., като е посочена и банкова сметка, по която да бъдат заплатени сумите. Посочено е и лице за контакт с ищеца K. К.а, включително телефон за връзка. На това писмо ответникът отговорил с писмо с изх. № 4/ 07.06.2022 г., че рентата за стопанската 2022/2023 г. ще бъде изплатена след 01.10.2023 г. по посочената банкова сметка.

Ответникът е представил с отговора на исковата молба нотариална покана, отправена от ищеца, с която ищецът заявява, че прекратява договора за аренда поради забава за плащане за повече от три месеца и иска предаване владението върху имотите.

Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях обстоятелства.

С отговора на исковата молба ответникът ангажира доказателства – платежно нареждане от 01.03.2024 г., установяващо факта на погасяване на задължението на ответника по процесния аренден договор, в размер на 3440.52 лв. за платена рента за 2022/2023 г. стопанска година, какъвто е и размерът на исковата сума за главница. Представителят на ищеца потвърждава, че действително плащане е направено в хода на процеса и претендира единствено деловодни разноски.

При преценката на така събраните писмени доказателства съдът намира, че процесния договор за аренда на земеделска земя е сключен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ, същият са действителен и е породил арендно правоотношение между страните, по който въпрос не се спори.

Не се спори и че ответникът е изпълнил задължението си по договора да заплати общата арендна цена, която се претендира с исковата молба. Безспорно е, че дни преди получаване на препис от исковата молба /на 05.03.2024 г./ ответникът е заплатил на 01.03.2024 год., видно от преводното нареждане, сума в размер на 3440,52 лв.

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване на задължението чрез плащане.

По отношение на разноските:

Подлежи на изследване въпросът следва ли да се присъждат разноски в полза на ищеца, предвид извършеното заплащане на претендираните суми.

Съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен за факта кому дължи арендното плащане по договора, т.е. за задълженията си към ищеца, с уведомителното писмо, получено от ответника на 07.06.2022 г. Т.е. налице е уведомление по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ, отправено от ищеца и достигнало до ответника. По силата на тази разпоредба 3 приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване и той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което вече е изпълнено към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването. В случая такова уведомление по настоящото дело от ищеца е представено, което безспорно е достигнало до ответника. Т.е. доказа се, че ответникът е узнал за задълженията си към ищеца на дата, предхождаща предявяване на иска – 07.06.2022 г.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период. В договора за аренда не е посочен срок за плащане на арендната цена поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, изр.1, а именно, че арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската 2022/2023 г. Тази специална разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ изключва общата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, по силата на която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Т.е. не следва да се прилага чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, поради което не се изисква арендаторът да бъде поканен от арендодателя да заплати рентата конкретно за съответната стопанска година, тъй като разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ е регламентирала кога настъпва падежът на задължението за рента, в случаите, в които в договора липсва такава регламентация. Отправената нотариална покана от ищеца от 12.02.2024 г. не е била необходима, за да настъпи падежа на рентното задължение за стопанската 2022/2023 г., който е настъпил по силата на закона /чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ/, тъй като липсва договорна клауза за падежа. А и тази покана, видно от съдържанието й, касае изявлението на арендодателя – ищец, че прекратява договор за аренда, и не съставлява покана за плащане.

Съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно, прилагайки чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, изр. 1, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската 2022/2023 г., изтекла на 01.10.2023 г. /неделя/, т.е. падежът на рентата за 2022/2023 ст.година настъпва на 02.10.2023 г. /понеделник/. Ответникът, знаейки на кого следва да плати – на новия си кредитор, декларирайки че ще извърши плащане в своето писмо до ищеца след 01.10.2023 г., е платил едва след образуване на делото /12.02.2024 г./, а именно на 01.03.2024 г. Поради това ответникът е дал повод за образуване на делото. С оглед изложеното и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, макар да е признал иска. Съгласно цитираната разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, но в случая тази хипотеза не е изпълнена.

Ищецът е направил разноски 137,62 лв. за платена държавна такса и 640 лева за адвокатско възнаграждение, видно от приложен списък по чл. 80 ГПК, като посочените разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ******, чрез адв.

П. М. от МАК, със съдебен адрес в гр. ******, срещу „СТЕНА“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. *****, представлявано от Управителя Д. Ж. А., иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3440,52 лева /три хиляди четиристотин и четиридесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща вземане по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписвания - гр. Лом, с вх. per. № 6218 от 10.11.2020 г., акт 146, том 9, за стопанската 2022/2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на делото.